Позицията „Не подкрепям никого“ е безотговорна и дава повече власт на корупцията и хаоса

Всеки гражданин, който се интересува от политическата ситуация, може да направи избор, дори и с риск да бъде заблуден

Ключови думи: ВМРО, партии, гражданско общество

Дългогодишната националистическа партия ВМРО се регистрира за участие в изборите на 2 април, но след това обяви, че се отказва и няма да предлага кандидат-депутатски листи. Ръководството на формацията приело решение да направи кампания „Не подкрепям никого“.

„Започваме активна кампания „Не подкрепям никого“, за да покажем, че хората, които не искат да живеят в този надут от чужди посолства балон, са сила, която все още не е разгърнала своя потенциал. Това са хора, които имат какво да кажат и техният глас има значение не по-малко от купения цигански, корпоративния или турски вот“, посочват от партията, която допреди две години бе не само с представителство в Народното събрание, но дори бе част от изпълнителната власт – в правителството „Борисов 3“, заедно с ГЕРБ.

След 2021 г. вотът за ВМРО тръгна надолу. А на последните избори през октомври вече падна и под бариерата от 1% за получаване на субсидии. Тогава партията получи 20 177 гласа, които се равняват на 0.81%.

Решението на ВМРО да не участва на изборите на 2 април е разбираемо. Но да призоваваш хората да не подкрепят никого, с което да се борят с „купения цигански, корпоративния или турски вот“ е доста озадачаващо. Азбучна истина е, че колкото по-малко граждани гласуват, толкова по-голям ще е делът именно на този вот.

България е странна държава, в която от години се налага тезата, че хората могат да накажат политическата класа, като не участват в изборите. Или като отбележат квадратчето „Не подкрепям никого“. Това, разбира се, е несъстоятелно, защото демокрацията работи преди всичко чрез свободния избор на гражданите. Ако го няма той, отиваме към хаос или диктатура.

На 2 април ще участват общо 22 партии и коалиции. Палитрата е достатъчно голяма – има прозападни, проруски, националистически, популистки, глобалистки, консервативни, етнически, десни, леви формации. А в листите им ще участват хиляди българи – извадка от нашето общество. Другата опция е да се отречем от правото си да гласуваме и да се върнем към тоталитарния режим. 

Тезата "всички са маскари" е на литературния герой Бай Ганьо, с когото едва ли много българи биха искали да се отъждествяват. Тя е изгодна и на баш маскарите в политиката, защото ги слага в един кюп с читавите. 

Всеки гражданин, който се интересува от политическата ситуация, може да направи избор, дори и с риск да бъде заблуден. 

Обратното е безотговорно и дава повече власт именно на корумпетата в българската политика.