„Войната на буквите“ изкарва Боян Мага пияница и комарджия, а без него Европа щеше да е още в Средновековието

Писано е много за Велика България, а според Токораз Исто, Йети в Хималаите са българи, а крал Артур е по-българин от всички нас, каза Ангел Хаджипопгеоргиев

Ключови думи: Ангел Хаджипопгеоргиев, Боян Мага, Гилгамеш, Войната на буквите, Йети, войната Украйна, Велика България, хан Кубрат, Аспарух, Индиана Джоунс

Сериалът „Войната на буквите“ изкарва Боян Мага пияница и лентяй, на когото не му се учи и търси някакви букви, че да му дадат Мария. Той обаче е историческа личност, чиито идеи запалват огромен пожар в сърцето на Европа, каза в интервю за Флагман.БГ писателят Ангел Хаджипопгеоргиев. Освен с азбуката си, ние имаме особен принос за европейския Ренесанс, добавя той.

Писателят, който живее от няколко години в Англия, обвини Людмила Филипова, по чиято книга е екранизиран филмът, в историческо невежество. 
 
-Лавина от негативни коментари залива социалните мрежи заради сериала на БНТ „Войната на буквите“, а преди да се „завърти“ на малкия екран, някои сравниха лентата с „Време разделно“. Като автор на филмов сценарий какво бихте казал на критиците, които определят екранизирането по книгата на Людмила Филипова като свободно съчинение с историята?

-Има и позитивни. Например режисьорът на филма за Ботев, Максим Генчев се изказа много положително за сериала. А авторката има претенции, че това е българският отговор на „Война на тронове“, което ме разсмя. Лично аз към кинематографическите качества на филма нямам никакви негативи, защото не е моя работа да ги обсъждам. Артистите се вижда, че се стараят според таланта си, режисьорът също се е напрегнал колкото може и разните дребни грешки откъм декори и поведение не ме дразнят. Дори използването на изрази от съвремието не успяха да ме нервират. А точно към тях са голямото количество упреци, защото тези упреци се правят от хора без всякакъв хабер от средновековна история. Дребнавостта не ми е в характера. Затова аз обвинявам открито авторката на романа в историческо невежество, което рефлектира и към тези, дето са писали сценария, защото са се предоверили на книгата. 

-Защо?

-Защото освен имената на героите, нищо друго не съответства нито с биографиите им, нито с епохата, в която се развива фабулата. Мога да посоча няколко основни недоумици. Примерно това, че според историческите документи Баян се връща от Магна Аула в тази възраст, в която го показват в сериала, че отива. Няма как да се е срещнал с Мария /внучката на Лакапин/ в университета, защото там са учили само мъже. Брат му Петър няма как да бъде главен военачалник на армията, когато баща му е бил жив, защото в годината на смъртта на Симеон, той е бил само на 15 години. Никой войник няма да приеме на сериозно подобен хлапак за свой командир. Да не говорим, че Лакапин едва ли ще тръгне да се договаря с някой, дето устата му мирише още на мляко. А във филма братята ги виждаме като големи мъже, които гуляят по кръчмите. И ако някой се загледа по-сериозно, ще установи, че и четиримата синове на Симеон са на една и съща възраст, все едно, че майките им са ги родили почти едновременно. Непростима грешка е също това, че авторката на романа праща Боян да учи при Лъв Граматик, а за него има реални доказателства, че е умрял няколко десетилетия преди Бенеамин-Боян да се роди. Всеизвестен факт е, че негов учител в Магнаура е бил Николай Мистик. И това авторката е можела да научи, без дори да ходи до библиотеката. Така че нито книгата ѝ, нито сериалът могат да бъдат афиширани като „исторически“, защото не са. Те са плод на една чисто графоманска фантазия, каквито са и другите книги на тази дама. Но аз ще го догледам докрай, за да се поуча как не трябва да се правят тези неща, тъй като историческите теми, поне за мене са приоритет, макар и никога да не съм се вменявал като историк, археолог или нещо подобно. Но пък мога да разсъждавам и анализирам.

-Сърдим се на нашенците в Северна Македония, които не без основание ни наричат татари, макар и самите те да са такива, тъй като имаме общи корени, а истината е, че обезбългаряването е необратим процес, дори в пределите на съвременна България. За първи път от дълги години обаче се появи такъв сериал, свързан с българската ни история. Има ли какво да научат децата ни от него? 

-Могат донякъде да видят дрехите, оръжията и украшенията. Могат да усетят дори епохата, макар да има какво да се желае по декорите. Може би филмът ще затвърди в детските глави увереността, че точно ние сме дали азбуката на Света, както след това сме я защитавали от враговете ѝ. Същевременно може да придобият грешна престава, че по онези времена са използвали изрази като „Изчезвай!“, „Засякохме се.“ или „Моля!“. Също така ще останат с впечатлението, че този, който е създал богомилството, е бил пияница, пройдоха и комарджия, което впрочем повдига акциите на БПЦ, а тя  вече хиляда години нарича последователите на Боян Мага с името „богунемили“. Въпреки всичко, както за филмите „Дякон Левски“, „Ботев“, „Възвишение“ и сега този сериал, аз бих заявил, че по-добре е да се правят, отколкото да не се правят. Всеки може по нещичко да си открие там, а най-вече да се поразбунят духовете.

-Като пацифист вероятно не би Ви се искало да говорите за войната в Украйна, но на тази свята земя, където днес се бият братята украинци и руснаци, някога е била Велика България и дори в Малая Перешчепина са останали костите на хан Кубрат. Парадоксът е, че прабългарите в Златната орда са били наричани татари, защото това означавало „наемници“, а голяма част от тях са били такива. Вие бихте ли написал филмов сценарий за тези страници от историята? 

-А във Вознесенка е гробът на Аспарух или както някои го знаем – кан Аспа. Имам едни приятели украинци тука в Англия и им ги разправям тези неща за гробниците, за първия украински патриарх, който е българин, за бесарабските българи и още български следи в Украйна. Не ми се коментира това безумие, което с общи световни усилия се поддържа, вместо с един замах да го прекратят и всички да въздъхнат облекчено, защото там всеки ден умират хора. Колкото до сценарий или книга по темата за Велика България, татарите и прочие протонаши си истории, не мисля, че имам в перспектива подобни идеи. Изписани са стотици творби във всички литературни жанрове, като конкуренцията там е безумна. Един Токораз Исто е напълно достатъчен за българските читатели с тезите си, че Йети в Хималаите са българи, а крал Артур е по-българин от всички нас. Написал е над 20 книги за 10 години само по патриотични теми, та къде ще се навирам аз между шамарите на „гениите“?!

-Неотдавна в ТВ интервю по Канал 0, когато говорехте за бъдещата си книга „Цветето на Гилгамеш“, казахте, че ако го нямаше Боян Мага, който всъщност е четвъртият син на Симеон Велики, нямаше да има нито Ренесанс на Запад, нито масони, нито розенкройцери и т.н. Защо обаче във „Войната на буквите“ го виждаме като разхайтен принц, който не си пада много по ученето? 

-Може би, защото авторката на романа също не си пада много по четенето, а е на принципа „Чукча писатель, чукча не читатель!“. Иначе можеше да прочете примерно „колегата“ си Николай Райнов, за да види с очите си този наш популярен творец с какво уважение е писал за Боян. И не само той, разбира се. Дори чуждестранни хронисти са се възхищавали от Бенеамин-Баян и това е документирано черно на бяло. Само че тази „авторка“, както и доста от новите „историци“, използва незнанието и липсата на интерес от страна на повечето българи, за да си продава сънищата, бълнуванията и фантазиите. Впрочем тук може би е моментът да заявя, че няма как тя да оправдае грубите и лаишки нелепици с това, че видите ли романът бил художествен, а не научен труд. Защото, след като се използват реални имена за реално съществуващи исторически личности и то от една много важна за България епоха, няма как да се правят свободни съчинения спрямо доказани и напълно известни факти и събития. Това е гавра с националната ни памет. Както някои се изказаха преди години, че Левски бил женкар, а Ботев алкохолик. Разбира се всеки писател може да доразвива, да фантазира и си измисля каквото ще по недоказани и неизвестни герои на онова време. Както примерно с кравата и ревността на царицата към дойката на сина си. Дори и за известни личности може да пофантазира и допълни, но съобразявайки се с това, което вече е доказано. Не само е допустимо, а дори препоръчително е да се направи, защото колкото и информация да има, тя си остава недостатъчна за филм, камо ли за сериал. Аз например също съм си позволил доста волности в книгата „Цветето на Гилгамеш“, но не и да префасонирам известни, доказани исторически факти. И това, че го описвам точно Боян Мага като безсмъртна личност, преминала през Европа под много имена на реални хора, помогнали много за Еволюцията, не означава, че той наистина е безсмъртен в буквалния смисъл. Това просто е една огромна метафора, която се опитва да обясни неговата персонална заслуга за европейския Ренесанс, който дава основата си за обособяването на розенкройцерите, масоните, илюминатите и други общества. Безсмъртната Идея, която преминава и просвещава чрез точно тези личности, за които пиша, че Мага се е въплътил в тях.

-А кога ще бъде издадена книгата? 

-В края на април и то в два тома, но не само заради обема си, а и заради различните времеви периоди, в които се извършва действието. Тоест в първата книга нещата се развиват едва ли не вчера, докато във втората повествованието започва от десети век, за да приключи през 1944 г., дори мога да кажа точно на коя дата. 

-Може ли да има наистина такова цвете, което прави човек безсмъртен?

-Такова цвете поне според легендата за Гилгамеш наистина има и то според моята теза е още от времето на Адам и Ева. Но лично аз правя доста сериозно разграничение между мит и реални исторически доказателства. И в тази си книга, както в други мои творби отново разбивам митове, но също създавам нови, например като този, че Боян е безсмъртен. Само че за кой ли път ще декларирам, че това е мит, легенда и творческа метафора. Иначе в книгата, както винаги при мен, има бетонна логика относно някои общоприети хипотези като Свещения граал, Философския камък, личността на Кристиян Розенкройц и още доста казуси, които се разплитат помежду търсенията, преследванията, боевете и стрелбите, които за радост не са на всяка страница в книгите. Много повече има диалози, разсъждения, демонстриране на различни питиета и интересни ястия по дългия път на героите.

-Твърдите, че основателят на град Урук в древна Месопотамия е притежател на вълшебното цвете, което като го помиришеш седем пъти, ставаш безсмъртен. Хитлер дори го е търсил. Чувствате ли се като Индиана Джоунс? 

-Сталин също я е търсил Розата, но след Хитлер. А аз, тъй като съм доста емпатиен и творя в едни особени състояния на духа, мога да кажа, че съм се чувствал като своите главни герои, явяващи се едни съвременни индианаджонсовци. Не може да се обясни самият процес на творчество, когато сякаш си във филм и „виждаш“ какво се случва. Тъй като в книгата има доста герои /това е роман все пак/, то съм се усещал като много от тях, може би за да мога по-добре да опиша чувствата и мислите им. Разбира се човек няма как да избяга от себе си и сигурно в изказа на някои герои се вижда част от моята персоналност, но това могат да почувстват само тези, които ме познават отблизо. Колкото до Цветето и кой го е притежавал, то аз не твърдя, а само потвърждавам всеизвестната легенда за Гилгамеш, който получава информация за това невероятно цвете от Утнапищим, а после се гмурва в океана, за да го вземе. Но аз доразвивам легендата като завеждам Баян при Розата, за да я помирише с цел да стане безсмъртен. Разбира се това си е мой мит, чиято задача е да обезсмърти не личността на царския син, а идеите му, които запалват един огромен пожар в сърцето на Европа. Просто по художествен начин показвам на Света, че ние освен с азбуката си и разни други нововъведения, допринасяме по особен начин за европейския Ренесанс. Само че аз нямам намерение като някои професори- псевдоисторици да твърдя, че само богомилите единствено имат принос за развитието на Европа, защото това не е точно така. Те просто отиват на правилното място и разгарят тлеещата от векове жарава. Само за сведение ще кажа, че има официален документ, представляващ Анатема от Църквата в Каталуния срещу тамошните манихейски общини. Става въпрос за 6-ти век от Новата ера, а богомилите ще се появят 5 века по-късно. Разбира се има още много доводи и доказателства, но пак ще повторя, че книгата не е нито документален, нито научен трактат, така че между истината има фантазия, респективно и обратното.

-Бяхте казал, че според Богомилското учение, когато сестрата на Авел плаче заради убийството от брат му Каин, сълзите й капят върху цвете, което поема от плодовете на познанието, които вече са били изядени от нея. То дава безсмъртие. Боян Мага възползвал ли се е от цветето? 

-Да. Помирисал го е и ще остане безсмъртен поне в човешката памет, както и в драстичните последици от духовното наследство, което на свой ред е оставил за Човечеството. Заслугата му е огромна, само че някои сили умишлено се стремят да я принизят и омаловажат. Сериалът помага в случая на нашите врагове, изкарвайки Боян пияница и лентяй, на когото не му се учи, а търси някакви букви, че да му дадат Мария Лакапина. Така и още не е ясно какви са тези букви и защо са забранени, след като още при дядо му се е писало на глаголица и е имало четири школи за обучение, плюс неистово писане и преписване. 

-Споделяли сте, че след медитация, Ви се е появил Боян Мага като Ваш духовен учител и 18 години след това е дошла идеята за книгата. Кой е главният Ви герой и какво е посланието, което трябва да стигне до читателите?

-„Цветето на Гилгамеш“ я писах повече от 8 години на почивки и паузи, но все пак се получи нещо, от което дори аз съм доволен в известна степен. След няколкото редакции, на които я подложих, ми прехвръкнаха мисли, че има още какво да се напише, но не бива да се прекалява, та се спрях. Главният герой е един полуруснак с много стара българска кръв, защото името му се препредава през вековете още от седми век, когато прадедите му са били боляри в двора на Кубрат. Той е хуманитарен учен, но му се налага да работи под егидата на руските секретни служби заедно с една професионална шпионка. Заедно проследяват пътя към Цветето. Така че пред неговия пацифистки поглед ще се разкрие цялата мръсотия на предателства, мегаломания, корупция и борба за надмощие, както между различните централи, така и вътре в самите тях. А посланието не е само едно, че да го изкажа, а всеки читател би си намерил поне няколко, без да има нужда от шифър за разгадаването им. Може би генералното послание е, че трябва да вярваме в себе си, в доброто начало и в безсмъртието на душата, която задължително е положително заредена, тъй като е част от Бога.