Spirit of Burgas. Дори "злета"-та вече не са същите

Автор: Добромир ДОСКАЧАРОВ

Преди няколко месеца се появи един филм, наречен "Spirt of Burgas (а бе тука е пълно със злета ве лек...)" и той описваше твърде добре случващото се в средата на юни в Бургас. Тази година нещо се е променило. Всъщност всичко се е променило, защото дори "злета"-та не са същите.

Още с приближаването към главния вход се забелязва липсата на бутаща се тълпа, хвърчащи организатори и полумъртви пиянки. Всичко е спокойно, влиза се през няколко места и персоналът е страхотно любезен. Леко се дочува боботене от към главната сцена, във въздуха се носи ухание на вечерни парфюми, а по лицата на хората греят усмивки. Spirit of Burgas 2011 е четвъртото издание на фестивал, който предните години бе твърде много критикуван, но тази година изненада всички с перфектната си организация и атмосфера.

Музиката на Moby омайва вече няколко поколения

Изпълнителите, групите, музиката... тези аспекти са ясни, всеки може да докара това или онова световноизвестно име на дадено парти, стига да разполага с достатъчно пари. Moby може да си го поръча всеки средностатистически милионер, който купува по една вила на жена си и любовницата и заедно с по една яхта, понеже са му бонус.

Да, Moby през втората нощ на Spirit-а бе уникален с експерименталните си изпълнения и шегаджийските подмятания между песните, но да беше дошъл преди 7-8 години. Сега е просто един плешив възрастен чичко, който между продуцентските си задължения отскача да се позабавлява в някоя екзотична страна. И докато до преди година екзотичното у нас беше купчините "злета", дюнер с цаца и мастика с мента, днес можем да се похвалим, че най-сетне имаме стил. Сътворихме фестивал с цената на неколкогодишни напъни и резултатът е поразяващ.

Една от най-големите критики - спрямо разположението на сцените и омешването на музиката вече е несъстоятелна. На тазгодишния Spirit всичко е изчислено като шахматна игра. Влизайки през главния вход и завивайки наляво първо се минава покрай Blues & Jazz сцената - перфектното място за отмора и продухване на кунтящи уши. Тук дори бруталната думканица на главната сцена не може да откъсне вниманието от предимно нашенските музиканти, омешали различни стилове в едно причудливо звънтене, гъделичкащо в петите. Смес от електрически китари, цигулка и кавал  кара и най-изтощените крака да тропнат едно хоро.

Scunk Anansie пя с убийствен тоалет

Цирк-бонсай е пораснал между дърветата към края на централната алея на Морската градина. С размери на автобусна спирка и с шарена ярко осветена премяна той се вписва идеално в обстановката на смеещи се и подскачащи хора,облечени с най-безумни костюми. Гигантски арлекино, висок над три метра минава с тъжно тебеширено лице, а след него подтичва спартанец с балеринска рокличка и воден пистолет. Жонгльори и еквилибристи забавляват окото, а от някъде се чува особена музика, сякаш някой се опитва да свири сръбска музика, но е заменил акордеона с електрическа китара. Групата се казва "Kultur shock", добре позната е у нас и въпреки това външния вид на вокала все още шокира. Забиват на рок сцената, най-крайната по плажната извица.

Главната сцена тази година има само един недостатък - малки екрани и само една камера, тресяща се и разфокусирана. Звук добре, осветление прилично, но още има какво да се работи от към визия. Moby беше доволен, 14 хиляди души също. Това е важното.

Особено внимание в късната част на втората фестивална нощ бе отделена на джънгъла и дръм енд бейса. Загравката започна с мощен дъбстеп, пускан от диджени на лейбъла Mirizma от сцената, най-близо до моста, а по-късно диджеите от друг български лейбъл HMSU, заедно с чернокожия Stamina MC раздвижиха с неравноделни бийтове танцуващите. Великият гуру на съвременния дръм нед бейс Shy Fx не дойде, но в България сме свикнали с такова отношение. Липсата му бе перфектно компенсирана и настроението не спадна нито за миг.

Важно е да се споменат баровете и тоалетните. Бирата от 3лв. що годе се търпи, но алкохола можеше и да е на по-ниска цена. Това се компенсира от големия брой обслужващ персонал, който позволява изчакването за питие да е до няколко минути. Няма блъсканица, няма надвикване с музика и тълпа. Всички са вежливи и не се опитват да си удържат самоволно бакшиши. Тоалетноте са някак навсякъде и никъде. Проектантът, разпределил местата и бройката тоалетни заслужава адмирации. От никъде не се носи неприятна миризма, нито се виждат хора да се облекчават или повръщат из околната растителност. Просто зад дърветата и храстите има тоалетни. Разделени на няколко групи, в редиците малки кабинки винаги има свободни.

Турнир по джаги, огнено шоу, видео игри, хамаци на плажа и какви ли още не залъгалки има за всеки гост на Spirita. Много важен момент в целия букет от чудеса на тазгодишния фестивал е виртуална сцена, на която е позволено всяка гаражна група да изсвири по някое парче на любим свой изпълнител. Пълен комлект инструменти и зелен екран, на който се проектира концертна атмосфера, са предоставени на желаещите да вземат участие във фестивала като аматьори. А такива не липсваха. Малката сцена е разположена точно срещу главната, но близо до морето. Сякаш големите звезди гледаха към малките и им намигаха.

И над всичкия този цветен, шумен и нахилен коктейл греше пълна луна. Фестивалът Spirit of Burgas излезе от затъмнението си и леко смутено се нареди в челната десетка на фестивалите в Европа. И този път това не е маркетингов трик или евтин пиар, а усещане за съвременна култура на забавление.