За 5 години успяхме да обединим милиони с "Капачки за Бъдеще", вече няма болница с кувьоз от миналия век

През 2018 г. Лазар Радков, доставчикът на акъл, както се нарича самият той, се посвещава на благотворителната дейност

Ключови думи: лазар радков, капачки за бъдеще, флагман

„Мечтата ми е хората в България да си помагаме повече и да правим света около нас да става по-добър“. Това е максимата, по която се води той. За него каквото и да се каже, ще е малко. Той енергичен, мотивиран. Обича да помага, мечтае за по-добър свят, но с действията си се опитва и да го направи такъв.

Представяме ви Лазар Радков. Женен, с едно дете. 39-годишният общественик, който е бургаски зет, е основател на мащабната благородна кампания у нас – „Капачки за бъдеще“. Преди 15-ина години се връща от Германия, за да преследва мечтата си – да помага на хората да влязт в по-добра форма, създавайки спортен клуб Live To Lift, в който работят екип от треньори и успешно го развиват. През годините създава редица кампании за здравословния начин на живот, сред които „Да мотивираме 1 млн. българи да спортуват ежедневно“.

Организира флашмоб с лицеви опори пред парламента през 2017 г., в който се включват близо 600 души. Автор е на книгата „Яж шоколад и отслабвай“. А през 2018 година изцяло се посвещава на благотворителните дейности. Не го плашат военните действия и лично два пъти заминава, за да предостави помощ на нуждаещите се.

Докато превозват хуманитарна помощ, бусът, с който се движат, е обстрелян с минохвъргачка. Организира кампания за пострадалите от земетресения в Турция и Сирия райони. Захванал се е и с обучението на деца по първа долекарска помощ.

Лазар Радков прекарва Великденските празници в Бургас, а още в първия работен ден прави дарение на УМБАЛ-Бургас, след което се превхърля при учениците от ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ за поредното обучение в училищата. В интервю за Флагман.бг той говори за ужаса на войната от първо лице, за успехите на най-голямата благотворителна инициатива у нас, за обединението на милионите българи в доброволчеството и какво още предстои...

 - Г-н Радков, отново сте в Бургас и поводът отново е благотворителност. Разкажете повече за днешното ви посещение. 

- Тук съм първо заради празниците, тъй като съпругата ми е от Бургас и посетихме нейните родители за Великден. Втората причина е, че тази сутрин дарихме два префузора на УМБАЛ-Бургас. Преди известно време с мен се свързаха от интензивна кардиология в болницата с молба. Споделиха, че перфузорите им са стари, някои са амортизирани, някои дават грешки, на други не им работят функции, трети не работят. Перфузор или инфузионна помпа е уред, който позволява да се програмира да се инжектира автоматично за продължителен период от време медикамент на малки дози, което при немалко пациенти може да бъде изключително важно за здравето и оцеляването им. Ангажирах се да помогна. Реших да пусна анкета в групата „Капачки за Бъдеще“ дали хората са съгласни да отделим 1-2 % от средствата, които събираме за петата детска линейка. Обаче в последствие имах много сериозни лични грижи, забравих да пусна анкета, а времето вървеше и си казах - какво пък, аз ще купя перфузорите с лични пари и ще кажа, че са от кампанията. Когато от фирмата доставчик разбраха, че искам да ги платя с лични средства, казаха, че това ще е дарение от тях – жест за Великден. Сега очакваме два монитора – електрокардиограма, от същата фирма. Поръчани са.

- Веднага след УМБАЛ-Бургас вие посетихте и ППМГ „Акад. Никола Обрешков“. Обучавате деца на първа долекарска помощ. Кога стартира тази кампания и как избирате кои училища да посещавате? 

- Тази кампания я стартирах в края на миналата година. Ние с приятели често ходихме доброволно да го правим, но реших, че ще е добре да има по-голям мащаб. Децата трябва да знаят какво да правят, ако им тече кръв от носа, ако някой си глътне езика, как да разпознаят симптоми на инсулт при по-възрастните си роднини. Много хора си отиват, защото хората около тях не знаят как да реагират. Имаме си форма за регистрация. Училищата подават заявление и ние организираме останалото. Днес бяхме с 5-6 клас. Много харесвам деца и младежи и успявам да намеря общ език с тях. Гледаха, слушаха много внимателно и попиваха всичко. Вчера се чухме и с декана на Медицинския факултет в Бургас – проф. д-р Христо Бозов, който също има подобна идея. За съжаление днес се разминаваме с него, но ще се срещнем и ще видим как можем да надградим кампанията.

- Безспорно „Капачки за бъдеще“ е най-успешната доброволческа кампания у нас, която обедини толкова много хора, спаси природата от много пластмаса и някак си успя да дисциплинира хората по отношение на изхвърлянето на отпадъците. Как успяхте да създадете нещо подобно в общество, което при повечето случаи е разединено? Откъде дойде идеята и какви са успехите до момента? 

- Кампанията за събиране на капачки не сме го измислили ние. Имало е и преди в България, а в други държави е още по-разпространена и успешна. При нас идеята дойде внезапно. Имахме много трениращи в залата, стотина души персонално, отделно в парковете правихме тренировки всеки уикенд и решихме да събираме капачки. Не знаехме какво може да ги правим, мислехме варианти за спортна площадка, бяхме убедени, че все ще влязат в употреба. Едно момиче, Мартина се казва, ни донесе един багажник с пластмасови капачки. Това беше и първото ни дарение. Питахме хората как да действаме, за какво да ги използваме и те дадоха идеята за кувьоз. Направих проучване. Оказа се, че в болниците масово кувьозите са стари и амортизирани. Намерихме добра оферта и след 5 седмици от старта на кампанията дарихме първия кувьоз. Декември 2017 стартирахме, а през 2018 година вече имахме дарени два. Година по-късно, през 2019 година, дарихме още 19. А от началото на 2020 година направихме така че в България да няма болница с кувьоз от миналия век. Със средства от „Капачки за бъдеще“ взехме над 40 медицински уреда за детски отделение, неонатологии – общо за 36 града и толкова болници. В края на 2020 година някои фирми дариха по-големи суми и обявих, че правя кампания за детска линейка, тъй като у нас тогава имаше само 2 специализирани и то пак от благотоворителни инициативи. През 2021 година дарихме първата в Пловдив, която обслужва и съседни области. През 2022 година дарихме в Плевен, която е за цяла Централна България, после за Русе, след това в София на Педиатрията. Сега събираме средства за петата линейка, която ще е за Стара Загора и отново ще обслужва няколко области. Вече сме внесли капарото. Над 1 млн. кг пластмаса сме рециклирали до момента. По време на ковид кризата пък дарихме близо 3000 защитни щитове за лице на 30-ина болници. Отделно правим акции за кръводарявания, почиствания и др. Вярвам, че хората, стимулирайки се от капачките, по-малко хвърлят и бутилките. 

- Вие заминахте за Украйна, за да предоставиш хуманитарна помощ. Но се оказа в епицентъра на обстрелите. Разкажи ни какво видя там и какво преживяхте?

- Бях в Украйна вече два пъти – през лятото на 2022 г. и през януари т.г. Видях разруха, смърт, отчаяние. Болка. Психически травмирани хора. Миналата година не бяхме в райони с бойни действия, но през тази бяхме. Занесохме няколко генератора. Както бяхме в буса, нещо изтрещя много силно до нас, а стъклата паднаха. Чух как шофьорът, който е украинец, започна да крещи, а по-късно разбрахме, че е бил поразен от два шрапнела в коремната област. Разбих стъклото вдясно от мен, защото вратите не можеха да се отворят. След това излязохме и разгледахме дали имаме някакви поражения по себе си. Закарахме го в болница, където претърпя две операции, но две седмици по-късно той почина. Разбрах, че точно в този ден е имала масирана атака по цялата фронтова линия с дронове. Извадили сме все пак късмет, имало е много подобни нападения. Аз бях единственият с броножилетка. По нея имаше дупки. 

- Бихте ли заминали пак след този шок, който преживяхте?

- Да, разбира се. Въпреки че по мой адрес имаше огромен хейт от много хора и фалшиви профили. Обвиняваха ме, че със средствата от капачките сме отишли в Украйна да помагаме. Бил съм безродник, помагал съм на чуждите. Но аз и в България не съм спирал да помагам. Бях в наводнените райони Трилистник и Каравелово. Сега правим кампания за осигуряване на средства за хора в затруднено положение. В много градове създаваме Клубове за бъдеще, сред които и Бургас. Който има желание, може да се включи. 

- Как хората могат да станат доброволци? 

- Да ни пишат на страницата, ще им дадем форма, координаторът от Бургас Иво Попов ще се свърже с тях. 

- Вие организирахте кампании и за пострадалите от земетресенията райони в Турция и Сирия. Какво успяхте да изпратите там?

- Успях да уредя транспорта на доброволните спасители формирования, пътнически и транспортни бусове. Свързахме се с една жена от Истанабул, която успя да ни уреди отстъпки от 30 % за палатките. Пратихме термо одеяла, превръзки, памперси. Още продължава кампанията, има средства. В Турция направиха и много голяма национална кампания, която се излъчи по всички телевизии и успяха да съберат за една вечерт 11,5 млрд. За Сирия камиони пращаме до границата, оттам идват и ги взимат. Там е малко по-зле положението, още преди земетресението. Спасителните екипи не са отишли, нямат техника, не знам колко души са успели да извадят от руините. Това са региони, които се контролират, опасно е и няма реална информация какво се случва. Дори 24 часа след земетресението е имало обстрели.

- Вие сте автор на книгата „Яж шоколад и отслабвай“ – мечтата на много хора. Създал си и спортен клуб, който обръща внимание на здравословния начин на живот. Какъв съвет би дал на хората по отношение на спорта и храната?

- Всички обвиняват шоколада, но не там е проблемът. Може да ядеш половин шоколад на ден, но през останалото време да наблягаш на храна, която е богата на фибри и протеин. Както и да включиш зеленчуци в менюто си. Това е в основата на простото здравословно хранене. За спорта – дори малко разходка в парка или в гората да включиш в ежедневието си, все е от полза.

Прави ми впечатление, че повече през последните години повече хора спортуват, но все пак е малка част от населението.  Това се случва в големите градове, но не и в провинцията. Надявам се някой ден тази вълна да обхване и малките населени места. 

От 2018 година не се занимавам със спортния клуб, но той си съществува и ми плаща сметките. Вложих цялата си енергия за „Капачки за бъдеще“. Ще прекръстя клуба на „Бъди готов“ – новата ми инициатива, която включва първата долекарска помощ, оцеляване, пожарогасене и др. 

- Какъв човек е Лазар Радков извън всички тези дейности? С какво обичате да се занимавате?

- Обожавам да ходя в планината. Живея в Княжево и често се качвам на Витоша. Ходя на по-сложни терени, по-леки. Обичам приятните компании. Последно време и да ходя на масаж. Стара се да се грижа за тялото си. Не пия, не пуша, а от няколко години спрях и кафето. Това е моят живот.