9 популярни родителски фрази, които правят ученика неудачник

Ключови думи: неудачник, родителски фрази, ученик

„Пет на теста? Защо не шест?
Много обидна фраза, която е опасна за самочувствието. Децата често смятат, че чрез оценките възрастните, включително най-близките им, оценяват не нивото на знания, а самите тях. Ученикът може да реши, че е недостоен за родителска любов, ако не е в състояние да угоди на майка си и баща си и да получи „правилната“ оценка.
Много по-ефективно е да обсъдите какво е довело до по-слабото представяне и да помогнете на детето да направи план за коригиране на ситуацията.

„Какво разбира тази Иванова изобщо!“
Не всеки има късмета да срещне учител, който познава предмета перфектно и е в състояние да завладее целия клас, справедливо да оценява резултатите на всеки и да знае как да подкрепи ученика, ако той се откаже. Възможно е да имате много оплаквания от учителите на вашия син или дъщеря, но е по-добре да ги запазите за себе си или да ги обсъдите директно с учителя.
Ако детето разбере, че не уважавате учителя, тогава мотивацията за учене и добро поведение може да бъде унищожена.

„Тези, които не учат, и за чистачи не ги вземат“
Колко чиста би била планетата, ако всички двойкаджии наистина хванат метлите! Но в действителност всичко е много по-сложно.
Първо, успехът в училище не определя успеха в живота. Едно дете трудно може да разбере дроби и исторически обрати, но в същото време има развита емоционална интелигентност и умения да преговаря с всеки. Заради това бившите двойкаджии често заемат ръководни позиции.
И второ, какво лошо има в това да си чистач? Основното е да обичаш работата си и тя те прави щастлив.

„Нека аз направя проекта, а ти се разходи“
Мама може да подготви доклад, да нарисува картина, да реши задачите ... Изглежда, че е страхотна идея да направите домашните, и да освободите на детето час или два, които да прекара на разходка с приятели. Но на какво го учите? Показвате му, че „домашното“ не е задължително и лесно може да прехвърли отговорността на някой друг.
Ако детето не се справя и учи да късно вечер, е по-правилно е да обсъдите натоварването с учителя.
За да не се стигне да проблеми със зрението и стойката, има специални изисквания за допълнителните часове работа у дома.
И така, първокласниците изобщо не трябва да седят на бюро у дома, децата във 2-3 клас трябва да прекарват не повече от 1,5 часа в правене на домашни по всички предмети, в 4-5 клас - не повече от 2 часа, в 6-8 клас - не повече от 2,5 часа, в 9-11 клас - до 3,5 часа.

"Направи го сам, аз нямам време"
Въпреки факта, че домашните са отговорност на детето, понякога то се нуждае от помощ. Не вие да свършите цялата работа, а да го подкрепите и заедно да намерите решение или необходимата информация. Особено, когато детето ви моли за това.
Опитайте се да не давате готови решения, а задавайте насочващи въпроси, описвайте различни начини за намиране на отговора.
Покажете му как може да приложи получените знания на практика. Например, теорията по физика става по-интересна, ако се опитате да направите някои експерименти вкъщи или в кръжока по приложни науки.

„Трябва да имаш добри оценки по всички предмети“
Малко са децата, които лесно усвояват всички учебни предмети. Като правило те имат добра памет и развит интелект. Но това не означава, че могат имат шест по всички предмети. Ако на детето ви му е трудно, не искайте от него да е пълен отличник. Нека избере тези предмети, които са му наистина интересни, и да задълбочи знанията си по тях. Не се съмнявайте: ако обича това, което прави, ще успее.

"Значи Петя е успяла, а ти имаш само извинения!“
Изкушението да сравнявате детето със съученици му, които са по-успешни, е голямо. Но не го правете. Когато детето чуе такава фраза, със сигурност ще се почувства раздразнено както по отношение на вас, така и по отношение на този отличник.
Можете само да го сравнявате с него самият: „През първия срок диктовките те затрудняваха, а сега виждам напредък!“ или „Справи се отлично на тест по математика миналата седмица, но сега резултатите ти са по-лоши. Да видим какво има“. Оценявайте усилията и стремежите, а не оценката.

„Ние плащаме за това училище, как може да не ти харесва?“
Фактът, че сте избрали платено обучение за вашето дете, не гарантира интереса му . И не го задължава да получава отлични оценки и да бъде приятел със съучениците си.
Това е ваше решение и вие също носите отговорност за него. Детето няма да може да надскочи себе си и не трябва да изпълнява вашите мечти.

„Двойка? Не се притеснявай за глупости"
В сравнение с възходите и паденията в живота на възрастните, двойката в училище може да изглежда като обикновена дреболия. Но не бързайте да обезценявате преживяванията на детето.
Може би то се е подготвяло дълго и усърдно и ниската оценка за него е истинско бедствие.
Обсъдете проблема. Разберете защо е разстроен. Може би съучениците му са му се подигравали? Или учителят несправедливо е оценил работата? Или се е чувствал зле по време на контролното?
Подкрепете детето и помогнете да намерите начини за решаване на проблема. И повтаряйте по-често: „Обичам те, независимо от успеха ти в училище“.

Източник: Новите родители