Проф. Борисов проговори за големия си кошмар, блокът им паднал заради некачествено строителство
Той разказа за първи път как във вечерта на 4 март 1977 г. припаднал в телефонна кабина, научавайки за смъртта на майка си
Както в Турция, така и в Свищов лошото строителство е една от причините за срутените сгради след земетресение, каза пред бТВ икономистът проф. Борислав Борисов, който губи семейството си под разрушения блок. Епицентърът на труса е Вранча.
46 години от загубата на всичко... Така той определя вечерта на 4 март 1977 г. В 21:24 часа професорът губи семейството си. Дълги години професорът пази мълчание и не се връща към кошмарния спомен.
„Земята се разклати. Всички избягаха навън. Доста силно беше земетресението. Отидох до централната поща в София. Набраха номера. Дадоха ми връзка и аз се зарадвах, мислейки си, че всичко е наред, но когато отидох в кабинката, не чух гласа на майка ми, а на нейната близка приятелка. Тя плачеше по телефона и разбрах какво се е случило. Тогава съм припаднал“, споделя Борислав Борисов.
„Георги Матев“ 1 е адресът, на който Борислав е израснал. Сега там има паметна плоча, на която са изписани имената на всички загинали, разказва той.
365 сгради са съборени от труса, а 4463 са значително повредени според вестниците от 1977 г.
„На 6 март бяхме повикани, за да разпознаем телата. Видях майка ми и моя племенник безжизнени. В този момент загубих всичко“, споделя проф. Борисов.
Всичко, което му остава, са няколко снимки на семейството му и писма, които е получавал, докато е войник. Дори по тях има следи от трус със 7,2 по Рихтер.
Племенникът ми беше на 5 години, добавя мъжът.
Той е горд баща на две деца, има и внуци, но признава, че не говори с тях за нощта на 4 март в Свищов. Запознават се с баба си благодарение на старите снимки.
Те ще чуят това, което ви разказвам, за първи път, казва Борислав Борисов.
„Нашият блок падна защото беше един колос на глинени крака. Имаше едни колони, а отдолу магазин и те просто се скъсаха. Бетонът беше нискокачествен. Можеше с пръст да го рониш“, добавя той.
От момента на загубата, професорът не може да сънува близките си.
„Не знам защо. Винаги ще ги помня обаче“, каза още той.
За него нощта на 4 март 1977 г. е най-кошмарният сън, който винаги ще си припомня, че е истински.
Статистика показа: Друсаме се под евронормите, но пием като за световно
Опасно време утре: Обявиха жълт код за 12 области
Ретро кемпер на повече от половин век ще бъде показан на къмпинг фестивала в Бургас
