По-важно е да създадеш на една старица работа с парцала, отколкото да ѝ помогнеш*

На втория етаж 75-годишната баба Дора (помня я от дете) мие вратата на дома им, както и стълбището...

Ключови думи: софия, хелоуин, баба дора, стълбище, деца, пакости, отмъщение

Калоян Христов от София потресе мрежата с разказ за Хелоуин и пакостите на децата, които са обикаляли в столицата. Как са си отмъстили за това, че не са получили лакомство - публикуваме разказа му без редакторска намеса:

Пътувам към дома на баба ми и дядо ми. Нося бисквити с кафе. Спирам на пешеходните пътеки и пресичат маскирани като паяци, мумии, скелети, вещици и др. под всякакви деца, че и възрастни. Някои са маскирани като тикви (то и без друго целогодишно се лутат всякакви тикви, не знам за какво се и престарават тия дни.) Усилвам радиото за кураж.

Влизам във входа, излизам от асансьора. Навсякъде смърди на кисело. Не включвам лампата на стълбището и влизам в апартамента. Говорим, ядем бисквити, става време да си вървя. Този път решавам да запаля лампите на площадката вън. Всички врати са в кетчуп. Обръщам се към баба ми, а тя смутена ми отвръща, че някакви деца звънели по вратите преди малко. Тръгвам пеша надолу. Впечатляваща гледка! Стълбището е в яйца и други мизерии. Вратите на апартаментите на хора, които вече не са живи са омазани също с кетчуп. Няма кой да ви отвори там, мили деца.

На втория етаж 75-годишната баба Дора (помня я от дете) мие вратата на дома им, както и стълбището до първия етаж. Поглеждам я, тя също ме поглежда, поклащаме глави и си казваме: „Такова е времето!“

Да! Такова е времето! Това е много удобна фраза.

Няма да говоря отново за смисъла на християнските ценности и националната ни идентичност. Аплодисменти!

Възпитавайте децата си да гледат на всичко като едно лакомство и когато не го получат, да скроят номер на другия. Опростачвайте поколенията с каквото ви хрумне. Попкултурата е важна! Организирайте и игри, свързани с Хелоуин, в училищата. Все пак няма никакви истински празници на смисъла, вярата, любовта, надеждата и словото. После критикувайте обществото.

И не забравяйте – много по-важно е да създадеш на една старица работа с парцала, отколкото да ѝ помогнеш с торбите (клише).

Но неосъзнотостта на посредствеността провокира потребност на тикви и кратунки да се обединят около нещо лесно за възприемане. Останалото е много сложно.

*Пост от фейсбук профила на Калоян Христов, заглавието е на Флагман.бг.