Край на управлението на Джуканович, Черна гора има нов пезидент

Ключови думи: джуканович, президент, черна гора

Кандидатът за президент на движението "Европа сега" Яков Милатович спечели убедително втория тур на президентските избори, показват предварителните преброявания на над 95% от гласовете. Според резултатите, обявени от Центъра за наблюдение и изследвания (CeMI), базирани на 96,5 процента от преброените гласове, Милатович е спечелил 60 процента от гласовете, а кандидатът на Демократическата партия на социалистите (ДПС) Мило Джуканович - 40 процента.

По данни на ЦеМИ избирателната активност е 70,6 процента. Центърът за демократичен преход (CDT) обяви, според 98,6 процента от преброените гласове, че Милатович е спечелил 58,9 процента от гласовете, а Джуканович - 41,1 процента. По-рано те обявиха, че избирателната активност е 70,7 процента. Държавната избирателна комисия съобщи, че на втория тур са гласували 69,33 на сто от избирателите, или 375 853 души.

Президентът на Черна гора, избиран за петгодишен мандат, заема до голяма степен церемониална позиция, а по-голямата част от политическата власт е в ръцете на министър-председателя.

Балотажът се проведе две седмици след първия тур, в който Джуканович победи редица опоненти, които се надяваха да преобразят политическата сцена. Той събра 35 % от гласовете срещу 29 % за основния му претендент Яков Милатович.

Анализаторите обаче предпочитат Милатович - млад икономист от все по-популярното движение "Европа сега", да стане новият президент.

Те твърдят, че проевропейският икономист вероятно ще се хареса на голям брой избиратели, отчаяни от промяната след десетилетията управление на Джуканович и неговата Демократична партия на социалистите (ДПС).

"Абсолютно съм убеден, че ще стана новият президент на страната, че днес гражданите на Черна гора ще изпратят сегашния президент в политическото минало", заяви Милатович вчера, преди да даде своя глас.

ДПС имаше поредица от неуспехи, откакто партията претърпя първото си голямо поражение на парламентарните избори през 2020 г.

Оттогава Черна гора се препъва от криза в криза, в резултат на което се сринаха две правителства.

Джуканович, подкрепян от автократичния бивш сръбски лидер Слободан Милошевич, застана начело на бившата югославска република през 1991 г., когато беше само на 29 години.

Но тъй като Сърбия все повече се превръща в международен парий, Джуканович се ориентира на Запад, скъса връзките си с Белград и помогна за обявяването на независимостта на Черна гора през 2006 г.

Под ръководството на Джуканович и неговата партия Черна гора се присъедини към НАТО, започна преговорния процес за членство в Европейския съюз и се отдалечи от влиянието на Русия.

След като гласува в неделя Джуканович обеща да продължи да се стреми към европейско бъдеще за Черна гора.

"Мисля, че това е добър момент - началният момент, в който Черна гора може да обяви завръщането си по пътя на европейското развитие", каза Джуканович.
Управлението на партията му обаче е съпътствано от обвинения в масова корупция и връзки с организираната престъпност, които Джуканович отрича.

"Тук имаме човек, който е на власт от 30 години. Човек, който е олицетворение на класическа диктатура, класическа злоупотреба с власт. Човек, който е позволил на корупцията и престъпността да процъфтяват", казва пред АФП Младен Вукович, лекар в Подгорица.

Преди вота вчера Джуканович многократно поставяше под въпрос дали 36-годишният Милатович и неговата партия "Европа сега" могат да осигурят бъдещето на Черна гора в ЕС, като същевременно обвиняваше съперника си, че е уязвим за сръбското влияние.

Милатович се надява да привлече вниманието на младите избиратели, които искат да видят нови лица в ръководството на страната.
Милатович влезе във фокуса на политическите коментари като министър на икономическото развитие след парламентарните избори през 2020 г., в резултат на които беше съставено първото правителство, което не беше управлявано от ДПС.

Бащата на три деца направи впечатление със спорна икономическа програма, която, наред с други неща, удвои минималната работна заплата.

Въпреки това минималната заплата е едва 450 евро на месец в малката страна, която продължава да е силно зависима от туризма благодарение на живописните си плажове по Адриатическо море и на уникалните си планини.

Източник: БГНЕС