Драма с капитаните на задържаните в Румъния кораби, банка може да им вземе и домовете

Все още не знаем в какво сме обвинени, споделя капитанът на единият от задържаните кораби Красимир Петров

Ключови думи: Красимир Петров, кораби Румъния, адвокат Димитър Димитров, морско право

Капитаните на двата от трите задържани в Румъния кораби може да останат и без дом, тъй като са ипотекирани. Наложило се да теглят кредити заради плавателните съдове. 

Към момента не е ясно какво ще се случи с корабите, като при освобождаването на моряците румънците заявили, че през седмицата ще изпратят протокол за запориране на плавателните съдове.

"Надявам се да се договорят да ни пуснат корабите, за да можем да съществуваме - на мен и колегата къщите ни са заложени заради това, всеки месец внасяме по 1000 лв. в банката", сподели капитанът Красимир Петров.

Той изтъкна, че и друг път е имало стълкновения между наши и румънски кораби. 

Разпитите в Констанца са продължили цял ден, но съставените протоколи са изцяло на румънски и поради това българските капитани все още не знаят в какво точно са обвинени. Преводачът, който румънците са ангажирали, не знаел добре български и за рибарите е било истинско мъчение да го слушат. 

"Нормално се държаха с нас, не е имало ексцесии, разпитваха ни цяла нощ до 5 часа сутринта. Имаме протоколи, имахме адвокати. Служебният адвокат ми даде най-лошия вариант - до 100 000 лв. глоба и конфискация на кораба. Успокои ме, че никога не слагали тавана и наказанието щяло да е глоба от 30-40 хиляди лева“, разказва капитанът. 

Той коментира, че реакцията на българските институции този път е била изключително адекватна. Попитан обаче защо рибарите поискаха оставката на шефа на ИАРА Ваня Стаматова, Петров обясни, че с нейното изказване показала, че е неподготвена за Европейския съюз. 

„Не може юрист, който е преподавател, да се изказва, че има румънски води, че слагаме румънското и българското право пред европейското. Откакто е директор на ИАРА не е разговаряла с нито един рибар", добави той.

В студиото на „Денят започва“ по националната телевизия пък адвокатът по морско право Димитър Димитров обяви, че Румъния няма никакво основание да задържа българските кораби, нито дори да ги конвоира до пристанище, защото като страни членки на ЕС, България и Румъния имат равен достъп до водите. 

"Опазването на морските биологични ресурси и рибарството попадат в изключителната компетентност в ЕС. С присъединяването на България и Румъния в Съюза ние сме казали образно: "предоставяме ти власт от наше име да управляваш нашите морски пространства". От своя страна ЕС е определил със закони, че всички кораби на ЕС имат равен достъп до водите, съответно български кораби имат равен достъп до водите на Румъния", обясни той.

Двама български инспектори от ИАРА са били на борда на един от румънските гранични катери при задържането на рибарските кораби. Според техните констатации няма данни за незаконен улов на акула, каза адвокатът.

"Нашите кораби са ловили калкан, той е бил на борда им, никой не се е притеснявал нито да го улови, да го декларира или да го остави на борда, за да бъде проверен от румънските служби. Казус с калкана не виждам, страната ни има квота за общо допустим улов и трите кораба са снабдени с разрешителни", добави той.

„Въпросът е може ли Румъния да разпростре свои национални правила върху кораби, макар плаващи в „нейните морски пространства“, подчерта юристът. 

До днес няма изпратено уведомление от румънската страна за задържането на корабите, макар че такова трябва да бъде направено веднага, коментира той.

"Считам, че е грешка от страна на колегите от Румъния, надяваме се че днес държавата ни ще бъде уведомена. Тя следва да бъде незабавно уведомена в такива случаи, още повече, че това е съвместна проверка на двете агенции по рибарство на България и Румъния", посочи адвокат Димитров.

Последно Румъния арестува наш кораб за сходно нещо през 2011 г. Тогава властите там държаха плавателния съд една година, но сега адвокат Димитров очаква, че двете страни ще се споразумеят още тази седмица.

Конвенцията на ООН по морско право се използва като аргумент, че отделните държави могат сами да определят правилата в морските си пространства, коментира Димитров.

"Има няколко вида морски пространства, но Конвенцията на ООН е действащ нормативен акт, който не противоречи на правото на ЕС и ключът тук е, че ние сме страни членки на ЕС и сме се съгласили Съюзът да управлява морските биологични ресурси от името на държавите членки", каза още той.