Яйцата удариха 53 ст. за бройка

Ключови думи: яйце, цена, храна, стоки, дупница

Цената на кокошите яйца прескочи психологическата граница от 50 ст. и се предлагат за 53 ст. бройката във верига хранителни магазини в Дупница, пише struma.bg. На щандовете кора с 6 яйца се продава за 3,19 лв., само преди седмица цената им е била с 5 ст. по-ниска.

В малки квартални магазинчета все още може да се купят яйца и за 42 ст. бройката. За сравнение – през 2018 г. цената на яйцата е била 17 ст., което значи, че поскъпването за 4 г. е 300%.

Съсобственичка в птицеферми в дупнишките села Самораново и Блажиево Спаска Станкева обясни реална ли е цената от 53 ст. за яйце.

„Реалната цена на яйцата, които ние предлагаме на едри и дребни търговци за един брой, е 32-35 ст. Но тя се покачва с около 30%, докато стигне до потребителя, защото върху основната цена се начисляват 10% за съхранение на продукта в хладилни камери, а за да печели търговецът, си слага надценка, която е до 20%. Цената на яйцата скочи заради високите цени на житото. През 2020 г. плащахме по 35-40 ст. за кг зърно, а в момента струва 65 ст. на едро. А кокошките не се хранят само с жито, правим смески от соев и слънчогледов шрот. Цената на соевия шрот скочи – от 250 евро за тон стана 600 евро. В слънчогледовия шрот слагаме и олио, за да се получи добра смеска, а то също поскъпна. Отделно цената на тока скочи 5 пъти и половина. През лятото се изразходва много електроенергия за охлаждане на помещенията, където се отглеждат кокошките, и ако миналата година плащахме по 1500 лв. на месец за ток, сега стигнахме до 8000 лв. на месец. В птицефермата отглеждаме 11 000 кокошки, отделно и ярки /млади кокошки/. На ден изяждат по 1,5 тона фураж и жито. Всичко е механизирано, но има нужда и от човешка ръка. Аз, съпругът ми, брат ми и съпругата му сме денонощно в птицефермата. Наели сме и двама работници, на които плащаме заплати. Цената за потребителя може да е висока, но и разходите ни са много“, обясни Спаска Станкева.

„Аз съм магистър по данъчна администрация, но съм свикнала от дете с кокошките. Не мога да си представя да седя зад бюро и да правя нещо различно. Родителите ми се захванаха да отглеждат през далечната 1986 г. бройлери. Майка ми месеше хляб във фурна в Дупница, баща ми работеше във фуражния завод в Бобошево. Те отглеждаха птиците до 40-ия ден и ги предаваха на АПК. С тази работа съм закърмена. Затова много се радвам, когато млади семейства се заселват в района и започват сами да си отглеждат животни. Един наш клиент си купи ярки от нас. Показа ми видеоклип как е механизирал кокошарника, така че да имат постоянно вода и храна. Сложил е видеокамера вътре, за да ги наблюдава от апартамента си в София“, разказа Спаска Станкева.