Виктор Калев: Майка ми искаше да стана шеф на читалището в Златоград
Аз съм щастлив човек. Няма какво да скромнича, казва актьорът
Виктор Калев е един от най-преуспелите родни актьори. Когато бил млад, никой не вярвал в актьорските му заложби. Родителите му Спаска и Нанко били категорично против да кандидатства във ВИТИЗ и смятали, че дори и да завърши, няма да може да си намери работа след това и ще гладува.
Самият Виктор осъзнал, че има таланта да стане актьор, докато отбивал военната си служба в края на 80-те години. Артистичният младеж никак не харесвал военните порядки и решил да се спаси от нея по-бързо. След едно провинение бъдещата звезда бил на крачка от дисципа и трябвало да избира - или да измисли някоя благородна лъжа, или да отиде в карцера. Тогава изобретателният Виктор измислил историята, че е в тежка депресия, защото е изоставен от приятелката си. Тя му е изневерила, а той опитал да се самоубие като се нагълта с хапчета.
„За да си спася кожата, влязох в един образ. Цяла вечер, преди да се явя пред генерала и да му разкажа тази история, си репетирах дума по дума. Аз си съчиних текста, повтарях си го, имах момент, в който трябваше да се разрева. Забърсвах една по една сълзите си. Имаше места, на които правех пауза, гласът ми трепереше... Всичко това си го репетирах цяла вечер. На другия ден това ми помогна. Генералът ми каза: „Бягай, изчезвай и да не съм те видял повече. Как може да се самоубиваш заради някаква лека жена?!” Повярва ми човекът и тогава ми светна лампичката, че може би не съм лош артист”, спомня си Калев.
Комикът вкарал любопитната история в моноспектакъла си „Грамофонът”, който бил разпродаден до края на юни. Заради извънредната ситуация и отменените спектакли, актьорът подготвял нови дати за представленията. Бившата звезда на „Шоуто на Слави” обяви, че всеки, който иска да върне билетите си, може да го направи.
За да съкрати престоя си в казармата, Калев решил да стане студент. Родителите му били категорично против синът им да става актьор. Майка му казвала: „Ти учи сега това, пък после дори да не го работиш, ще станеш шеф на читалището”. За да угоди на родителите си, вместо във ВИТИЗ, бъдещата звезда се записал да следва химия и физика. В училище това били най-омразните му предмети. Заради казармата актьорът със закъснение започнал следването и вече бил пропуснал част от материала.
Един ден на Виктор му писнало и звъннал на майка си, за да й каже, че не издържа повече. „Казвам й: „Майко, не съм за това, най-последен съм, за нищо не ставам, гледам като индианец. Ще се отписвам”, а тя: „Е, нали черпихме целия град, че са те приели „вишо”, седи поне малко, че малък град, знаеш, ще говорят хората”. Викам й: „Последен съм, не става”, а тя: „Последните стават първи”. И така... Изкарах първия семестър с три двойки и една тройка. Тройката по милост. Примолих се. Викам „Нашите ме издържат тука в София, не ми е удобно, дайте поне една тройка да покажа. Той ми я написа, но ме накара да обещая, че няма да се занимавам с тези науки, а ще се пробвам за актьор”, разказва студентските си перипетии Виктор.
Той дълго крил от майка си и баща си, че е прекъснал. До последно родителите му не вярвали, че от него ще стане актьор. Калев се върнал в родния Златоград и цяло лято тайно се подготвял за театралната академия. Помогнала му неговата приятелка от детските години - актрисата Елена Бозова, която също усърдно се готвела за изпити. Двамата толкова се срамували, че ще им се подиграват за амбициите да станат актьори, че помолили сестрата на Елена да им подаде документите във ВИТИЗ. През 1990 година, когато кандидатствали, напливът бил огромен - за 30 места кандидатствали около 3000 души. Калев решил, че ако не го приемат от първия път, повече няма да опитва.
Представил се блестящо и бил приет от проф. Николай Люцканов и проф. Здравко Митков на едно от първите места в „Актьорско майсторство за драматичен театър”. Елена пък влязла в „Кукловодство”. Този път майка му не почерпила, тъй като мислела, че дори и да завърши, след това няма да има работа за него.
„Аз съм щастлив човек. Няма какво да скромнича. От ей такъв мечтаех за това, което ми се случва. Всяка вечер преди да заспя, си затварях очите и си представях, че съм актьор и съм много известен. Бях на 10 години, когато за първи път дойдох в София. Майка ми и баща ми тъкмо строяха къща. За мен и брат ми трябваше да има по един етаж. Казах им: „Спирайте до тука. Слагайте покрива, няма нужда да строите нагоре. Аз ще живея в София, защото ще ставам артист”. От дете ме показваха и пеех Лили Иванова. Ако имаше малко хора, ме беше срам. Ако бяха повече, всичко беше наред. Дай Боже да продължавам да правя това, което ми харесва. Какво повече от това? Много ще е неблагодарно, ако кажа, че славата ми тежи и пречи на личния ми живот. Аз за това мечтаех - да стана актьор, но не просто такъв, който никой не разпознава. Мечтаех да съм популярен актьор”, признава Виктор.
