Най-презряната професия в България

Ниските заплати, голямото натоварване и плавно растящият недостиг на кадри доведоха да това, че почти няма сестра, която да не работи на поне 2 места

Ключови думи: Медицински сестри, новини, Флагман, Бургас

Коя е най-презряната професия в България? Сервитьор, таксиметров шофьор, чистач?

Не. Медицинска сестра е. Това не е работа, с която да се хванеш от днес за утре, докато учиш нещо друго, за някой лев през лятото или защото не ти достига квалификация за нещо по-добре платено и престижно.

За да работиш като медицинска сестра или акушерка, или както се наричат официално - специалисти по здравни грижи, трябва да си бакалавър от университет.

Нужно е да владееш умението или да караш на фотосинтеза, или да издържаш на натоварванията на 2 или 3 работни места. Задължително е да имаш желязна психика, с която да посрещаш "любезността" на пациентите, и да си пълно перде, за да търпиш отношението към професията ти, демонстрирано от работодатели и институции.

За което единствената подходяща дума е "подигравка".

Да слушаш периодично колко голям и все по-наболял е проблемът с липсата на медицински сестри в България и година след година да установяваш, че никой няма никакво намерение да направи каквото и да било за този дефицит.

Трябва да имаш богат мъж, който да спонсорира волунтаристичните ти пориви за милосърдие и да издържа семейството.

Да си над 63 години, на колкото са две трети от посестримите ти - прегорели, примирени и без перспектива за различна професионална реализация, просто добутват колкото още могат, защото с тези заплати и пенсията не вещае никак охолна златна есен.

За изчезването на медицинските сестри у нас не се говори от години, а от десетилетия. Златният стандарт е в болниците на един лекар да се падат по 4 сестри, у нас са под една. За 30 години броят на тези специалисти е намалял двойно - от близо 54 000 през 1990 г. на 28 800 през 2021 г., и то при увеличен капацитет на болниците - леглата в тях са повече, отколкото преди 10 години.

Основен, макар и не единствен фактор, е заплащането.

Дълги години то беше между мизерно и ниско - според лечебното заведение, и най-вече - определяно по унизителен начин, защото за болниците приоритетите бяха други, а първият разход, който се съкращаваше, беше от медицински сестри.

Подобно беше и отношението към тези специалисти от страна на болнични директори, управници и дори лекари - като към втора ръка персонал.

В момента според Колективния трудов договор в здравеопазването минималната заплата на специалист по здравни грижи трябва да е 1500 лв., и доскоро това беше по-скоро пожелателно. Далеч не навсякъде възнагражденията стигат това ниво, особено в по-бедните региони в провинцията.

При това въпросните 1500 лв. са толкова едва от по-малко от година - преди това КТД предвиждаше 950 лв. стартово възнаграждение, и то отново далеч не всички болници ги плащаха.

Ниските заплати, голямото натоварване и плавно растящият недостиг на кадри доведоха да това, че почти няма сестра, която да не работи на поне 2 места (по думите на Милка Василева, председател на съсловната им организация - Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи). На места една сестра се пада на две отделения или се грижи за 30-40 души.

Резултатът - освен жестоко прегаряне - е и по-голяма вероятност за грешки и за пререкания с пациентите или близките им.

Неслучайно сестрите са обичайният обект на агресия - тяхната работа по дефиниция е да са буфера на системата, тези, които първи посрещат и поемат пациентите, особено в спешните отделения - най-честото бойно поле за инциденти.

С годините този кръг се завърта и в момента от 700 завършили здравни грижи едва една трета започват такава работа - останалите или директно търсят друго поприще, или отиват в чужбина. Там работата също е тежка, с огромно ниво на отговорност и непривлекателна за местните, но поне се плаща по-добре и усещането за унижение е сведено до минимум.

Кризата за медицински сестри у нас не е в бъдещето - тя е настъпила отдавна, а тепърва единствено ще се задълбочава. Работата им се поема или от санитарите, или дори от лекарите, или от близките на пациентите, или от никого - особено в частта с милосърдието.

Едва в началото на тази година бяха приети законови поправки, които да позволят здравната каса да задължава болниците да плащат поне минималните суми според КТД, т.е. понастоящем 1500 лв. Ако не го правят, ще търпят финансови санкции от НЗОК.

Дори и мярката да има ефект, той ще е закъснял и ако изобщо се види, ще е след години. Години, които тази умираща професия може би няма.

Източник: Webcafe.com