С кого Хайгашод Агасян празнува 70-ата си годишнина

Ключови думи: Хайгашод Агасян, новини, Недялко Йорданов, Ивана Джендева, Огнян Герджиков

Големият композитор и любимец на публиката Хайгашод Агасян отпразнува 70-годишнината си с бляскаво парти в известен столичен ресторант. Сред гостите на Хайго бяха Недялко Йорданов и съпругата му Ивана Джеджева, проф. Огнян Герджиков и съпругата му Светла, режисьорът Андрей Калудов, композиторът Светослав Лобошки, Михаил и Кристина Белчеви, издателят Иван Гранитски, Тони Димитрова, Джина Иванова, солистка на „Трамвай №5“, ВИП персони и още много приятели, пише вестник Ретро.

„Душата не иска да приеме, 70 звучи много внушително. Явно тялото остарява, душата не ще“, каза винаги младоликият Хайго.Юбилярят бе почетен с поздравителни писма и благопожелания от президента Румен Радев и от Столичната община в лицето на зам.-кмета Мирослав Боршош. „Имаше много цветя, много емоции, получих кошница с подаръци от моя приятел Вежди Рашидов – председател на Народното събрание, картини, статуетки... Направихме си хубаво шоу“, разказа той.

Най-важно за него обаче било много красиво писмо от 3 страници от неговата скъпа леля – сестра на майка му, която е на 102 години и живее в Ню Йорк. „Аз нямам братя и сестри, с нейните деца сме неразделни, макар и толкова далеч един от друг. Много емоционално свързани сме от детството ни. Много обичам леля ми и писмото беше страшно трогателно“.

Хайго е ходил 6 пъти в Щатите, но никога не пожелал да заживее там. „Те ми казваха: Хайго, можеш да останеш“. Възхищавам се от тази страна, от това, че има ясни правила и ред, които всички спазват. Видях го с очите си. Почти всичките ми роднини са там. Имам и други братовчеди, които са в Лос Анджелис, пръснати из Щатите. Обаче не е моя страна. Казвам го най-откровено и с отворено сърце. Където и да съм по света, първото, за което мисля, е кога ще се върна в България. Аз съм българин, роден съм тук, с арменска кръв, и емоционално съм свързан с България. Никога не съм си помислял да живея другаде. Според мен съдбата така е решила и не съжалявам. Имам прекрасни приятели, прекрасна среда, ценен съм тук, извървял съм един дълъг път с препятствия, за които не съжалявам, защото са ме правили по-силен. Благодаря за приятелството, за уважението, за топлината, с които навсякъде ме посрещат. Наистина съм щастлив човек“.

С жена му Мари са образцово семейство вече 35 години. Каква е тайната? „Тайна? Търпи ме жена ми (смее се). Една българка направи добро на арменския народ. Татяна Стоянова – нейна приятелка, която стана и моя, ни запозна. Тя е треньорка в националния отбор по художествена гимнастика и водеше модната навремето аеробика в Младежкия театър, където аз работех. Когато я видя, ѝ целувам ръка и ѝ благодаря. Тя казва: „Ти си единственият, който ми благодари“. Така бях възпитан все пак – ако може, в памет на родителите ми, на предците ми, да запазя арменската кръв. По възможност. Макар че пак казвам, аз съм българин, защото съм роден тук, служил в армията, клел съм се в България. Но и нося и арменска кръв. Смятам, че съм полезен тук“.

Хайго си спомня първия път, когато среща „на живо“ поета Недялко Йорданов, с когото са прочут творчески тандем повече от 40 години. „През 1979 г. работех в Младежкия театър, където свирех в оркестъра и играех малки ролички. На премиерата на „Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки“ той като автор дойде да поздрави актьорите. Аз имах няколко песни, написани по негови стихове, без да го познавам. Приближих се, наистина треперещ, защото бях чел вече много негови стихотворения, много ми допадна мелодичността му, поетичността, въобще всичко е музика в него. Престраших се и казах: Добър ден, аз съм Хайго, мога ли да ви изпея една песен по ваши стихове. Той ме изгледа така: „Как се казвате?“. А аз: „Хайгашод Агасян, малко трудно име, Хайго ми казват“. Изпях му песента, Недялко каза: Да, да, хареса ми. Предложих да му изпея още две. Така започна нашето сътрудничество. Аз съм благодарен за това житейско и творческо приятелство, защото много песни свързват. Особено разпознаваеми са „Не остарявай, любов“, „Остарявахме бавно“, „Бог да пази България“, „Младостта се завръща“, „Ваничка“, „Светът е хубав, светът е чудесен“.