Справедливи ли са присъдите на сирийците днес? Да, ето защо

Още при излизането на Омар Аднан от съдебната зала, започнаха упреците на обществото към съда

Ключови думи: бургас, съд, омар аднан, присъда, справедливо ли е, коментар, наказателен кодекс

Четири години и 10 месеца затвор получи на първа инстанция шофьорът на автобуса с мигранти, убил преди близо 8 месеца двамата полицаи Атанас Градев и Йордан Илиев от Първо РУ-Бургас при зверска катастрофа на кръговото кръстовище "Трапезица" в морския град. Очаквано, това предизвика вълна от недоволство в социалните мрежи, насочено главно към съда и в частност към съдията Андон Вълков, произнесъл днес присъдата. Това обаче се дължи главно на неразбирането на съдебния процес и на чисто емоционална реакция от страна на хората.

По-рационалният поглед показва съвсем друга картина. Така, например, водачът на автобуса, който в продължение на месеци се представяше пред българските власти като непълнолетен, днес получи 4 години и 10 месеца затвор – привиднои дребно наказание, предвид естеството на извършеното престъпление, нали? Всъщност не. Защото днес не се разглеждаше делото за причиняване на смърт, а за каналджийство. Това са две различни престъпления. И различни обвинения. Именно заради това процесът бе в Районния съд, а не в Окръжния.

„Наказанието, което обвиняемите получиха след делото на първа инстанция днес по обвинението за каналджийство, съвсем не е малко. По този член, според НК (чл.345, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.23, ал.1), се предвижда максимална присъда от 6 години затвор. Редно е да се отбележи, че делото мина по съкратената процедура, което автоматично означава, че има редуциране на наказанието с 1/3, тъй като имаме признаване на вината. В този смисъл максималното предвидено от Наказателния кодекс веднага става 4 години. Тогава присъдата срещу Омар Аднан от 4 години и 10 месеца е за срок по-дълъг от допустимото. Това все пак е възможно, тъй като съдът преценява отсега, че срещу лицето има и други обвинения, но в общи линии, наказанието не само не е малко, а дори е завишено”, коментира пред Флагман опитен юрист, пожелал да не се афишира с името си.

Неговото мнение потвърди и друг юрист, с когото Флагман се свърза малко след делото днес. По неговите думи пък, съдът е взел такова решение днес под огромния обществен натиск. „По-странното в случая обаче е, че прокуратурата отказа да сключи споразумение с обвиняемите. Това е интересно, защото по този ред, работата с документите става значително по-малка, а времето, за което се разглежда делото се съкращава значително. Тоест в случая прокуратурата е преценила, че е по-добре да мине по трудния път, отколкото в очите на обществото да излезе, че е действала меко срещу обвиняемия”, коментира той.

Има и друг аспект, който мнозина пропуснаха след днешната присъда и той е финансовият. За обвинението за каналджийство в Наказателният кодекс е предвидена глоба в размер от 5 до 20 хил.лв. Нейният окончателен размер се определя от съдебния състав, но зависи и от финансовото състояние на обвиняемия. Така за каналджийство обикновено глобата варира по средата между максималното и минималното предвидено от Закона и са много редки случаите, когато се взима директно максималният размер от 20 000 лв. В днешното дело обаче единият от обвиняемите – Абдулах Ахмед, получи освен затвор от 4 години и 4 месеца, което повече от допустимото, но и глоба в размер на 18 000 лв., която се приближава много близко до максималната.

Ако все още някой смята, че наказанията са малки, може да провери и предходни дела с подобен обвинителен акт, посочват за Флагман юристи. Понеже по смисъла на закона каналджийството не се счита за тежко престъпление, обикновено при първо провинение задържаните и осъдените получават условни присъди. Такъв е случаят сега – и тримата сирийци, които днес получиха присъди, нямат предходни обвинения и са с чисти криминални досиета. В този смисъл практиката показва, че при подобен случай, но други обстоятелства – незавършили със смъртта на двама полицаи и с изграждането на толкова негативно към обвиняемите обществено мнение, тримата вероятно щяха да се разминат с условни присъди с изпитателен срок между 12 и 24 месеца.

Истината е друга – същинското дело, резултатът от което вероятно ще даде справедливо наказание за Омар Аднан, под чието управление натъпканият с мигранти бус връхлетя с над 80 км/ч патрулния автомобил на Йордан Илиев и Атанас Градев, убивайки ги на място, още не е започнало. Там обвинението е категорично ясно – причиняване на смърт.

По този член Омар Аднан е заплашен с доживотен затвор за убийството на двамата полицаи. А всички догадки, че може обвинението да бъде базирано на друг член от НК – за съпричиняване на катастрофа, остават в миналото.

Единственото, което засега спира старта на делото срещу сириеца за фаталната катастрофа, остава техническата експертиза, която да установи с каква точно скорост се е движел автобусът, в момента на удара и има ли следи скоростта да е започнала да спада в метрите преди удара. Не доумяваме как подобна задача може да отнеме повече от 7 месеца, особено след като моментът на сблъсъка и предхождащите го няколко секунди са запечатани на общинските камери, които работят под строго определени параметри, касаещи броя на кадри в секунда. Но това е тема на друг разговор.

Така че, не. Днешните присъди не са никак леки, предвид обвинението за каналджийство. А за обвинените най-сериозното тепърва предстои. Можем само да се надяваме, че за почернените семейства на загиналите полицаи, присъдените днес наказания и потенциално още по-тежките такива след няколко месеца могат да бъдат някаква утеха, макар че това няма да върне близките им.