Хаос с украинските бежанци, хотелиери от Китен в безизходица

Марина от Мариупол споделя, че ако програмата за настаняване на украински бежанци бъде спряна, ще бъде принудена да избяга с малкия си син в друга държава

Ключови думи: Украински бежанци, бежанци Украйна, бежанци Китен

Няколко дни преди края на програмата за настаняване на украински бежанци няма решение как и дали тя ще продължи. Пред бТВ хотелиери от Китен споделиха, че парите, които държавата им отпуска, са недостатъчни. 

В същото време продължава пристигането на нови бежански групи, а един от морските ни курорти – Китен, е на път отново да се превърне в украинска диаспора.

„Всички са в неизвестност. Всички чакат да бъдат изплатени старите средства. Погрешно са ни въвели в списъците – ние ги изхранваме цяла година, а те са ни вписали като неизхранващи“, сподели Диана Савова, която е управител на хотел.

„Базите ни не са пригодени за зимен период и отопление, а за летния и за охлаждане. Трябва да им раздадем отоплителни средства, което вдига разходите“, добави тя. 

„Единствено можем да разчитаме, че програмата ще продължи, но тези 15 лева са недостатъчни (10 лева за нощувка и 5 лева за храна - бел. ред.). Няма как човек да се нахрани с 5 лева, а и има голямо забавяне в изпращането на храната на бежанците“, каза пък хотелиерът Емилия Зегова.

„Няма хотел, който да може да издържи. Бихме искали да работим и да има решение на Министерския съвет, който да каже какво ще се случи с тези хора“, добави тя. 

„Не мога да си обясня защо украинците предпочитат да се настаняват край морето, а не във вътрешността на страната. В края на май хората пак бяха в неизвестност и много от тях си заминаха. Върнаха се и започнаха да ги бомбардират. Другите бяха в държавни бази. Сега пак са в неизвестност“, каза още Зегова. 

„Хотелът, в който сме, е отворил врати преди няколко дни отново след края на летния сезон, за да посреща бягащите от войната в Украйна. До момента тук има около 70 настанени човека. Повечето хора са от Запорожие и от Киев“, разказва кореспондентът Лора Стаматис. 

Дойдохме, защото разбрахме за програмата, за защитата от България, помага ни, споделя Марина. Тя и нейният 8-годишен син са от Мариупол, но заради разрушаването на града се преместили в Запорожие.

„Не мога да работя, тъй като до навършването на 12 години на сина ми трябва да съм с него на уроците, които са онлайн. Затова, ако програмата приключи, ще трябва да търсим други държави“, казва жената. 

„Много хора искат да дойдат от Запорожие, но нямат пари. Има и такива, които разполагат с жилище, но се страхуват да го оставят, за да не влязат в него крадци. Домовете ни се разрушават. Там няма вода и ток. Два месеца бяхме без светлини в подземие“, споделя тя.