Бургаската опера е на изключително ниво - доказаха го за пореден път с "Риголето"
Диригент, солисти, оркестър и хор представиха по възхитителен начин Вердиевия шедьовър
В студената дъждовна съботна вечер на 18‐и март присъстващите в залата на Държавна Опера Бургас бяха стоплени и емоционално разтърсени от класическия прочит на една от най‐обичаните и въздействащи Вердиеви опери - "Риголето".
Неслучайно големият италиански композитор е заявявал, че ако се наложи да спаси само една от своите опери, би избрал именно "Риголето".
Тази вечер определено доказа силата и посланието на тези думи - спектакълът, под диригентската палка на гост‐диригента от Румъния Матей Поп, великолепният каст от солисти, оркестърът и хорът на Бургаската опера не просто изпълниха по майсторски начин партитурата, характерна с красивата си мелодика и психологическа наситеност.
А и разказаха - със завладяващ артистизъм, вечната история за ада и рая в една човешка душа, за погубващите пориви, за възмездието, за картите на Съдбата, които се подреждат според собствените ни избори, за подлостта, предателството, чистилището, изкуплението.
Цялата палитра от чувства и взаимоотношения, вплетени в човешкото битие, съществува, живее, продължава да вълнува - с вещото задълбочено тълкуване на екзистенциални теми, във Вердиевия шедьовър "Риголето.
Многобройна, подготвена, интелигентна и емоционално отзивчива бе публиката в залата на Операта тази вечер.
Присъстващите посрещнаха творците‐ваятели на изкуство от най‐висша проба - с усет, вкус и реакции, релевантни на художествените внушения, вплетени в музикалната тъкан, и сценичните решения, издържани напълно в класически стил.
Споени бяха всички компоненти на един силен спектакъл: вечната музика на Верди, задълбоченият режисьорски прочит на доц. д‐р Александър Текелиев, разчитащ кодовете на човешката психика; майсторската палка на маестро Матей Поп, който, освен премерен и точен диригентски жест, показа и силна емоционалност;
солистите - с изключителни индивидуални качества и същевременно с това - постигната забележителна кохезия на сцената; оркестърът с концертмайстор Христо Белчев, с монолитно звучене на сложната партитура - и в технически план, и в изграждане на динамични нюанси; мъжкият хоров състав с диригент Невена Михайлова - с отлично балансирано звучене, и на сцената, и като фон на драматичното действие - зад завеса.
И не на последно място - би трябвало да се отбележи цялостният технически и визуално издържан облик на спектакъла - поздравления заслужават всички специалисти от техническите служби, които обезпечиха представление на високо ниво / Dimitar Peshev/.
В коронното си амплоа на Риголето тази вечер бе именитият български баритон Александър Крунев, който над 100 пъти е изпълнявал трагичната роля на печалния шут.
Крунев се превъплъти с емоционална отдаденост и безапелационно вокално майсторство в сложния образ, в който се оглеждат различни психологически нюанси.
Младият тенор Михаил Михайлов, който е чест и желан гост на бургаска сцена, отново доказа високата си класа - мекота на гласа, ювелирно изработени фрази, силни внушения, достигащи до публиката чрез емоционалните амплитуди. Емблематичната Ария на Херцога "La donna e mobile" в неговото вълнуващо изпълнение бе възторжено приета от публиката.
Суперлативите тази вечер са недостатъчни, за да опишат представянето на целия артистичен състав - прекрасното сопрано Мария Цветкова‐Маджарова изгради филигранно образа на нежната мечтателна девойка Джилда, която всъщност крие неподозирана сила в непокварената си душа.
Изключителна емоционална наситеност постигна нейната Джилда, като фразите, особено в тихата динамика, бяха като изваяни - и като техническо съвършенство, и като артикулация, и като чувствен заряд.
Стабилен и и внушаващ респект бе басът Диман Панчев в ролята на наемния убиец Спарафучиле, за когото стойността на човешкия живот е нищо, в сравнение с няколко сребърника.
Ярка, цветна, красива, шеметна, обаятелна и грабваща сетивата бе мецосопраното Йоана Кадийска в ролята на Мадалена, сестрата на Спарафучиле, която, освен лекомислие, крие добро и състрадание в сърцето си.
Впечатляващи и напълно споени с цялостното звучене на спектакъла тази вечер бяха и басът Делян Славов - като Граф Монтероне, който отправя проклятие, поразявщо виновните за неговата бащина болка; мецосопраното Калина Попова - въздействаща и женствена като Джованна, приближената прислужница на Джилда; сопраното Шмилена Султанова и басът Петър Тихолов - аристократични в образите на Графиня и Граф Чепрано; баритонът Бранимир Недков - като придворния Маруло, който живее в интригантския свят на висшето общество; тенорът Любомир Тодоров - Матео Борса, също част от благородническата свита; сопраното Стефка Христозова - Паж.
Въздействащи и издържани във всякакъв аспект - във вокално отношение, бяха и ансамблите, в които бе прокарана трагичната нишка на историята и вплетени в единно внушение ярките индивидуални образи.
А музиката на Верди съдържа драматургичен заряд, разказва истории, вплита чувства в нотния текст, разкрива образи, носи послания отвъд времето.
В края на вълнуващия спектакъл бе поднесен традиционният цветен поздрав от името на кмета на Община Бургас - Димитър Николов.
