Бъдни вечер е! Празникът на светлината, на надеждата и на семейството!

Трапезата на Бъдни вечер е тържествена и постна, тъй като е последният ден от коледния пост

Ключови думи: бъдни вечер, флагман, 24 декември

На 24 декември честваме един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. Празникът е посветен на дома, огнището, но и на починали предци. Според Библията на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария.

Вечерта на 24 декември е начало на празненството, възславящо Христовото рождение. На този ден християните се подготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва да приемат Светото Причастие. Празникът е пряко свързан със следващия ден –  Рождество Христово.

Обичаи и традиции на Бъдни вечер
Народните обичаи и традиции на Бъдни вечер правят този празник интересен, изпълнен с мистика и вълнение. Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат „Малка Коледа“, „Суха Коледа“, „Детешка Коледа“ или по-рядко „Мали Божич“ и „Крачун“.

На този ден семейството трябва да бъде заедно, като всеки изпълнява конкретни задачи.

Денят започва със запалването на бъдника. Това е тригодишно дъбово дърво отсечено в гората от млад момък. Бъдникът се пали от най-възрастния член на семейството. Традициите повеляват на този ден огнището да не се изгасва, винаги трябва да има някой, който да е буден, за да пази огъня. Именно той е символ на живота в дома, както и на раждането на Исус Христос.

По бъдника се извършвали и най-различни предсказания, например ако от него излизали искри това означавало изобилие. Също така се вярва, че той е причина на празничната трапеза да гостуват мъртвите предци и самата Божия Майка. Пепелта от огнището не се изхвърля. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята – за плодородие. От нея слагат и в семето за посев.

Бъдни вечер трапеза
Трапезата на Бъдни вечер е тържествена и постна, тъй като е последният ден от коледния пост. Вечерята е празничен ритуал, символизиращ единството на семейството. Вечерята започва рано, за да узреят житата и всеки трябва да опита от всички ястия на масата, за да му върви през годината. На масата сядат всички членове на семейството.

Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен „Боговица“, „Богова пита“, „Божичник“, „вечерник“, „светец“ или „харман“. Той е замесен с брашно, пресято през три сита, и „мълчана вода„. Според традицията „мълчаната вода“ се налива от три сладки извора, от чисто момиче или млада булка, облечена в сватбени дрехи, преди зори, и се носи при пълно мълчание до мястото, където ще се ползва. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни. Освен този хляб, момата носи и „вит-превит кравай“, който е предназначен за коледарите.

В постната питка се слагат паричка и дрянови пъпки за късмет и здраве. Щастие през цялата година чака онзи, на когото се падне парата

Ястия за Бъдни вечер
Върху трапезата за Бъдни вечер се нареждат нечетен брой постни ястия – 7, 9 или 11. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сърми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Ястията на Бъдни вечер символизират богатството. Според традицията, колкото повече са те, толкова по-богата ще е годината.

На масата задължително се слага сол. Солницата е първото, което се реди на масата, после е ообредният хляб. Където свърши солта – там влизат болестите и раздорите. Солта, хляба и виното народът ни е облякъл в святост.

На трапезата трябва да присъства и чесън. Неговата цел е да предпазва от болести и зло. Друга традиционна храна за Бъдни вечер е медът – за да е сладък животът.

В някои краища на страната орехите са основна част от трапезата. По тях се прави предсказание за здраве или болест. Всеки член на семейството си избира по един орех от поставените на трапезата и го чупи. От това дали вътре има цяла, здрава ядка или пък е гнил се разбира здраве или болест го чака през годината.

Защо постим на Бъдни вечер?
Бъдни вечер е последният ден от Коледните пости, в който се очаква раждането на Божия син. Постът е вид отчуждаване от злото. Постещият се въздържа от блажна храна с религиозно-нравствена цел.

Не всички спазват Коледните пости, но за Бъдни вечер трапезата на българите е постна. С това те показват, че спазват вековните традиции и своята вяра в Бог.

Може да видите „Трапезата и традициите за Бъдни вечер” в материала на Етв Хасково:

Срещу злите духове и за късмет
Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през новата година.

Обичаят повелява по време на яденето да не се става от масата. Трапезата на Бъдни вечер не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се хвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. А с пепелта от бъдника лекуват някои заболявания.

Бъдни вечер и Коледа
Празничната Бъдни вечер естествено преваля в коледната нощ. Според традицията в нощта срещу Коледа групи коледари обикалят домовете на хората и изпълняват народни песни. Символиката на песните е възвестяването на раждането на Христос. Изключително типично е месенето на кравайчета – кръгли тестени питки с дупка по средата, които след това се поставят върху коледарките на коледарите.  В днешно време посещението на коледари е  свързано до известна степен със запазването на традициите живи и все пак вярването, че тези гости носят добра поличба.

Коледна елха вместо бъдник
Днешната коледна елха замества бъдника – пън от плодовито дърво, който гори цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер завършват и дългите 40-дневни коледни пости.

Наименованието на коледната елха идва от вечнозелено иглолистно дърво ела, което най-често се използва за целта. Преди Коледа дървото се отсича и се украсява с разноцветни светлини, орнаменти и лакомства. Общинските власти в много случаи  украсяват големи улични дървета на централни места. В последните години все повече  вместо живи дървета се използват изкуствени.

На 24 декември имен ден празнуват Евгени, Евгения, Жени, Благороден, Малчо, Малин, Бисер, Бисера, Бистра.