Румъния въведе данък върху бакшиша

Ключови думи: данък, бакшиш, сметка, клиент, плащане, банкова карта

Румънците посрещнаха 2023 г. с редица новости, а една от тях се оказа въвеждането на данък върху бакшиша, който клиентите оставят в заведенията. Това, разбира се, важи най-вече за бакшиша, плащан с банкова карта, тъй като парите, давани в брой, е малко вероятно да бъдат регистрирани в касовия бон, коментират местните медии.

На 13 декември 2022 г. Камарата на депутатите прие със 189 гласа „за”, 34 „против” и 4 въздържали се проектозакон, който регламентира бакшишите. Депутатите определиха, че размерът на бакшиша ще бъде от 0 до 15 процента от стойността на консумацията, ще може да се плаща с банкова карта и ще бъде облаган с данък от 10 процента.

Под бакшиш се разбира всяка сума, предложена доброволно от клиента, в допълнение към стойността на предоставените стоки и услуги в ресторантите и баровете, се посочва в нормативния акт. В документа се отбелязва, че „за икономическите оператори бакшишът, инкасиран от клиентите, се отразява в касовия бон, независимо от начина на инкасирането му“.

Също така се посочва, че е „забранено икономическите оператори да обуславят под каквато и да е форма доставянето на стоки или извършването на услуги от даването на бакшиш“, пише БТА.

Как действа новият регламент?

Икономическите оператори са задължени да връчат на клиента сметка преди издаването на касовия бон, като в нея е предвиден раздел, в който клиентът може да избере бакшиш в размер между 0 и 15 процента от стойността на консумацията, и друг раздел, в който клиентът може да впише сумата, предложена като бакшиш, като абсолютна стойност, ако избере тази опция. По изключение при доставянето на стоки до дома на клиентите икономическите оператори не са задължени да отразяват бакшиша във фискалния бон, посочва икономическото издание Еконмедия. Сумите, идващи от бакшиши, се регистрират в счетоводството на икономическите оператори като дължими суми и се разпределят изцяло между служителите на базата на поименни ведомости, се отбелязва още в закона, като се уточнява, че тези суми не могат да бъдат осчетоводявани под никаква форма като приход на съответния икономически оператор, нито дистрибуцията им към служителите може да се осчетоводява като разход за фирмата.

Законът влиза в сила от 1 януари 2023 г., а неспазването на разпоредбите му ще бъде санкционирано с глоба от 2000 до 4000 леи (от 793 до 1586 лева). Откъде идват неяснотите? Законът предвижда облагане с данъчна ставка от 10 процента на бакшиша, който трябва да бъде в размер между 0 и 15 процента от стойността на консумацията. Остава един въпрос обаче, който има технически отражения най-вече за работодателите: какво се случва, ако клиентът е по-щедър и иска да даде повече пари, примерно 20 процента, и използва банкова карта.

Според фискалния консултант Корнел Грама бакшишът би могъл да превишава 15 процента, тъй като не съществува законодателно ограничение за това. В този случай съответният бар или ресторант има две възможности: да включи оставащата сума към заплатата на служителя, като в този случай се плаща данък върху дохода, здравни и пенсионни осигуровки, или парите да влязат във фирмата, но ще трябва да се платят останалите данъци върху тях, тоест ДДС, данък върху приходите/печалбата и т.н.

Фактът, че политиците не са помислили за тези неща, може да създаде проблем от фискална гледна точка за фирмите, а решението, очевидно, ще бъде на работодателите. Сайтът отбеляза също, че този проблем се отнася най-вече до плащането на бакшиша с банкова карта, тъй като „в ситуациите, в които е в брой, вероятно няма да бъде вписан в касовия бон, тоест държавата няма да знае за него“.

Кой поиска регламентиране на бакшиша?

Идеята за закона тръгва от предприемачи от сектора на хотелите, ресторантите и кафенетата преди няколко години, по-точно от пресконференция през август 2019 г., в която освен представители на бизнеса участва и тогавашният финансов министър Еуджен Теодорович.

„Тази мярка ще доведе до нарастване на доходите на служителите в хотелиерско-ресторантьорския сектор и на практика ще стабилизира работната сила в този сектор в Румъния. Всички знаете колко е важно днес да задържим хората си, да задържим служителите си в Румъния и тази мярка ще ни помогне“, заяви тогава бизнесменът Драгош Петреску, представител на Коалицията за развитие на Румъния.

По думите на Драгош Анастасиу, друг предприемач от този сектор, става дума за осигуряване на прозрачност на доходите, която би довела до избягване на данъчните измами. Има ли недоволни? Опит за данъчно облагане на бакшиша в Румъния имаше още през 2015 г., когато се предвиждаше икономическите оператори да издават отделен касов бон за сумата на бакшиша. Тази разпоредба бе отменена по-късно, напомня румънският сайт „Уолстрийт“. Според публикация в икономическото издание „Капитал“ от този период „облагането на бакшиша приканва към измами“.

„Данъчното облагане на бакшишите, освен някои неясноти, има и един проблем, който изглежда не е взет под внимание от правителството, но който прекрасно устройва онези, които търсят изобретателни начини да извадят на светло мръсните пари. Без ограничение на сумите, които могат да се записват като бакшиши, съществува възможност някои търговци, а и не само, да вписват в сметките суми със съмнителен произход“, коментира тогавашния регламент румънската медия.

Сега собствениците на фирми от туристическия сектор казват, че подобен регламент, за който те настояват от дълго време, поставя Румъния сред цивилизованите страни, в които бакшишът е регламентиран, отбелязва телевизионният Канал Д. Драгош Радукан, председател на Федерацията на организациите на собствениците в румънския туризъм, заяви, че „измененията срещат спънки заради липсата на култура, разбиране, отвореност... Който, получава бакшиш, иска да вземе всичко, без да плаща данък от 10 процента“.

По думите му сервитьорите не гледат добре на тази система, „защото така са научени: да вземат парите, да ги пъхнат в джоба и да се скрият с тях“.