Ерата на джипката приключи

Бойко Борисов комуникираше с обществото чрез фейсбук и от джипката, сега се завърна на масата за преговори и лидира политическия процес

Ключови думи: Бойко Борисов, джипка, новини, Флагман, Бургас, ГЕРБ, ПП-ДБ

Ерата на джипката приключи, след като Бойко Борисов не просто се завърна в парламента, а започна да лидира политическия процес. Той промени концептуално разговорите в парламента още от първия ден и час. Това е становището в месечния анализ на Института за стратегии и анализи (ИСА).

Предлагаме ви резюме от основните изводи и прогнози:

България трябва да има редовно правителство, но дали ще има, са две опции на различни плоскости. Голямата новина от месеца е, че диалогът между първите две политически сили започна дори на ниво лидери.

Кризата влезе във време на нетрадиционни политически ходове.

След лидерската среща между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ мини-революцията, която започна с летните протести през 2020 година, върви към някакъв финал.

Съставянето на редовно правителство, дори да е само временно и по нестандартна формула, вече не изглежда мисия невъзможна.

Бойко Борисов успява да си осигури предимство в преговорите, като показва повече отстъпчивост, а в същото време лансира и свои идеи. Решението да предложи правителство на малцинството, ако ПП-ДБ не представят проектокабинет с техния мандат, но преди връчване на втория, притиска опонентите и не им оставя много място за лавиране.

ПП-ДБ влязоха на много хлъзгав терен. Ако няма правителство между тях и ГЕРБ, а партията на Борисов реализира алтернативна формула, нагласата за колаборация няма да бъде забравена и доверието към тях ще падне. Така новата коалиция няма да е във властта, но няма и да спечели от престоя си в опозиция.
И при вариант нови избори щетите ще отидат в нейната сметка.

Един от ключовете, през който се решава задачата за съставяне на правителство – ограничаване на властта на Радев, гарантиране на интересите на външно-политическите ни партньори, ограничаване на периметъра на политическата криза, като се възпрепятстват трусове, които биха могли до доведат до риск за промяна в геополитическия статут на България.

Рисковете от едно препозициониране на България на геополитическата карта стават определящи в аргументите за стабилно проевропейско и проатлантическо редовно правителство.

Тилът на ПП-ДБ, осигурен от неправителствения сектор и от медии, се пропука. Към всички големи разделения в последните години – по оста промяна-статукво, Изток-Запад – се прибави още едно – дали да има правителство с ГЕРБ-СДС, и то пронизва проевропейския сегмент отвътре.

Около публичния дебат за съставяне на редовно правителство се води битка между страховете в българското общество: страх от геополитическа промяна и страх от въвличане на България в ескалиращ конфликт.
Кой страх ще надделее остава отворен въпрос.

Борисов поддържа линията за консенсус и поемане на политическа отговорност. При това консенсус с политическите опоненти, които остро атакува в предизборната кампания – ПП и ДБ. Ръката на Борисов е протегната именно към тях, а не към политически сили, с чиито гласове в 49-то Народно събрание може да постигне (математическо) мнозинство.

Коалиция на ГЕРБ с ПП-ДБ решава ключови проблеми на партията на Борисов:
- реализацията означава, че протестите, които избухнаха през лятото на 2020 година, приключват;
- ГЕРБ излиза от политическата изолация, а управленията ѝ са до голяма степен релегитимирани;
- на предстоящите местни избори на ПП и ДБ ще бъде много по-трудно да атакуват коалиционния си партньор или силата, която ги подкрепя в парламента или те подкрепят;
- дневният ред на външните ни партньори става дневен ред и на управляващо мнозинство в България, при това със стабилна парламентарна подкрепа (133-ма депутати).

За ГЕРБ този вариант е почти идеален и точно тази много добра перспектива за опонента възпрепятства готовността на ПП-ДБ да дадат съгласието си за нея. При съюз с ГЕРБ съществуването на партиите от коалицията се обезсмисля още със самия акт на съюзяване.
Водещата пречка пред реализацията на кабинет между двете първи сили е недоверието.

Първата лидерска среща между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ (25 април) завърши без яснота дали е възможна някаква форма на коалиционно сътрудничество между тях, но на фона на политическата война между двете сили визуалният ефект е безспорен.

Ако се стигне до представяне на проектокабинет от страна на ПП-ДБ, този вариант има шанс за реализация, но без политически фигури. Втората политическа сила трябва да отстъпи по тази точка.

Правителство на малцинството, предложено от ГЕРБ-СДС, има голям шанс да бъде одобрено, независимо как (падащ кворум) и от кои политически сили. Пълна аналогия с правителството „Димитър Попов“ от началото на 90-те е непостижима, но за търсенето на съгласие и фиксиране на хоризонт за управление може да има римейк с позитивен резултат.

Макар и с малки стъпки този път видимо се върви към създаването на редовно правителство.

От първия час на първия ден от работата на Народното събрание ситуацията в българския парламент е различна. Водеща причина е решението на Бойко Борисов този път да не се отказва от депутатското място.

Присъствието му в НС означава, че ерата на джипката, откъдето комуникираше с обществото, е приключила.

Постигнатото съгласие около законодателните приоритети между двете най-големи парламентарни групи е привидно устойчиво, особено в частта, засягаща механизма за разследване на главния прокурор.
Окончателният текст, който регулира начина за разследване на главния прокурор, ще бъде предмет на екстремно горещ парламентарен дебат.

Консултациите при президента не донесоха добавена стойност към процеса за съставяне на правителство.Технологиите, включително за съставянето на правителство, изместиха идеологиите.

Радев демонстрира променливи симпатии и антипатии през последните три години.

Думите му, че няма да бъде нито архитект, нито акушер на правителство, са странни предвид факта, че президентството е замислено като институция, която да успокоява политическата обстановка и да търси решения за изход от евентуални кризи.

Ако акушира/благослови/подкрепи нов политически проект най-вероятно ще се търси място в лявото пространство, но не само.

Създаването на влиятелна формация би завършила с успех, ако взима от всички сегменти, които разкриват ръст – например патриотичният.

През призмата на политическите му амбиции стават ясни двойствените позиции на Радев, особено по оста Изток-Запад.

Не Борисов, а президентът вече е Врагът (с главна буква) на избирателния корпус около ПП и ДБ, главно заради външната му политика, където разминаването е тотално.

 Със задълбочаването на политическата криза външната политика на България губи релеф, няма ясни позиции, нито пробив в приоритетите. Нещо повече – напомняме, че разделяне на Румъния и България за Шенген ще бъде провал, който ще ни превърне в сива геополитическа зона с всички последици от още унижения и загуби – на човешки ресурс, престиж, европейски средства, чужди инвестиции.

Без съгласие за кабинет шестите за последните две години парламентарни избори ще се проведат най-вероятно в края на юли.
Ако се проточи процедурата, рискът от гласуване „три в едно“ (местни и национални избори плюс референдум) е голям, а хаосът ще бъде гигантски след промените в Изборния кодекс. Или три пъти по-голям от безпрецедентната суматоха при отчитането на гласовете на 2 април.

Ресурсите, които дава местната власт, са от ключово значение за ГЕРБ и ходовете на партията следва да се разглеждат и през тази призма.

ГЕРБ не е машината, която мачкаше на избори, но резултатите от последните парламентарни избори по региони показва, че с изключение на София, Пловдив, Русе, тя отново доминира. Тъй като е по-гъвкава, може да се очаква, че при евентуални балотажи ще привлече повече съюзници, отколкото това могат да направят нейните опоненти.
А ако „опитоми“ ПП и ДБ, може и да върне безспорната си доминация.

Партията ПП се презентира като алтернатива на (модела) ГЕРБ, фокусира анти-ГЕРБ и анти-Борисов гласовете, а следва да прави сложни пируети, за да обясни защо този път води диалог с партията, с чието отрицание се появи на политическата сцена.

София ще бъде голямо изпитание за коалицията ПП-ДБ на местните избори, тъй като има големи амбиции, а следва да се излъчи един кандидат.
Ако ПП-ДБ и останалите им партньори не спечелят столицата на първи тур, вероятността да загубят е много голяма.

Ръстът за „Възраждане“ е стресиращ и се оказва донякъде катализиращ фактор за търсенето на съгласие за кабинет.
Тя има всички белези на технологичен продукт, който бързо напредва нагоре.

При успех на националното допитване това може да е най-голямото ускорение за отклоняване на България от сегашната є орбита.

От гледна точка на политическата реклама „Възраждане“ нямат губещ ход. При отрицателно становище на КС за референдума партията влиза в ролята на жертва – жертва на статуквото, на системните партии, на истаблишмента.

ДПС е готова да участва във властта, но при правителство ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ ще бъде остра опозиция. Това се разчита ясно от заявките, които Движението направи в динамичния политически месец.
Партията се движи последователно в познат коловоз.

В следизборното време на голямото надиграване предимството на БСП са много ясните тези, които лидерът налага. Корнелия Нинова владее партията.
Отношенията на БСП с Румен Радев остават много напрегнати. Очакваме острият сблъсък да продължи през нови проекти, които ще бъдат представени като алтернатива на БСП – леви, но без консервативния елемент на Нинова.

Подновеното парламентарно битие на „Има такъв народ“ започна с голям провал. Подписката за референдум по въпроса за формата на държавно управление събра скромна подкрепа.

Предложеният от служебното правителство бюджет не обслужва основната политическа цел на мнозинството – членството в еврозоната, не предлага отговор на новата икономическа среда на рецесия в голяма част от ЕС и нисък икономически растеж в България, а по-скоро възпроизвежда инерцията на предизборния популизъм.

Погрешно се насочва дебатът по бюджета - пак върху държавните разходи и как да се раздават пари, колко и на кого, а се изпуска основният проблем пред икономиката - ИНВЕСТИЦИИТЕ.

Сериозният дебат по бюджета би бил да се дискутира от кои от стимулите и увеличенията, направени през актуализацията на бюджета през 2022 г., да се откажем в бюджета за месеците до края на 2023 г. – както от временните, така и от някои от постоянните мерки.

САЩ създават нова „дъга на напрежение“ с потенциална връзка към Украйна: Черно море – Близкия изток (Сирия и Ирак) – Кавказ (т.е. единен ТВД). Черно море като географска връзка между тези области е южна граница на Украйна с европейската част на Русия и Кавказ, а северна Сирия и Ирак са на по-малко от 650 километра от Черно море.
Битката за Черно море набира скорост.

През следващите месеци и в средносрочна перспектива българските управляващи ще се изправят пред трудни въпроси в каква форма и степен да отговорят пред новите предизвикателства, свързани с военнополитическата сигурност и икономическата свързаност на нашата държава с черноморския регион.

„Акцентът“ на американските интереси постепенно се измества от украинския театър на военните действия към Далечния изток. Към това „свободно или неохотно“ се присъединяват европейските съюзници на Вашингтон от НАТО и ЕС.

Анализът е изготвен от екип в състав:

Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи

Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи

Проф. Даниела Бобева (икономика)

Валентин Радомирски (дипломация и геополитика)

Международни наблюдатели:

Д-р Пламен Христов (Гърция)

Д-р Антон Панчев (Косово, Албания)

Борислав Ангелов (Република Северна Македония)