Мони Зенгиннер, най-обсъжданата участничка в „Ергенът”: Не търся богат мъж, искам аз да съм богат „мъж”

Ключови думи: Мони Зенгиннер, ергенът, интервю

Мони Зенгиннер се превърна в най-обсъжданата участничка дори след напускането си на шоуто „Ергенът”. Родена във Варна като Симона Стоева, на 21 години Мони скандализира още в първия епизод с арогантна визитка и презрение към „лелките, които й се подиграват, но искат да приличат на нея”, както и с факта, че си е взела бележка от училище, за да си постави силикон. Танцьорка на екзотични танци с корекции по тялото и лицето, Зенгиннер, както е псевдонимът й пред публиката, преобърна представите на зрителите с умерено поведение, учтиво, и гордо и любезно държание.

Каква е истинската Мони, мечтае ли наистина за богат мъж, както сподели в началото на шоуто, дали родителите й са застанали зад нея, наистина ли мери всеки залък на везната си и в какъв човек би се влюбила, ще я видим ли като фолк-певица и жените наистина ли мразят красавиците, Мони разказва в откровено интервю за „Уикенд”.

- Мони, визитката ти в „Ергенът” остави впечатление, че зрителите ще видят арогантно и повърхностно същество в предаването. Ти обаче показа обратното. Откъде дойде разминаването на високомерната Мони, презираща „лелки на по 30-40 години” във визитката и приятното, учтиво момиче в шоуто?

- Чрез визитката си исках да дам на хората това, което те очакваха да видят. Представих се за високомерна, меркантилна и повърхностна кукла, за да могат ясно да видят контраста, когато им покажа истинската Мони. Това бе целенасочена моя стратегия.

- Защо избра да се сприятелиш с момичета като Пам, Елена и Мики още в началото? С какво те отблъсна кликата на Габи, Теодора и Елисавета?

- Сформирам обкръжението ми на база общи интереси, ценности и житейски възгледи. Това са неща, които не стават ясни веднага. Докато си направя извод за някого, използвам своята силно развита интуиция и остро изразеното качество да анализирам хората. Това са способите, които никога не са ме подвеждали, филтрирайки хората около мен. Не ме подведоха и сега. В Пам, Елена, Микаела и Ивелина открих качества, които силно резонират на моите, а в Теодора, Габриела и Елисавета открих такива, които силно контрастират.

- Вярно ли е, че с „триглавата ламя" се познавате извън предаването, тъй като имаше коментари на Габи и Теодора за миналото ти - че си била пълна, че знаят как си изглеждала преди корекциите?

- Не, не ги познавам преди предаването. Няма как животът да ме сблъска с тези момичета, защото средата ми е крайно различна от тяхната и от самите тях.

- Казваш, че си се сблъсквала с женска злоба далеч преди „Ергенът”. Разкажи какво се е случило, за да успяваш днес да се сдържаш така пред нападки и обиди?

- Като всяка една красива жена и аз провокирам злоба и завист в не толкова красивите. Нямало е конкретна ситуация, която да допринесе за това дебелокожие. Приемам женската злоба за част от живота.

- Какво дете е била Мони Зенгиннер?

- Била съм изключително криво дете, същинско наказание за моите родители. Била съм и много любопитна, направо досадна. Мама ми е казвала, че съм ѝ задавала по 10 въпроса в минута.

- Един от скандалите с теб в имението бе скриването на електронната ти везна. Как поддържаш форма, спазваш ли диета и действително ли теглиш всеки грам от храната си?

- Колкото красива и благоприятна е моята генетика, толкова и трудна е за поддържане. Да, тегля абсолютно всеки грам. Педантична съм и когато трябва да ям по 60 грама ориз, махам зрънце по зрънце, докато грамажът не стане точно 60. Дори 1 грам повече ме кара да се чувствам все едно съм в нарушение. Електронната ми везна е задължителен и наложителен „аксесоар”. Взимам я с мен, дори когато хапвам в ресторант. Сигурно е изнервящо за околните, но в крайна сметка на кого пречи това?

- Момичетата в предаването те нападнаха за външния ти вид, обявиха те за изкуствена. Какво е изкуственото по теб?

- Умея да чета между редовете и когато някои от жените ме набедиха за изкуствена, прозрях, че нямат предвид външния ми вид. Жал ми е за момичета, които смятат за неавтентични добродетели и качества като доброта, хладнокръвие, емпатия, аналитичен ум, увереност, дори и правилна стойка и грациозна походка. Това ме навежда на мисълта, че те не просто не ги притежават, но и до сега не са се сблъсквали със събирателен образ на всичко това. Проблемът на момичетата не беше силиконовия ми бюст и хиалуроновите ми устни, това за тях не е толкова трудно постижимо. Проблемът им бяха другите ми достойнства, за които този живот няма да им стигне да придобият.

- Някои смятат, че тримът и осанката ти са просто студена маска, криеща ранима и чувствителна личност. Така ли е?

- Не мисля. Една лесно ранима личност, дори и криейки се зад маска, не би имала моята издръжливост на характера. Гримът и осанката ми просто я визуализират нагледно.

- Кои момичета от „Ергенът” можеш да наречеш приятелки и извън предаването?

- Абсолютно всички, които можех да нарека приятелки във формата. Не греша в преценката си и щом открия стойностни хора, държа те да бъдат около мен.

- А кои не би и погледнала, дори да ги срещнеш на улицата?

- О, не просто ще ги погледна. Ще ги поздравя радушно и с каменно лице ще ги попитам дали се харесват, когато се гледат отстрани.

- Признаваш, че още като ученичка си коригирала бюста и устните си. Кое те накара да го направиш в толкова ранна възраст и как реагира семейството ти?

- Не разбирам защо това, че съм си направила естетични корекции в ученическа възраст пробуди осъдителност, имайки предвид колко много тийнейджъри правят много по-вредни, опасни и деструктивни неща. Не съм направила нищо, което да се отрази негативно на психическото или физическото ми здраве. Израснала съм в семейство, в което сме обсъждали всяко важно решение. Родителите ми винаги са уважавали моите избори и са ме подкрепяли.

- Евгени Генчев е момче, и то незряло за Мони Зенгиннер, каза ти. Какъв обаче е мъжът в представите ти – този, който би спрял дъха ти и би те накарал да се влюбиш?

- Срещала съм мъже, които са отговаряли на представите ми за перфектен мъж и въпреки това не съм се влюбвала. Не мога да знам какъв ще е мъжа. Знам само, че мигновено ще усетя присъствието му.

- Призна, че артистичният ти псевдоним Зенгиннер идва от турската дума за „богат”. Мечтаеш ли да си богата или по-скоро искаш да си намериш богат мъж, каквито слухове също има за теб?

- Аз не желая богат мъж, аз искам да съм богат „мъж”. Не случайно употребявам думата „мъж”. Тази дума е символ на сила, независимост и стабилност. Мъжът обаче не е само пол, мъжът е поведение.

- Кое получаваш повече след излизането си от „Ергенът” - адмирации от фенове или обиди от критици?

- Не съм усетила негативизъм към мен. Със сигурност имам хейтъри, но явно са останали заглушени от феновете ми, които са в пъти повече. Злобата на хората не може да ме учуди и разтърси, но добротата в хората може. От началото на предаването съм плакала от щастие няколко пъти, четейки коментари на хора, които са разбрали какъв човек съм и са ме оценили. Злобата просто не ме докосва.

- Сподели, че не виждаш любов към Евгени в очите на Валерия и Айлин, а само техни лични амбиции да се прочуят на негов гръб. Кои от дамите в шоуто са влезли наистина с идеята да открият любовта в лицето на Евгени според теб?

- Според мен, почти всички жени участват във формата, не за да направят скок от рамото на Евгени, защото той самият не беше известен в България преди предаването. Всички участнички са там, за да станат известни посредством продукцията. Само аз, набедената за изкуствен човек, си го признавам, обаче. Колко фалшиво, не мислите ли?!

- Как виждаш себе си след 5 години?

- Виждам се успешна и реализирана в сферите, които желая.

- Чуха се слухове, че след шоуто ще се реализираш като фолк-певица. Вярно ли е?

- Аз съм всестранно развита личност, може да се очаква всичко от мен. Имам много бъдещи творчески планове. Дали поп-фолк кариера е сред тях, времето ще покаже.

- Какво би жертвала за любовта си?

- Аз съм един завършен Нарцис и като типичен такъв, би жертвала дори себе си в името на любовта си... към себе си.

- Какво обичаш да правиш, когато останеш сама у дома си?

- Животът ми е много динамичен и рядко имам време да си мързелувам. Използвам дома си, за да си почина физически. Малкото свободно време, което прекарвам в къщи, е споделено с моето куче Магдален, това ми помага да си почина и психически.