Тежката съдба на Виолета Донева

Ключови думи: Вилоета Донева, новини, Флагман, Бургас, съдбата на Виолета Донева

"Можеш да станеш императрица. Можеш да станеш слугиня. Но трябва да знаеш да готвиш, за да си перфектна домакиня, да свириш на пиано и да знаеш френски." Тези думи на майка си актрисата Виолета Донева запомня добре. Трагичната й смърт е финалният епизод от нейния изключително драматичен и изпълнен със събития живот. От съвсем малка минава през много трудности. Фамилията на нейния баща - убит като враг на народа, години наред е сериозна пречка за нея. И така до един ден, в който съдбата се усмихва на Виолета първо в лицето на актьора Кирил Донев. Момичето ще вземе не само фамилията на новия съпруг на майка си, но и неговата професия, пише вестник 168 часа.

“Имах изключителен втори баща - разказва звездата някога в свое интервю. - Кирил Донев и брат му Георги Донев са имали преди 9 септември частни театри. Мама викаше на Кирил, на татко ми, татко, защото той беше с 22 години по-голям от нея. А мен той обожаваше. Трепереше над мен”.

Актрисата разказва с охота и че с неговата дъщеря Лили Желязова били така силно свързани, повече, отколкото всяка кръвна връзка би могла да ги сближи.

Едва в гимназията Донева среща другия най-важен мъж в живота си. В училище тя е изключена от комсомола като народен враг, но никога няма да забрави този труден момент заради това, че именно тогава до нея застава нейната детска и впоследствие голяма любов - Атанас Грънчаров.

Двамата се влюват като деца, но се женят в своята зрялост.

“Аз стоях пред тях с огромна плитка, кльощава и с дълго до земята палто, защото майка ми нямаше пари да ми шие всяка година. През това време Наско, който беше баскетболист, с още трима като него видели, че става купон, и се приближили да не изпуснат нещо. Като свърши аутодафето и се изнизаха съучениците ми, без никой да се обърне към мен, аз останах на плаца с огромната си чанта и си заповядвах да не плача. Четиримата се приближиха към мен - огромни ми се видяха. Помислих, че това са биячите. Вдигнах си чантата и Наско предложи да я вземе. Другите вървяха с нас до вкъщи като ескорт. Така започна.”

Той става за нея всичко - изповедник, приятел, любим, опора...

Двамата са заедно пет години, но се разделят. Донева завършва гимназия със златен медал. И докато се чуди накъде да поеме, пътят се открива пред нея сам с една локва в началото.

В една дъждовна нощ, подтичвайки по “Раковски” със своите полускъсани сандали, изведнъж един мъж опитва да я спре. Едър, черен, говори странно и тя нищо не може да му разбере. Спомня си друг съвет на майка си: “Лош, по-лош, най-лош - арабин! Значи закачи ли те, бягаш, колкото сили имаш!”.

И така тя хуква. Непознатият се опитва да я догони. Хваща я за рамото, скъсаният сандал се изхлузва и тя пада в една локва. Човекът опитва да я вдигне, а Виолета започва да пищи, за да привлече внимание. Веднага няколко по-възрастни хора ги заобикалят и започват да блъскат с чадъри господина. В същото време той се опитва да обясни, че е кинорежисьор, че се казва Неделчо Чернев, че ще снима в телевизията филм и момичето му е харесало като типаж. Тогава, както си седи в локвата, Виолета разбира, че става въпрос за кино, за театър. Само че пенсионерите, нейни защитници, не вярват и продължават да атакуват човека първо да докаже, че бил режисьор. Той вади визитна картичка и я дава на момичето с думите: “Ако някога решиш да станеш от тази локва, може да ми звъннеш”. Тръгва си, мърморейки: “Боже, едно си му дал, друго си му взел”.

В крайна сметка Донева получава ролята в тв лентата “Последната нощ” заедно с Наум Шопов и Никола Анастасов.

Започва да снима тайно от родителите си. Само че трябва да замине за Китен и веднага измисля лъжата. Казва им, че набират членове за селскостопанската бригада във Видинско и че са се записали с приятелка, за да получи задължителната бележка от комсомола и да може да кандидатства в университет.