Как се отразява смяната на часа на психиката ни и докога ще продължим да местим стрелките

До 1 април 1979 година България е била само на зимното часово време

Ключови думи: смяна на часовото време, зимно часово време, лятно часово време, организъм, психика

След няколко часа отново ще преминем към зимното часово време. На 30 октомври, неделя, в 4 часа ще преместим стрелките с час назад. 

Това ще се случи за пореден, но, очевидно, не и за последен път. 

В Брюксел пак трябва да се водят разговори за смяната на времето – тъй като въпросът не е отпаднал от дневния ред. Всъщност той трябваше отдавна да е вече решен – още през 2018 година ЕК предложи да се сложи край на смяната на лятното и зимното часово време, появила се като идея на Бенджамин Франклин през XVIII век. 

Тогава всяка държава-членка трябваше да реши кое часово време да остави. В България беше пусната и анкета от енергийното министерство, в която над 50% от хората бяха посочили, че предпочитат лятното часово време. До този момент обаче няма нито резултат, нито конкретни решения. 

До 1 април 1979 година България е била само на зимното часово време. След това се въвежда лятното, а аргументите са основно икономически. Един от тях е, че ще се спестява повече от осветлението. Тези аргументи обаче се поставят под съмнение и до ден-днешен, а според повечето експерти в областта на психологията и психичното здраве, дискомфортът за организма ни заради часовата промяна не е за подценяване. Същото мнение сподели и проф. Христо Кожухаров, президент на Българската психиатрина асоциация.

"Това е изключително голям стрес за психиката ни. Макар че е спорно кое е нормалното часово време - зимното или лятното, то трябва да бъде само едно. Това време към което организма ни се е нагодил. Всички тези смени на часа, каквито и икономически ползи да имат, ми напомнят за периода по времето на социализма, когато два часа имаше ток и още два часа нямаше. Уж спестяваш, но за времето в което имаш ток натоваршваш сериозно системата, а когато няма ток - страдаш. Нещо подобно се получава и с нашия организъм", коментира проф. Кожухаров пред БНР.

При всяка смяна на часа е необходимо известно време за адаптация. И докато на някои им трябва повече време за нея, то други даже нямат необходимост от такава, показа анкета. 

"На мен не ми влияе смяната на часа. Нямам проблем с това", сподели жена, работеща в кафе-бар.

Други обаче коментираха, че се отразява на децата, ходещи на училище.

Имаше и поддръжници на тезата, че местенето на стрелките трябва да продължи. Повечето от анкетираните бяха на мнение, че трябва да си остане за постоянно лятното часово време.

Вредна или не, смяната на часа изглежда ще продължи и занапред, тъй като заради пандемията и другите геополитически катаклизми, решаването на този въпрос остана в периферията.

Погледнато от добрата страна при смяната на часа в неделя – ще спим с час повече. Стига да не сте на работа нощна смяна.