Какво е „зимна депресия” и защо един от всеки 10 човека страда от нея между октомври и април

Със скъсяването на деня и настъпването на студа може да изпитате чувство на безнадеждност, умора, липса на мотивация и безполезност, ето как да го преборите

Ключови думи: зимна депресия, есен, зима, състояние, какво е то, симптоми

Освен с огненочервените и оранжеви листа, едно от по-малко уважаваните последици на настъпването на есента е сезонната депресия. Познато с доста подходящия в англоговорящата част от света акроним „SAD” (seasonal affective disorder), това състояние сериозно може да повлияе начина на ви на живот и ежедневните ви дейности.

Когато температурите постепенно спадат, а продължителността на деня става все по-кратка в марша си към зимното слънцестоене, огромна част от хората по света ще изпитат един или няколко от симптомите на SAD – чувство на безнадеждност, безполезност, ниска енергия и липсваща мотивация, депресия, напълняване, нежелание за социални контакти и трудно заспиване. И докато точно тези симптоми са характерни за истинската депресия като психологично състояние, през есента те са свързани с няколко външни фактора и отминават веднага щом сезонът се смени и организмът на човека се адаптира. Допълнително тези симптоми се обострят от безумната смяна на времето в края на октомври. Това се случва всяка година.

Учените още не са установили каква е причината за това състояние. То обаче е съвсем истинско и от него страдат ежегодно около 10% от хората. То започва обикновено още в края на лятото, когато денят започва да става по-къс и приключва, в някои случаи, чак с настъпването на пролетта, когато отново продължителността на деня започва да се връща към приемливото.  Състоянието е известно още като „зимна депресия”.

Все пак има няколко хипотези защо човешкият организъм преминава през това всяка година. Водещата такава е липсата на достатъчно серотонин – важен невротрансмитер в мозъка, чиято функция е да регулира настроенията. Според други изследвания това се дължи и на липсата на достатъчно слънчева светлина, която играе важна роля за настъпване на състоянието. Тя има ефект както върху количествата на витамин Д в човешкия организъм, така и върху количеството на серотонин, което пък обяснява и намалената ефективност на имунната система в този период и навлизащите сезонни вируси, в какъвто се превърна вече и SARS-CoV-2. Всъщност именно витамин Д влияе върху производството на въпросния невротрансмитер.

Има и няколко съвета как да контрираме ефектите на „зимната депресия”. Първото е излизане навън, под пряка или индиректна слънчева светлина – нещо, което, за тези които си спомнят, бе забранено по време на първата ковид вълна у нас и по света. Друг метод, който да предотврати или поне намали ефектите на SAD, са контактите с хора. Иронично и това бе „непрепоръчително”. Алтернатива, която би помогнала за преодоляването на състоянието, е терапия с витамин Д през есенно-зимния период, но за конкретните дози и противопоказатели първо е хубаво човек да премине през лекарска консултация.

А всъщност е много възможно всички открити от науката причинители на зимната депресия да са просто следствие на еволюционните цикли у човека, свързани именно със сезоните. Пролетта през всички години на човешка история е била свързвана с разцъфването на природата и с надеждата за добра реколта. Аналогично лятото – с празненства и забавление. Есента със своеобразен край на всички предходно изброено, а зимата - с борба срещу природните сили и... оцеляване.