Защо албанските мигранти разтревожиха Лондон

Албанците прииждат към Острова с лодки

Ключови думи: Албански мигранти, Албания, Великобритания, бежанци

Хиляди пълнолетни мъже прекосяват сами с лодки морето и търсят по-добър живот на запад, без да бягат от война, а просто за да завземат работни места и трябва веднага да бъдат върнати в родината си.

Звучи ли познато? Не, това не са близкоизточните и африкански мигранти, влизащи в Европа през Италия, Испания или Балканите. Това са балкански - европейски - мигранти, влизащи във Великобритания от Ламанша.

Коментарът - не съвсем дословен, но в този дух - е на британския депутат Джеймс Дейли и е от дебат в Камарата на общините в Лондон. Думите му станаха част от вълна британски твърдения за албанците, които привлякоха вниманието дори на невъзмутимия премиер Еди Рама и повдигнаха въпроса както за нагласите на острова, така и за миграцията от Балканите.

"Албанска инвазия"?

Според британския министър, отговарящ за миграцията, 80% от идващите с лодки през Ламанша са от Албания. Всъщност, според скорошен доклад на парламентарна комисия, делът на поискалите убежище мигранти засега намалява и за 2022 г. е 93% при 98% за миналата; част от пристигащите албанци изобщо не подавали документи.

Броят на влизащите от Албания по този начин рязко е нараснал от 2020 г. насам. В първата пандемична година той бе едва 50 души; миналата - 800; тази до момента - споменатите 12 хил. души. Според британските власти повечето (над 80%), действително, са пълнолетни мъже.

Статистиката за периода между януари и юни 2022 г. сочи, че албанците за първото полугодие (2165) са били повече от афганистанците (2066), иранците (1723), иракчаните (1573) и сирийците (1041). Над половината от молбите им за убежище (над 7200, двойно повече от предходната година) са приети, но това се отнася за периода юни 2021-юни 2022 г. и, изглежда, включва пристигнали по-рано мигранти, тъй като само 14% от одобрените близо 4000 заявки са на пълнолетни мъже, пристигнали сами. Повечето са на жени и деца.

Част от пълнолетните мъже решават да работят в сивия сектор известно време и след това да се приберат със сериозни (за албанската икономика) средства. В момента, ако те бъдат задържани, могат да бъдат върнати в страната си съгласно британско-албанско споразумение от миналата година, подписано от кабинета на бившия премиер Борис Джонсън. Над 1000 души са върнати по този начин от юли 2021 г. насам, но те не са хора с висяща процедура за убежище. Основен източник на притеснение за Лондон, свързан с албанците, от години са оргазирани престъпни групи.

Според анкета на "Галъп" от 2018 г. близо 60% от албанците искат да емигрират заради корупция, ниски доходи и ниско качество на живота. Разликата с Великобритания в медианните доходи е десет пъти към същата година.

В тези данни няма нищо изненадващо, доколкото отразяват нагласи, разпространени из целите Западни Балкани. През същата година започнаха да се увеличават - отново - и разрешителните за пребиваане на албанци в Европейския съюз (от който към момента Великобритания бе част). Тези за Германия бележеха постоянен ръст от началото на 2011 г.

В Европейския съюз албанците влизат легално. Онази част от тях, която не търси работа в държава - членка на блока, опитва да достигне Обединеното кралство; от другата страна на Ламанша някои заявяват, че са жертви на трафик. Всъщност те са много малка част от близо 6-те млн. имигранти във Великобритания; отделно от това един от всеки шест родени в Англия и Уелс е роден в чужбина по данни от 2 ноември).

Над милион и половина албанци (брой, приблизително равен на половината сегашно население) напуснаха страната от рухването на режима на Енвер Ходжа от 1991 г. насам. Демографски Албания все още се възприема като "млада" държава, но структурата на населението вече се променя.

Албания е сред водещите страни по връщания от държави в ЕС според данни на Евростат. Разликата с Великобритания е, че те влизат в блока законно. За периода януари-юни 2022 г. близо 5800 албанци са потърсили убеже в ЕС - два пъти по-голям брой спрямо 2021 г. (но и тук мнозина се влизат в сивата икономика).

Големият проблем: престъпността

Част от британския дебат станаха и престъпните групи, водени от албанци в Обединеното кралство. В Англия и Уелс албанци са сред най-големите групи чужденци в затворите.Според доклад на агенцията за борба с престъпността на Обединеното кралство албански престъпни групи са водещи играчи на кокаиновия пазар на Великобритания на стойност 5 млрд. лири.

Мрежата от трафиканти, превозваща от Албания до Великобритания, също има доходоносен "бизнес": "услугата" струва до 5000 лири на човек, в лодки или камиони. Чия "вина" обаче е организираната престъпност във Великобритания - и в която и да било друга държава? На този въпрос обърна внимание албанският премиер Еди Рама.

Не е е толкова просто

Поне два пъти албанският премиер Еди Рама нападна остро Великобритания заради критиките - от парламентарната трибуна и от други високопоставени представители на страната. По думите му Обединеното кралство може да е било модел за интегриране на малцинствата, но сега заприличва на "лудница".

Гневът му бе породен и от остри думи на вътрешния министър Суела Брейвърман за албанците (според нея "инвазията" на "много" албанци представлявала "злоупотреба с (британските) закони за борба със съвременното робство"). Коментарите на Брейвърман породиха критики и в британски медии и експерти. Към тях се присъедини и Рама, който призова Великобритания да не обвинява албанците за собствените си проблеми, за дебата си в миграцията и борблата с престъпността.

Пред Би Би Си той нарече коментара на Брейвърман "откачен" и заяви, че нямало как да не реагира".

Въпросът не е в конкретен човек. Въпросът е в климата, който се създаде, въпросът е в търсене на изкупителни жертви и обвинения към другите. Не става дума за албанци, пришълци или гангстери, а за провалени политики на границата и за борбата с престъпността.