Таванът на цените бил неефективна мярка, лъхал на социализъм и гонел инвеститорите

Да сложиш 10% надценка на една стока, означава да принудиш някого да продава на два пъти по-ниска цена отколкото са разходите му, каза Любомир Дацов

Ключови думи: таван на цените, Любомир Дацов, високи цени

Новата мярка, която Министерството на икономиката представи за овладяване на високите цени, няма да окаже никакъв ефект върху тях, но ерозира закона и принципите на държавата. Това, което се предлага, толкова лъха на жив социализъм, че е впечатляващо 30 години след демократичните промени как на някого може да му хрумва такова нещо, коментира в „Тази сутрин“ по бТВ финансистът Любомир Дацов.
 
„Такива „гениални“ идеи водят до бягство на инвеститорите. Условията за правене на бизнес в България са лоши“, добави той.

В края на миналата седмица Министерството на икономиката представи новата мярка. Държавата планира да въведе изискване за максимум 10% надценка за 17 основни храни. В този списък влизат брашно, хляб, свинско и пилешко месо, както и кайма. Предвижда се надценка да има и върху цените на млечните продукти като сирене, кашкавал, прясно и кисело мляко, масло и олио. Сред предложените храни с таван на надценката са още яйца, захар, боб, ориз и храните за кърмачета. 

„Да сложиш 10% надценка на една стока, означава да принудиш някого да продава на два пъти по-ниска цена отколкото са разходите му. Кой ще ги поеме?“, попита Дацов. 

„Нещата не са толкова крайни. Става въпрос за законопроект за 17 стоки за един между 200 вида хляб, както и един между 200 вида кашкавал с 10% надценка“, каза пък главният икономист на КНСБ Любослав Костов.

„Пазарната икономика на големите търговски вериги, които са монополисти в голяма степен, няма да бъде нарушена. И в други държави има таван на цените, което е абсурдна мярка, но има логика да се прави, тъй като ще засегне само крайната фаза за формиране на цената, а не цялото ценообразуване“, добави той.

„Тази мярка няма да повлияе върху малкия и средния бизнес. Никой не взема обаче предвид качеството на продукта, който ще се предлага с надценка 10%.“, изтъкна икономистът от КНСБ.

„При плановата икономика, каквато имахме до 1989 г., имаше регламентирани надценки. Не знам дали някои от сегашните вносители знаят това, но ми е чудно как можеш да кажеш на един продавач на колко да си продаде стоката“, каза пък Никодим Войнов. Той е един от най-големите млекопроизводители в област Монтана.

„Каквито и тавани да се предлагат, цените на млечните продукти ще падат, тъй като има свръхпредлагане на суровини. При свободният пазар цената се определя от пресечната точка между кривите на търсене и на предлагане“, обясни той.

„На нас ни влияят цените на суровините. Тъй като има свръхпредлагане, ние си сваляме цените, за да не залежават стоките ни. След като има голямо предлагане, а консумацията е постоянна величина е много ясно, че цените ще паднат надолу“, каза още Войнов.  

В „Здравей, България“ по Нова телевизия пък министърът на икономиката Никола Стоянов каза, че търговците ще са задължени да поддържат наличност на продукти в магазините с надценка до 10%. Ако не го правят, са предвидени глоби, предупреди той.

„Ако наличността от конкретния продукт свърши, например на яйца М, те ще могат да прехвърлят тази надценка върху следващия най-евтин продукт в категорията", поясни икономическият министър. 

Стоянов заяви, че това е антипазарна мярка, но увери, че с нея държавната намеса на пазара ще е минимална. В момента проектозаконът е в процес на обществено обсъждане, като по него работи и междуведомствена комисия.

„Първоначалният анализ показва, че няма да се засегне пазарът сериозно. Именно заради това са 17 продуктови групи по един артикул. Имайте предвид, че от групите като кашкавал, мляко, кисело мляко, сирене, в големите магазини има над 20 артикула. Това, че един от тях ще е с трайно ниска надценка и добра цена, няма да засегне бизнеса на търговците в сериозна степен. Ние искаме да гарантираме на хората, че ще има по един артикул от продуктова група, който те ще могат да си позволят", обясни министърът. И допълни, че надценките по магазините в момента са 70-80%.

Мярката ще се отнася само за големите хранителни вериги. Те ще са задължени да подават информация до държавата кой продукт са избрали да намалят. Намалените продукти ще имат еднакъв етикет.

Въпреки че надценката е една и съща, има вероятност крайните цени на щанда да са различни.

„Цената не е задължително да е една и съща. Просто надценката трябва да е в рамките на до 10%. Може в единият магазин да преценят, че могат да продават и на по-ниска надценка, в другия да е на тавана 10%. Това се отнася до логистика", каза още министърът.