Кой и защо отмени шествията за 24 май в Добрич? Причината ще ви смае...

Деца и учители щели да се спъват по дупките, май искат 24-и май да бъде сметен под килима и удобно претупан с обяснението, че догодина центърът ще бъде ремонтиран, казва директорката Надежда Иванова

Ключови думи: шествие, 24 май, манифестация, Св. Св. Кирил и Методий, новини от добрич, надежда иванова, директор, флагман

Празничното шествие за деня на Св. Св. Кирил и Методий в Добрич се отменя. Причината била, че състоянието на централната улица в града, по която манифестацията щяла да мине, била в много окаяно състояние. И вместо празник, денят щял да се превърне в  "бягане с препятствия". За това алармира директорката на Частно основно училище "Мария Монтесори" в Добрич г-жа Надежда Иванова. 

Тя е получила официално писмо, в което било посочено, че шествие тази година няма да има. Конкретни обяснения в наредбата нямало, но в учителските среди се говорило, че, ако имало митинг, щял да бъде доста неприятен за децата и учителите, защото щели да се спъват по дупките на главната централна улица в града. 

Според Иванова обаче, това е поредното оправдание с цел 24-и май да бъде сметен под килима и удобно претупан с обяснението, че догодина центърът ще бъде ремонтиран и ще има празник. Смяната на маршрута изобщо не била коментирана.

Ето какво още разказва директорката на Частно основно училище "Мария Монтесори" в Добрич:

"Тази информация получих в официално писмо в качеството си на училищен директор. Причини не бяха изтъкнати, нито дори загатнати. Но аз имам няколко въпроса:

-Кой ни открадна празника и знае ли този някой, че шествието в Добрич датира под различни форми от 1860г. и се е провеждало и в по-трудни времена, по прашните пътища и калдъръмените улици, в пек и дъжд? Най-вече защото то е задавало онова усещане за общностна принадлежност, преклонение пред делото на Св. братя и е показвало благоговението на българина пред науката и просветата и никога, ама никога не е било "подвявано" от партийни ветрове и не е било в услуга на ничии интереси.

- Не се ли планират дейностите, касаещи общоградските събития (особено, когато както в случая, става въпрос за празник с постоянна дата в календара, а не за спорадично явление ) и нямаше ли как овреме да се "закрепи" ситуацията? Да се премахнат дребните парчета от счупените плочи, да се насипе нещо, не много скъпо...не зная, не съм специалист, но мисля, че ако има желание има и начин. Винаги!

- Зададе ли си някой въпроса колко разочаровани деца ще има, колко ленти за отличници ще останат незакачени, колко цветя неподарени, колко майки, татковци, баби и дядовци ще бъдат лишени от емоцията да видят децата си удовлетворени и горди от постигнатото?

- Не трябваше ли това да е празникът, който да обедини усилията на всички, така че да се случи, а не да е повод да се измисли оправдание да не се случи? Толкова много спорим в последните години кой да е националния ни празник. Пишем и зачертаваме дати от календара, а днес без угризения оставяме деня, който безусловно, емоционално и единодушно почитаме - 24 май, да бъде сметен под килима и удобно попретупан с обяснението, че догодина, ех, догодина, когато центърът ни стане като тези в Европа, ще има празник. А тази година??? В миналото, хората са спирали военните действия и са установявали примирие, от почит към празниците, а днес ние без война се отказваме да празнуваме и да отдадем почит на важните неща.

- Хрумна ли му на някой, че шествието можеше да смени маршрута си. (Първите шествия са тръгвали от Гаази Баба) Можеше да е в парка, в едната лента на някой булевард (както става на 3 март)...Но това са организация и усилия, а на никой не му се занимава. А и си имаме оправдание....

- Дали някой въобще си дава сметка, че на много от нас ни омръзна основният дебат в града ни от години да е фокусиран около "плочките на центъра"?

Не знам защо днес, докато се прибирах у дома, крачейки между изпочупените клинкери се сетих за древна Атина и Клистен, който въвел острахизма (форма на политическа разправа с онези, които застрашават демокрацията) като накарал гражданите да напишат имената на виновните на парче от счупени керамични съдове. Този, който съберял най-голям брой остраки бил пропъждан извън пределите на полиса и обречен на забвение.

Счупени плочки - колкото щеш. Дали не е време ние гражданите да напишем по едно име?

"Нямам какво да добавя повече. Задавам някои почти реторични въпроса. Не търся публичност, нито политически дивиденти", каза пред Флагман.бг още директорката.