Глория щяла да умре при раждането на Симона

Ключови думи: Глория, Симона, новини, Флагман

До болка откровен разказ на Глория е част от предстоящата книга „Гладната революция на д-р Емилова“, която включва 25 истории на нейни пациенти. Всички те са променили живота си и са дали шанс на себе си и на таланта си да се развива.

„…Бях само на 23, когато забременях. Двамата с бащата на дъщеря ми се обичахме много, но бяхме млади и… неподготвени. Бях неподготвена и за шеметната бързина, с която се развиваше кариерата ми. Валяха покани за участие отвсякъде, често имах по две изяви на ден. Не ги отказвах. Толкова съм мечтала да пея на сцена, че се мобилизирах, ставах и излизах, въпреки че в началото на бременността често ми прилошаваше. По време на бременността качих 25 килограма от безконтролно ядене, но бях млада, и хората ме харесваха, залите бяха пълни.

…Раждането беше тежко, едва не умрях. Лекарите отново ме сложиха на системи и след девет часа жестоки болки един от тях буквално седна на корема ми, за да излезе бебето. Дъщеря ми се роди жива и здрава, но от преживяванията по време на бременността и от тежкото раждане изпаднах в следродилна депресия. За нея допринасяха и 25-те килограма, които качих и които хич не искаха да си отиват след раждането. Плачех често, изпадах в безпричинна тъга и отчаяние, гледах с часове в една точка, нямах желание и енергия за нищо. Започнах да сънувам кошмари и когато мъжът ми се опитваше да ме успокои, виках: „Не искам да пея, не искам сцена, не искам да виждам хора!“

Когато Симона, дъщеря ми, стана на годинка, се опитах да се върна на сцената и да съчетавам майчинството с кариерата. Но не се чувствах добре, виждах неодобрението в очите на част от хората към мен. А може би аз излъчвах вина, че не съм в добра форма, че съм пълна, че не съм онази, която са свикнали да виждат. Всичко това правеше завръщането още по-трудно.

Липсата на енергия и постоянният стрес се отразяваха и на майчинството. Беше тежък, ужасен период. Молех се на Бог да ми помогне, аз съм вярваща. Но не исках да се оставям на случайността и търсех начини да изляза от кризата. И тогава случайно, а всъщност съвсем закономерно, ми попадна книгата на Лидия Ковачева „Гладът – приятел и лекарство.“ Направи ми силно впечатление изповедта на д-р Емилова в тази книга, нейната лична история с глада и това, което е постигнала. Тя казва там, че с гладуване се лекува и депресията, която съпътства хората със здравословни проблеми и наднормено тегло. Звучеше ми наистина странно и невероятно, но бях готова да опитам всичко, за да се чувствам добре.

За първи път отидох при д-р Емилова през 1998 г. Пристигнах във Варна много смачкана, бях болна от грип. Влязох в клиниката с моите тревоги за малкото дете, което оставих в София на грижите на майка ми, с моите 39 градуса температура и 25 наднормени килограми и с една торбичка лекарства, сред които транквиланти, които носех навсякъде със себе си. Тогава клиниката се наричаше Център за лечение с плодове. Започнах да гладувам на плодове. И на втория ден д-р Емилова ми показа защо се нарича така Центърът, изхвърляйки торбичката в кошчето, включително и антибиотика. „Но аз ще умра“ ѝ казах изумена.

„Спокойно, човек не умира толкова лесно“, засмя се тя. И добави: „Послушай ме, следвай съветите ми и повярвай в този метод, всеки ден ще се чувстваш все по-добре.“ Така и стана. Бях добра ученичка, попивах думите ѝ и напътствията на лекарите и още на втория ден се чувствах по-добре. Но и енергията на хората там, които лекуват доста тежки заболявания, общият дух на оптимизъм и добросърдечност, енергията на морето, което обожавам, дългите разходки на чист въздух и слънце си казаха думата. Ходех на всички лекции и на всички спортни занимания – йога, каланетика, пилатес, сутрешна гимнастика. На десетия ден ми идваше да полетя, чувствах се прекрасно, бях свалила повече от 10 кг! Тялото ми само е чакало да му „подам ръка“ – да му предложа начин, който ще го освободи от токсините и натрупаните мазнини.

Останах цял месец – 20 дни на плодове и 10 дни захранване. Чувствах се преродена. Когато се върнах, записах албум с 12 песни, които нарекох „12 диаманта“, със замах и лекота. Този изстрадан албум се оказа златен по продажби! Върху всяка от песните работих много, така както се шлифоват необработени диаманти, с търпение и визия за това, което исках да постигна. Това първо съдбовно гладуване сякаш ми даде криле. Имам 150 авторски песни, много от тях се радват на популярност и днес.

Още при първото гладуване почувствах със сърцето и с душата си, че плодовият режим е моят метод. Гледах и слушах хората там, някои коментираха, че след като се върнат вкъщи, не могат да спазват никакъв режим и килограмите им се връщат, а с тях и оплакванията. Дадох си дума, че при мен няма да е така. Аз съм много дисциплинирана, инат истински, когато искам нещо, го постигам. Исках да съм здрава, да изглеждам и да се чувствам добре. И затова вече повече от 20 години, правя вкъщи и къси гладувания – всеки понеделник до вторник на обед съм само на чай и плодове. Веднъж или два пъти годишно правя дълго гладуване – 10 или 15 дни, колкото ми подсказва тялото. Не се насилвам. Два пъти годишно ходя в клиниката, веднъж правя пълни изследвания. Храня се предимно със зеленчуци, но веднъж седмично ям риба или пиле, телешко понякога. Сутрин съм само на плодове, смутита, кафе и чай. Първото ми хранене е след 14 часа. Не мога да кажа, че съм вегетарианка или веган. Но ето, вече толкова години съм съхранила формата си – 55 кг при ръст 171.

Изписаха се какви ли не глупости за мен в жълтата преса – че съм се оперирала, за да ми извадят ребро и да изглежда талията ми по-тънка, че са ми удължавали краката и т.н. Не им обръщам внимание. Режимът и дисциплината, която спазвам, са моите пластични хирурзи. Всъщност гладуването е най-добрият пластичен хирург!“