2023 година ще е най-тежката за Франция, Макрон призова за пестене на тока

Специална част от новогодишното послание на президента беше посветена и на подкрепата за украинския народ, на който той обеща, че Франция няма да го изостави и тази година

Ключови думи: Макрон, новини, Флагман, Еманюел Макрон, Франция, криза

Точно преди около 12 месеца в тогавашното си новогодишно послание френският президент Еманюел Макрон обещаваше, че 2022 г. ще бъде годината на възможностите за французите след двете предходни години на коронавирусна пандемия. През изминалата 2022 г. „възможности” действително имаше, но те изобщо не бяха такива, каквито французите очакваха. Войната се върна в Европа, цените на основните суровини, на природния газ, на тока скочиха, всичко това се отрази значително върху покупателната способност на хората. А с приближаването на зимата се заговори и за възможни прекъсвания на тока във Франция поради намаления общ производствен капацитет на френските ядрени реактори заради спиране на някои от тях за ремонт и поддръжка. Франция трябваше да се огледа и за други източници на природен газ, след като Европа започна да се отърсва от зависимостта си от руския газ. За французите следователно 2022 г. бе годината на възможността да осъзнаят, че някои неща, които са възприемали като даденост, може би не са такива, а именно мирът, ниските цени на основните продукти, способността на Франция да разчита сама на себе си в производството на електроенергия.

За самия Макрон изминалата година беше също година на неочаквани възможности. Като държавен глава на страна-ротационен председател на ЕС през първите шест месеца на годината той беше неизменно присъствие на европейската и международната сцена. А след избухването на войната в Украйна той бе и един от най-активните изказващи се и действащи по темата. През втората половина на годината Макрон се посвети още повече на интензивна дипломация по всички фронтове, целяща да утвърди ролята на Франция на международната сцена.

Във вътрешен план за Макрон също имаше нови "възможности". Той бе преизбран за президент през април, но  неговата партия изгуби абсолютното си мнозинство в долната камара на парламента, където опозицията сега идва от няколко направления – от крайната десница, получила неочаквано много депутатски места, от левия блок, обединил радикално леви, комунисти, социалисти и еколози, и дори от консерваторите, преживяващи криза на идентичността. Всичко това направи за Макрон и по-трудно прокарването на ключови реформи. Някои от тях дори бяха отложени за новата 2023 г.

В новогодишното си послание Макрон призна, че по принцип пожеланията за новата година касаят едно бъдеще, за което не може да се предвиди какво ще бъде. Той призова за единство пред предизвикателствата, припомни, че ако разделенията останат, то страната няма да може да излезе от кризата в едни толкова трудни времена. Макрон призова 2023 г. да бъде изживяна от Франция като една обединена страна, в която се признава и уважава мястото на всеки. Макрон припомни и новогодишното си послание от предходната година и заяви, че никой не е можел тогава да си представи, че едва-що излязла от пандемията, Европа ще се озове изправена пред една невъобразима война. Той изброи всички последици от тази война – смъртта на много хора в Украйна, енергийната криза, инфлацията, съчетани и с горещините, регистрирани във Франция това лято. Макрон припомни и как държавата чрез колективната солидарност е помогнала на французите да се справят с растящите енергийни цени, как растежът е продължил, как са били създадени още работни места, а безработицата е намаляла.

За 2023 ч. в ноговодишото си обръщение Макрон призна, че това ще бъде година, в която страната ще трябва да се изправи пред още много кризи. Той призова като начало към пестене на ток,  което ще доведе до избягване на опасността от планирани прекъсвания на електроподаването. Макрон обеща и, че ще продължава да има таван на енергийните цени във Франция. Той се зарече, че всеки път, когато е нужно в тази насока, правителството ще взима адекватни решения.

Говорейки за ковида, Макрон спомена тестове, ваксинация, контрол на границите, като този за пътниците от Китай, но никъде в посланието му вече не се говореше за рестрикции, парализирали страната в началните години на пандемията.

В новогодишното си слово Макрон обеща и че тази година ще се извърши дълго обещаваната от него комплексна пенсионна реформа, която ще помогне за постигане на баланс в системата на пенсионното осигуряване, но това ще означава, че хората ще трябва да работят по-дълго. А от лятото на 2023 г. ще започнат да се прилагат и нови правила за социално подпомагане на безработните.

Макрон също така прикани сънародниците си да проявят колективно желание за трансформация на държавата, което ще е от полза за френската младеж. Той пожела една по-силна и по-справедлива Франция, която да бъде предадена на идните поколения.

Макрон говори и за увеличаване на персонала в силите на реда, съдебната система и отбраната. Той обеща и борба с незаконния трафик, с незаконната миграция, както и запазване на контрола върху френските граници, като във всичко това страната ще продължи да бъде вярна на френските ценности.

Президентът говори още и за ангажимента за енергиен преход към зелена енергия, в който френската ядрена енергетика ще има значимо място. Макрон говори и за справедливо общество, в което ще има равенство между жените и мъжете, в което няма да има дискриминация, в което инвалидите ще открият своето място, в което на идните поколения няма да се завещава дълг.

Специална част от новогодишното послание на президента, почти накрая му, беше посветена и на подкрепата за украинския народ, на който Макрон обеща, че Франция няма да го изостави и тази година. А на французите той пожела да са онези строители на новото, визирайки например първите изцяло конструирани във Франция електромобили, подготовката за домакинството на големи спортни прояви, като Олимпийските игри догодина, възстановяването на парижката катедрала Нотр Дам, зелената енергия, намаляването на въглеродните емисии и на безработицата. Той пожела на французите да бъдат единни, дръзки, амбициозни, но със съзнанието, че са част от един колектив. „Заедно ние ще успеем”, заяви той. „Нека да бъдем поколението на строителите, това поколение, което има отговорността да реформира Франция и Европа, така че те да станат по-силни, по-хубави, по-справедливи и като такива да бъдат завещани на идните поколения”, заяви Макрон.

Хубави пожелания, отчитащи и бъдещите трудности през 2023 г., която както пише в. „Монд”, ще бъде пълна с доста несигурност за самия Макрон. Планираната пенсионна реформа, която след броени дни би трябвало да започне да се обсъжда в парламента и която предвижда увеличаване на възрастта за излизане в пенсия, ще породи протести. Предстоят дебати по същество и по представения в края на миналата година нов закон за миграцията, като някои разпоредби в него притесняват и десницата, и левицата. Все повече китайски туристи ще започнат да се насочват към любимата им туристическа дестинация – Париж, което означава и риск от внасяне на ковид в страната, предвид факта че в Китай сега има високи нива на разпространението на заразата. А на 22 декември френският министър на икономиката Брюно Льо Мер предупреди, че в идните месеци ще има още високи нива на инфлацията, което ще означава, че мерките на властите ще бъдат по-целенасочени и по-малко масивни, припомня „Монд”. Това веднага бе разтълкувано като намаляване на мащабите на държавно подпомагане.  Как ще се справи Франция и с климатичните амбиции през 2023 г., също е под въпрос. На 21 декември Френският интерпрофесионален технически център за изследване на замърсяването на въздуха, констатира, че през първите девет месеца на 2022 г. емисиите на парникови газове в страната са спаднали едва с 0,3 процента – това е доста бавно темпо по пътя към набелязаната цел Франция да стане въглеродно неутрална през 2050 г. Отчасти това се дължи на използването на изкопаеми горива, за да бъде компенсирано намаленото производство на ядрена енергия, отбелязва „Монд”.

Предизвикателствата през 2023 г. пред Франция няма да дойдат само от нещата, изброени от Макрон в новогодишното му слово, а именно войната в Украйна, инфлацията, намаленото производство на ядрена електроенергия, пенсионната реформа, миграцията, ковида...  Много проблеми могат да дойдат и от променения политическия пейзаж във Франция. В него Макрон разбира се си остава доминираща фигура. Той ще се постарае през годината да бъде такава фигура и на международната сцена, когато става дума за договарянето на мир в Украйна, за независимостта на ЕС, за реформирането на европейската политика за предоставяне на убежище, за силен и бърз отговор на европейско ниво на влезлия на 1 януари в сила американски Закон за намаляване на инфлацията, който плаши толкова много неамериканския бизнес заради предвидените в него огромни субсидии за американското производство в областта на зелените енергии и зеления преход.

Във вътрешен план има вече и други ключови политически фигури. Според сп. „Форбс” премиерката Елизабет Борн, която остана досега в сянката на Макрон, е една от жените в политиката, които трябва да бъдат наблюдавани със засилено внимание през 2023 г. Нейният пост е все пак вторият по влиятелност в страната след този на Макрон и на президента може и да се наложи да разчита именно на способностите на Борн да преговаря по ключови трънливи въпроси, като например пенсионната реформа.

Важна фигура във вътрешната политика си остава и крайнодясната лидерка Марин Льо Пен. Тя бе поставена в списъка на „Политико” на политиците, откроили се с действията си през 2022 г. Марин Льо Пен сега се фокусира върху ролята си на лидер на парламентарната група на „Национален сбор”. Но именно Марин Льо Пен съумя през годините да промени имиджа на партията и да я превърне от маргинална крайнодясна сила в една от водещите сили в парламента. И като такава тя всячески ще се опитва да прокарва там онова, в което вярва.

В тази мисия Льо Пен ще бъде подпомагана от Жордан Бардела, който дори няма 30 години, а вече е новият национален лидер на „Национален сбор”. Той бе избран на поста през ноември. Бардела, който е евродепутат, се подготвяше за тази позиция от известно време. Докато Марин Льо Пен беше в предизборна кампания миналата година, той ръководеше временно партийните дела. Същевременно подпомагаше и на Льо Пен в предизборните й начинания. Бардела се представя като лидер на приемствеността, знае как да накара хората да го уважават, как да накара различни по характер хора да работят заедно, заяви френският крайнодесен депутат Лоран Жакобели пред Франс прес. За Бардела е известно още и, че не е познал само живота по върховете на обществото. Като малък той е живял в работническо предградие на Париж, майка му е била италианска имигрантка и го е отглеждала сама. В квартала той е виждал трафик на дрога и престъпност, а също и бедност и задължаване на малки момичета от мюсюлмански семейства да носят хиджаб отрано. Всичко това, както и размириците във френските предградия през 2005 г. го подтикват да се включи в партията на Льо Пен още на 16 години. Днес Бардела със своя изряден и безупречен вид, въплъщава новото поколение националисти. Но наблюдатели припомнят, че през август 2021 г. Бадела е възприел и расистката и конспиративна „теория за голямата подмяна” (на населението от една раса с друга), предаде Франс прес.

В навечерието на Нова година Марин Льо Пен показа, че колкото и да твърди, че оставя на Бардела задачата да ръководи „Национален сбор”, тя не забравя, че е била над десетилетие неин лидер и неин кандидат-президент, представил се рекордно добре на последните президентски избори през април 2022 г. Льо Пен, подобно на Макрон, също направи новогодишно обръщение към французите. То беше по-кратко (около 3 минути спрямо над 15-те минути обръщение на Макрон).  В него тя говори за ужасяващата война в Украйна, която е показала колко ценни са мирът и уважаването на народите, трудностите през 2022 г., а именно безработицата, мизерията на някои французи, проблемите за компаниите, съчетани с невиждана енергийна криза и лошо овладяна инфлация, почти ендемичното насилие, колосалният дълг. Всичко това приканва французите към солидарност, братство и постигането на гражданско съгласие, заяви Льо Пен  и призова освен това французите да не се отдават на неплодотворен фатализъм, а да се мобилизират. Като примери за успех от подобна мобилизация, тя посочи тази на нейната партия, превърнала се във втората самостоятелна опозиционна сила в долната парламентарна камара, а също и постигнатото от френския национален отбор по футбол, осигурил на французите положителни емоции. Относно предупрежденията на Макрон, че 2023 г. ще бъде трудна, Льо Пен заяви, че хората не трябва да се плашат, защото нищо не е непреодолимо за велика страна като Франция, показала какво струва и на какво е способна именно в изпитанията. Тя припомни гениалността на народа, интелигентността на учените и инженерите, креативния дух на шефовете на компаниите, уменията и опита на работниците, предаността на онези, които служат на държавата, за да гарантира тя сигурност и защита на хората. Льо Пен каза, че сега страната се нуждае от лидери, които да съчувстват и да са съпричастни с ежедневните трудности на хората,  които да са привързани към националния интерес и да имат ориентирана към бъдещето визия и обеща, че ще дойде денят, в който страната ще има подобни лидери. А за 2023 г. тя пожела да бъде година на възстановения мир във Франция и в света, година на споделен прогрес, на индивидуален и колективен просперитет.

В дясното пространство, освен с Бардела,  Макрон може да има проблеми и с Ерик Сиоти, новия лидер на консервативната десница „Републиканците”. Той бе избран на поста през декември. Задачата на 57-годишния депутат от Алп Маритим, в Югоизточна Франция, ще бъде да върне престижа на „Републиканците” – едно време една от двете водещи партии във Франция,  а миналата година понесла унизително поражение на президентските избори, когато нейната кандидатка Валери Пекрес получи едва 4,78 процента от гласовете на избирателите. Сиоти е специалист по миграционните въпроси, но напоследък се представя и като привърженик и на премахване на данъка върху наследството и даренията и за намаляване на данъците като цяло.  Той е представител на най-дясното крило в десницата, но миналата година се опита да посмекчи имиджа си и заговори за отворена към обществото десница, посветила се на важни социални въпроси, като домашното насилие, равнопоставеността между мъжете и жените, интегрирането на инвалидите. Дали Сиоти ще е онзи сговорчив лидер, с който Макрон ще може да постигне съгласие в парламента, нужно му за прокарването там на желаните реформи, като се започне от пенсионната реформа. Сиоти вече постави своите условия. Той заяви, че иска мнението му за пенсионната реформа да се чуе, а именно да има увеличаване на възрастта за пенсиониране на два етапа – първо на 64 години, а после на 65 години, да се обърне особено внимание на хората с малки пенсии, на заетостта на по-възрастите и на хората с по-дълъг професионален стаж. А за Макрон Сиоти каза, че има  пропаст между думите и делата, между комуникацията и действията. Подобно мнение вещае трудни разговори между лагера на президента и този на Сиоти.

В лявото пространство след години на почти незабележимост, лидерът на социалистите Оливие Фор надига също глава. В Туитър по повод Нова година, той написа: „2023 година: А ако променим правилата на играта?”. Пак по повод Нова година Фор пусна в  социалните мрежи и пародийна игра, наречена „Макрополи”, в която обявява контрамерки на всички обявени от въображаем Макрон мерки. Например при обявена в играта от Макрон мярка за намаляване на  помощите за безработица, Фор обявява увеличаване на минималната заплата на 1500 евро.

Пак в лявото пространство не бива да се забравя и лидерът на радикално левите от „Непокорна Франция” Жан-Люк Меланшон.  В списъка на „Политико” за 2022 г. той бе поставен сред политиците в категорията на онези, които разрушават статуквото и общоприетите досега правила в опит за прокарат един различен модел. Меланшон бе именно двигателят на лявото обединение, което сега е втората по големина коалиция в долната камара на френския парламент. А неговите идеи, сред които са напускане на НАТО, или намаляване на възрастта за пенсиониране, са в пълен контраст на тези на Макрон.

Въпреки плашещите прогнозите за трудна 2023 година, или може би именно, за да ги забравят, рекорден брой французи - 1 милион души (при очаквани от властите между 400 000 и 600 000 души) излязоха на емблематичния булевард „Шан-з-Елизе” в  Париж, за да посрещнат Новата година и бяха възнаградени с  почти деветминутен зрелищен спектакъл с фойерверки и музика – един от най-впечатляващите по повод Нова година не само в Европа, но и в света. Природата също беше великодушна за французите в навечерието на Нова година, когато в Париж бяха отчетени 16 градуса по Целзий, а в Страсбург рекордните за страната за 31 декември 18,6 градуса по Целзий, посочва телевизия Бе Еф Ем Те Ве.