Козметичка и слънце убиха младеж заради една бенка

Автор: Бесове.бг


Има една алея в Гробищния парк на Бургас, на която се усмихват невинни деца и младежи. Тя става все по-дълга и все по-дълга, сякаш тръгнала към безкрайността. Всеки ден нови усмихнати момичета и момчета идват да правят компания на другите и сякаш този черен път няма край и няма край…
Нелепо? Идиотска случайност? Съдба? Небрежност? Лекарска грешка? Лекарско безсилие? Както искате, така го наречете. Но само преди 15-тина дни 32 годишният Боян Радев се нареди на същата тази, станала вече безкрайна пътека. Едно момче, което се усмихваше дори и насън. Едно дете, за което нямаше друго определение – освен добро и слънчево момче. Което беше убито и от…слънцето.  
Всичко започва от една бенка на ръката. Намира се на края на китката и ръкавът я дразни. Момчето прочита, че в козметичен салон премахват такива бенки и отива. Раната не заздравява. Отива при лекар. Хирург. Близките така и не казаха името му…Не желаеха да търсят мъст или да обвиняват някого за трагедията. Искаха момчето им да спи спокойно.

И усмихнато…Лекарят резва още малко,

праща /уж?/ материала за хистологично изследване и то е…отрицателно. Малигнени клетки няма.
„Или пробата не е направена както трябва, или са объркани проби от различни хора, но тя просто няма как да е била отрицателна” – коментира д-р Татяна Хаджиева от Окръжна болница София. Мнението й изцяло бе подкрепено завеждащият отделението по гръдна хирургия в „Токуда” д-р Велев.
Раната продължава да не зараства, а после се покрива с черна коричка. Боян не й обръща внимание, защото е младоженец, защото е щастлив и защото точно в този момент се ражда дъщеричката му Александра. Младият татко тича в жегата напред назад, пече се на слънце /точно раната/, докато разхожда количката, шофира с блузки без ръкав под горещото слънце и се радва на първата усмивка на дъщеричката си. И през ум не му минава да отиде на лекар и да попита що за раничка е това, която не се влияе от никакви мехлеми. Около нея се появяват други, но той пак няма време за лекари. Пък и нали са му казали, че няма пробелм…А в това време проблемът си цъка, като бомба с часовников механизъм.
Първите признаци се появяват есента.

Става сънлив, уморява се лесно,

но го отдава на плача на бебето и неспокойните нощи. През зимата хваща няколко дълги настинки, но упорито ходи на работа. През февруари вече кашля силно, поти се обилно и най-после отива на лекар. Джипито го праща на рентген, след което отсича - пневмония. Започва серия антибиотици. Един от друг по-модерни и по-скъпи. Резултат – никакъв.  Момчето видимо отслабва, няма сили, но не си взима болнични. Потно и с температура, всеки ден е на работа с антибиотиците. Едръчък, около 120 килограма, първите 20 които смъква, не му правят впечатление. Джипито продължава да изписва антибиотици…подхранвайки без да иска истинското заболяване. Приятели го съветват да отиде в Тубдиспансера. Там все пак са специалисти. Виждайки снимката, в бургаския тубдиспансер онемяват. Деликатно, но настоятелно го пращат спешно в Токуда. Там правят биопсия и произнасят смъртната присъда. Рак на кожата с разсейки в белия дроб и други органи. Лечение? Хм…ще опитаме всичко възможно.

Боян е компютърен специалист. Боян сърфира денонощно в Интернет.

Затова просто слага диагнозата в търсачката. И прочита – „маланомът е най-злокачественият тумор, в начална фаза се лекува 100 процента успешно, но при разсейки…досега няма открито лечение”. Той, младоженецът, той младият татко на страхотната Александра, продължава да се усмихва…Единствено в Американската болница в Турция се съгласяват да опитат лечение, но без да дават гаранции. В това време от 120-те килограма са останали само половината.   Близки правят с болния непрекъснати курсове до Турция. До леглото на момчето всеотдайно стои жена му Маргарита. Турските лекари опитват химиотерапия ударна доза, лъчетерапия – максимална доза, имунотерапия, следва около месец подобрение и после рязко влошаване. През цялото време Боян е на компютъра и успокоява близките и приятелите си. Усмихва им се и казва, че е добре. Вече тежи само 50 килограма…Ден преди да изпадне в кома също е на скайпа. И пак повтаря с последни сили добре съм и праща усмивки.  А на следващия процесия от млади хора и разплакани роднини се отправя към  гробищата.
Това е нелепо. Това не може да се случи, ридаят приятелите му. Семейството стои утихнало и примирено приема съболезнования.

В ковчега момчето е 45 килограма,

но дори и затворени, очите му се усмихват. Сякаш обещават, че ще се върнат.
Защо разказваме тази история ли? Защото…
„Премахвам бенки, брадавици и родилни петна”. Прочетох тази обява и настръхнах. Тя не е от хирург, не е даже от лекар, а от…козметичка. Една от многото знайни и незнайни дами, които изведнъж се сещат, че трябва да започнат бизнес и първото, което им хрумва е да отворят козметичен и фризьорски салон. С някаква измислена диплома от двуседмични курсове, където е овладяно едва ли не цялото изкуство на разкрасяването и влизайки в салона, грозните патета тутакси се превръщат в лебеди. В Бургас има много салони за красота, почти на всеки ъгъл и в борбата за хляб, собственичките им измислят все по-нови и нови процедури, за да приберат рехавата клиентела и да й оберат последното левче. Купуват се апарати втора употреба за какви ли не магии върху кожата и косата. Много често прилагащите ги нямат понятие какво е коса, как расте, как може да се третира, кое е вредно и кое е полезно. Хвърлят се върху всяка пъпка и я цедят до дъно в името на незнайния младеж, който иска да се чувства комфортно.

Чегъртат и горят брадавици, борят се несполучливо с петна

по кожата, заради няколкото лева…И не съзнават, или съзнават, че от една уж невинна манипулация, направена от неспециалист, може да се стигне до фатален край.   Да. Фатален…
В момента има още няколко болни младежи в Бургас. До един те са се опитвали да махнат брадавици, или бенки в козметични салони, или лекарски кабинети. Тази процедура се прави само в стерилна обстановка и в операционна, обясниха от „Токуда”. Изрязаният материал задължително се дава за изследване. При наличие на малигнени клетки в него, веднага се започва лечение, което е 100 процента успешно в първия стадий. И почти 100 процента неуспешно след това…Точно тези бенки и брадавици са особено чувствителни на слънцето и самото то през тях предизвиква рак на кожата.  А кожата има удивителното свойство да „помни”. Тя помни всеки слънчев лъч, който я е горил безмилостно на плажа. Затова деца до три години не е препоръчително да ходят на плаж, а възрастни след 11 до 16 часа.

Сбогом, Боби! Ти беше толкова слънчево момче! А слънцето те уби. Не и без помощта на родната медицина.
Александра поне ще те вижда на снимките здрав и усмихнат и с гордост ще казва „Тати!” Първата дума, която е произнесла и ти си я чул. Твоята малка дъщеричка, усмихната и топла  като теб.