Кирил Петков разцепи българската позиция за Македония

Доц. Милен МИХОВ

Ключови думи: Кирил Петков, новини, Флагман, Костадин Костадинов, Македония

Петата поредна конференция „Западни Балкани“ ще се проведе в София на 3 декември в зала 10 на НДК. В събитието ще участват Мария Габриел - европейски комисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж, Емилия Реджепи - заместник министър-председател на Република Косово за въпросите на малцинствата и човешките права, евродепутати, политици от региона, професори, журналисти и общественици. Основният доклад ще изнесе историкът доцент Милен Михов, вижте интервюто му пред колегите от вестник "Труд".

Милен Михов е роден на 4 май 1961 г. в Стара Загора. Завършва история във  Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" през 1987 г., където е преподавател. Владее френски, немски и руски. Почитател на „Трабант“. С един развод, два брака, три деца и трима внуци. Участва в клуб „Традиция” и често участва във възстановки на исторически събития. Любимият му образ е Стефан Караджа.

- Каква е целта на конференцията „Западни Балкани“, доцент Михов?
- Тя се организира от господин Ангел Джамбазки (евродепутат от ВМВР, б.а.) и групата на европейските реформатори и реформисти в ЕП. Тя е традиционна и трябва да представи възгледите на тази група политически партии  за Западните Балкани,  различните точки, които трябва да отразяват реалните проблеми, а не толкова на търсените преднамерени политически решения.

- Това ще е пета конференция по тази тема, има ли някакви практически резултати от нея?
- На първо място срещата на представители от различни държави и представянето на една обективна българска позиция за Западните Балкани и възможност да се избяга от протоколния и до голяма степен политкоректния тон и да се говори обективно и реалистично за проблемите и тяхното решаване.  На следващо място – да се представи тясната връзка между проблемите на съвременна България и Западните Балкани, които в много случаи са исторически и далеч назад обвързани. Намирането на тази връзка би ни дало възможност правилно да оценяваме както самите проблеми, така и българската позиция към тях. 

- Обстановката тази година обаче хич не е благоприятна, дори е натегната  след антибългарските провокации в Македония – стрелбата по клуба в Охрид, подпалването на вратата на клуба в Битоля, хулиганските прояви на мача между двете страни в Скопие, законодателни инициативи клубовете изобщо да съществуват... Това ще намери ли място във вашия доклад, който ще изнесете на конференцията?
- Получи се един обемист текст от над 80 страници, който има за цел да очертае съвременните позиции на България към въпроса за евроинтеграцията на РС Македония. За да се постигне адекватен отговор на проблема започвам малко отдалеч с кратък преглед на зараждането на македонския въпрос след Берлинския конгрес от 1878 година, възникването на българските фактори в географската област Македония – българската църква, училища и общини, българското революционно движение от края на 19 век  и началото на 20 век. Проследявам накратко и развитието на македонския въпрос през войните, както и мястото на проблема в българо-югославските отношения и европейското противопоставяне в периода на Студената война. Същинската част е развитието на двустранните отношения след обявяването на независимостта на Македония и нейното признаване за първи път от България през различните етапи, като завършвам с последните актуални процеси, свързани с вдигането на т.нар. вето и свикването на първата междуправителствена конференция между РС Македония и ЕС. Надявам се да очертая реалистично проблема, който за мен е проблем на самата РС Македония и съвсем на второ място е проблем на външната политика на България. С една дума казано, проблемът за евроинтеграцията на РС Македония е преди всичко проблем на РС Македония.  Не искам да правя аналогия с онзи прочут израз, че спасението на давещите се е проблем на самите давещи се. 

- Вдигането от България през юни на т.нар. вето за членство на Македония в ЕС като че ли стана сигнал за засилване на антибългарските провокации там. Защо стана така според вас?
- В текста, който съм предложил и това ще го изтъкна, всъщност няма нищо изненадващо. През юни Скопие получи това, което можеше да получи – формално завършване на предприсъединителния процес. Имаме един момент, който предхожда действителното започване на преговорите, който е свързан с изискването за промяна в конституцията на Македония. През февруари 2019 година България ратифицира договора за присъединяване на РС Македония към НАТО и след това настъпи охладняване, последвано от криза в двустранните отношения. Скопие на практика смачка и хвърли договора от 2017 година за приятелство, добросъседство и сътрудничество в кошчето и предизвика негативната реакция на България с декларацията на Народното събрание и рамковата позиция на Министерския съвет от есента на 2019 година.  Тази година те получиха това, което можеха да получат и ескалираха антибългарската политика. Целта е много ясна -  Скопие се опитва да обвърже вече поетия от тях ангажимент за включването на българите в конституцията като държавнотворен народ с въпроса за признаване на македонско национално малцинство в България. И обвързвайки този въпрос  да предизвикат международен натиск върху България за поредни отстъпки от българска страна и признаването на нещо, което България никога не може да приеме. Така че цикълът подобрение – приятелство – сътрудничество – договор и след това крива в двустранните отношения се следва от Скопие с цел постигане на конкретни постижения за сметка на обещания за бъдещи действия. 

- Нали ЕС щеше да е гаранция, че стриктно ще следи изпълнението на поетите ангажименти с вдигането на ветото? Не се ли озова България в положението на прелъстена и изоставена? Чух, че било докладвано на еврокомисаря по разширяването за стрелбата в Охрид и той се възмутил. Това достатъчно ли е?
- Аз не споделям мнението на много възторжени евроатлантици в България, че Европа ни е гарант. Ние българите имаме една хубава поговорка „Гаранция-Франция“, която някак си случайно съвпадна с френското предложение. В международните отношения  гаранциите са нещо твърде условно. Не искам да се връщаме назад в историята с гаранциите за Полша през 1939 година. Да си спомним и за гаранциите от Русия през 1993 година за Украйна и нейната териториална цялост. Така че ще бъдем наивници, ако сме реални политици да смятаме, че това е някаква гаранция. Гаранцията е консолидирането на политическите сили   в България по национално значимите теми и следване на една последователна политика. Между другото, в своя доклад аз ясно подчертавам, че с идването на правителството на Кирил Петков се получи разцепление в българската позиция за Македония и е публично известно от изказванията на редица фактори от президента до външния министър, че господин Кирил Петков и неговото обкръжение очевидно са поели предварителни ангажименти за условията за безусловното вдигане  на ветото от страна на България. Нещо, което за щастие не се случи, но и това, което се случи, поставя сериозни въпроси пред бъдещите двустранни отношения.

- Във вашия доклад четем, че „от прагматична гледна точка двете държави – България и Македония - не могат да  направят сами много за себе си“. Пак ли ще чакаме великите сили да решават т.нар. македонски въпрос?
- В този смисъл трябва да подчертая, че в РС Македония съществуват доминиращи икономически и политически сили, които не са заинтересовани от сериозни социални, икономически и политически реформи, от реална интеграция на  страната в европейските структури. Ако се върнем малко назад от нашия опит – той е доста аналогичен. Нека да си припомним, че голяма част от българското общество виждаше в ЕС, може би с малка доза наивност или с голяма доза достоверност, един политически и финансов борд върху българските политици, който да ни предпазва от  самовластие, корупция, разхищения и политически екстремизъм. Тази опасност за дълбоката държава в Скопие е нещо, което е важно да бъде отчитано. Ако се вгледаме в политическите изяви на лидерите на основните политически партии в Македония, ние ще видим, че имаме до голяма степен на думи готовност за евроинтеграция, и реални действия, които пречат за това, от друга страна. И всичко това, което виждаме днес – антибългарските провокации, изострения тон към България, законодателните промени, които на практика забраняват български клубове, са действия, които са пречка пред интеграцията на Скопие. А тезата за „българизацията“ на македонците всъщност е пропагандна теза, която обслужва всъщност тази дълбока държава -  България е представена като плашило по пътя на интеграцията на Скопие и по този начин на практика се противодейства както манипулирайки общественото съзнание, така и предизвиквайки негативна реакция от страна на България и европейските страни, които не могат да възприемат враждебния тон и действия на една държава-кандидатка към държава-членка на общността. 

- Какво всъщност представлява дълбоката държава в Македония?
- Дълбоката държава – това са реално действащи институции, организации  и икономически и финансови групировки, които не са претърпели каквато и да е еволюция. Структурите на сигурността, на разузнаването и контраразузнаването не само не са реформирани, но през последните 30 години бяха последователно усилвани и развивани. По времето на Никола Груевски на секторите, които работеха по българското направление, бе увеличен щата и бяха добре финансирани. Под контрол бяха поставени всички студенти, които учеха в България, всички граждани, които имаха български паспорт или кандидатстваха за такъв, всички, които караха автомобили с български номера.  В последните години ние не виждаме някаква особена промяна в тази посока, антибългарската кампания ескалира.  Буквално онзи ден при откриването на новите помещения на официално действащия български културно информационен център в Скопие, отразяването му в медиите на другия ден беше съпътствано отново с пространни авторски материали, които повдигаха въпроса „къде изчезнаха македонците в България“? И отново се артикулира тезата за асимилация и потискането на македонско национално малцинство в България.  Виждаме, че жестовете на дипломатическо ниво за културен обмен са съпътствани с пропагандата и внушенията, че България продължава да потиска и да дискриминира  „нашите македонци“ в Пиринска Македония. 

- В доклада твърдите, че в региона на Западните Балкани все още съществуват нереформирани, или по-точно нестабилизирани емоционални нации. Кои визирате? Само Македония ли?
- Косово, Албания, да не говорим за Босна и Херцеговина, която на думи е една държава , но всъщност е конгломерат от държави. Тя е държавно формирование, което съществува само благодарение на волята на международната общност. Тя е вътрешно разделена и там съществува  сериозен замразен конфликт, който може да бъде използван от Белград или  държава извън региона и да предизвика сериозна криза в Югоизточна Европа.

- Това ли е „нестабилната сива зона в сърцето на Балканите“, за която говорите в доклада, доцент Михов?
- Зона звучи малко обобщаващо, може да говорим за сиви петна. Ако погледнем Косово, там също съществува такова петно, особено в сръбските общини, където един въпрос като номерата на колите може да предизвика криза и да доведе района до ръба дори на военен конфликт. Ако наблюдаваме внимателно политиката на Сърбия в последните години ще констатираме, че тя усилено се въоръжава и подобрява значително военните си способности и дори по международни класации изпреварва България във военно отношение. И, разбира се, изниква въпросът – защо се въоръжава Сърбия и каква е целта на модернизацията на нейната армия? Очевидно, сръбските интереси в Косово и в Босна и Херцеговина налагат и военния аргумент в тяхна защита. 

- Как бихте оценили работата на смесената българо-македонска историческа комисия?
- Познавам всички нейни членове от наша страна, имам и дълги колегиални отношения с хора от другата страна, познавам много добре качествата им. Говоря преди всичко като професионален историк . Аргументите и позициите на представителите на Скопие в комисията са израз не на техните научни и професионални познания и позиции, а ясно определени политически позиции, които в един или друг момент в зависимост от съответната директива са съобразени с политическата конюнктура. Доколкото знам, последната среща отново е била размяна на мнения без постигането на определен напредък, което отново влиза в този сценарий – ние постигнахме това, което можехме, сега ще чакате да видим какво ще стане нататък.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов отиде в Скопие и взриви тамошната преса с твърдението си, че Македония е втора българска държава. И така наля вода не в българската, а в македонската мелница... И то много вода. Направи си успешен вътрешнополитически пиар с оглед предстоящите избори, който трябва да спечели част от националистическия електорат. Но по същество това е конфронтационен момент, който даде храна на пропагандата в Скопие, бе цитиран по всички медии и откриването на културно информационния център отиде на втори план.