Фокусът на ГЕРБ е върху всички видове туризъм и постигане на целта „България – целогодишна туристическа дестинация“
Летният тласък в туризма се дължеше само на усилията на частния бизнес, достатъчно опитен и гъвкав, за да не потъне в следствие на кризите и трайно намалелия туристопоток
- Г-жо Ангелкова, днес е Световният ден на туризма. Честит празник! С какви изводи за ситуацията в сектора посрещате днешния ден?
- Честит празник на всички заети в сферата на туризма. Желая им здраве и само добри новини оттук нататък. Време е за равносметка и преосмисляне на приоритетите за развитието на сектора у нас. След 2 много тежки години за бизнеса е наложително вече да отворим нова страница към по-устойчив продукт в контекста на новите предизвикателства.
Туризмът е кауза и както често казвам услуга, която се изработва и предоставя от хората за хората. За съжаление след трудните първи месеци на ковид кризата, когато проактивно разработвахме мерки и компенсации за бранша, в последните 2 години държавата тотално абдикира от отговорността си към този определящ сектор. Докато до 2020 г. туризмът реализираше приходи от 3.8 милиарда евро у нас (2019 г., входящ туризъм) управляващите служебни и редовен кабинет до момента сякаш дърпаха ръчната спирачка пред възстановяването на сектора.
- Какво имате предвид?
- Това особено се видя в последното 47-мо Народно събрание. Бяха отхвърлени множество предложения на ГЕРБ-СДС за подпомагане на сектора. Мерките спряха, достъп до финансиране от страна на държавата за туристическите предприятия бе многократно отказван. Да не говорим за една от най-работещите мерки от 35 евро на седалка, за удължаването на чийто срок управляващата коалиция гласува против само защото бе предложена от ГЕРБ. Понякога дори арогантно, от трибуната на парламента, бившият финансов министър обясняваше, че секторът е „отлично финансиран“ на фона на неспиращите предупреждения от бранша, че кризата е безпрецедентна.
Виждате, че дори гордостта на правителството на „промяната“ програмата за настаняване на бежанци е повече проблем, отколкото реална помощ за хотелиерите. За малко се разминахме със световен скандал, благодарение на добрата реакция на хотелиерите, които до голяма степен сами организираха извеждането на настанените бежанци от обектите им. Ако чакаха плана и стратегията от последното управляващо мнозинство, щяха да си останат само с чакането.
Туристическият бизнес бе оставен без реклама в чужбина за цялата 2022 г. Заявките на последната управляваща коалиция за позициониране на “дестинация България” навън чрез увеличения държавен бюджет за това, който гласувахме в НС, останаха добри пожелания, изричани от трибуната на НС и в медиите. Разбира се вече бившият министър ще се оправдае с липса на време за обществени поръчки, но това е част от отговорността на този пост – да намериш работещ механизъм, който ефективно да позиционира страната ни на чуждите пазари. След като за половин година не успяха, възможностите им за аматьорски изпълнения трябва да бъдат преустановени.
- Намираме се в края на летен туристически сезон 2022. Какво можем вече да отчетем като резултати от него?
- Привидно е по-добър от предходните 2 сезона. Но ако погледнем цифрите, картината не е обнадеждаваща. Нужни са реални, проактивни действия от страна на държавата, а не празни заявки и само добри намерения. За трите активни летни месеца на 2022 г. отчетохме малко над 3 милиона посещения на туристи в местата за настаняване. Имаме лек ръст от международни пазари, но крайно недостатъчен, за да стигнем до възстановяване на сектора и рекордните над 9 милиона чуждестранни туристи през 2019 г. Тази година загубихме и голяма част от българските туристи, които отново предпочетоха чужди дестинации за лятната си почивка. Този извод идва на фона на други конкурентни европейски дестинации, където последните проучвания показват, че възстановяването на туризма вече е факт и отчитат високи обеми на чуждестранните туристи, даже някои изпреварват и 2019 г. Тазгодишният летен тласък се дължеше само и единствено на усилията на частния бизнес, достатъчно опитен и гъвкав, за да не потъне в следствие на кризите и трайно намалелия туристопоток.
- Какво трябва да се направи в краткосрочен план за възстановяването на нивата на туристопоток отпреди кризата?
- Редица възможности бяха пропуснати от миналото правителство, което можеше до средата на годината да внесе предложения за мерки, свързани с осигуряване на оборотен капитал и подпомагане ликвидността на предприятията. ЕК даваше възможност на страните-членки да осигуряват инвестиционна подкрепа за бизнеса, както и финансова подкрепа за ликвидност на туристическите предприятия. Това стана ясно в отговор на мое писмо до г-жа Маргарет Вестагер, заместник-председател на ЕК. Реакция липсваше и браншът бе оставен без нито една възможност за финансиране. Сега задачата на следващия министър на туризма става особено трудна. От една страна туристическият бизнес абсолютно заслужено ще очаква от него бързи и адекватни решения на проблемите, от друга страна кризите в икономиката са много и сериозни, а сме на прага на зимен сезон, който също трябва да се обезпечи. За това от ГЕРБ-СДС сме изработили ясни и адекватни стъпки в програмата си, за да можем да реагираме с правилните решения в тази кризисна ситуация. Такива са предложенията ни за увеличаване на средствата за национална реклама минимум 3 пъти от сегашния бюджет за първите 24 месеца и да достигнат 34 млн. лв., за да запазим и увеличим нашите позиции предвид активната политика на нашите преки конкуренти в сектора. Заетите в сектора са най-важните за възстановяването му. Предвиждаме създаването на ефективен модел за сътрудничество с частния сектор и създаване на технологична платформа за обучение. Също така ще продължим политиката на ГЕРБ за продължаване на облекчаването на националното законодателство за трудова миграция и наемането работници, не само на сезонни работници до 90 дни, което направихме през 2018 г., но за над 90 дни, което всъщност е ключово за сектора. Предвиждаме запазване на ставката от 9% ДДС за туризма, както и въвеждане на допълнителни компенсации за предприятията за високите цени на газа и електроенергията. Рестарт на помощта за чартърите чрез мярка “25 евро на седалка“. Създаване на Гаранционен фонд в туризма, който е гарант за правата на потребителите при нереализирани пътувания. Улесняване на процеса за издаване на електронни визи, съобразено с единната визова политика на ЕС. Дигитална трансформация в туризма, базирана на инструмента Next Generation EU и Плана за възстановяване и устойчивост. Подобряване на инфраструктурата и енергийно обновяване на местата за настаняване, в контекста на енергийната криза. Сред разработената ни стратегия са и внедряване на ваучер за дигитализация на бизнеса - за стимулиране дигитализацията на туристически компании, като ще осъществим грантова програма за технологични проекти на стойност 20 хил. лв. на компания. Фокус върху всички видове туризъм и постигане на целта „България – целогодишна туристическа дестинация“, както и устойчивото управление на морските плажове. И много важно - националните курорти, които са лицето на българския туризъм. Те трябва да бъдат развивани с възможност за превръщането им в целогодишна дестинация, като се използва целият им потенциал. Изготвяме адаптирана към съвременните предизвикателства подзаконова нормативна рамка, която да регламентира статута на националните ни курорти. Нещо, за което всички заети в сектора знаят, че е особено належащо, но неглижирано като необходимост от министерство и управляващо мнозинство в парламента през последните 2 години.
Гергьовден е, 208 016 българи имат имен ден
