Кой се страхува от инвестицията на „Сърце и мозък“ в Стара Загора и иска по болшевишки да я спре

„Сърце и Мозък“ в Плевен и Бургас работят денонощно в служба на живота и здравето на пациентите от 20 области

Ключови думи: Сърце и мозък, инвестиции, Стара Загора, МБАЛ Тракия, Търговска лига

На 21.09.2022 г. сайтът Clinica.bg публикува без разрешение документи на Търговска Лига, с които се е сдобила по противозаконен начин с цел да накърни доброто име и предизвика спиране на новите проекти на „Сърце и Мозък“. Медията е собственост на Дечко и Иван Колеви, които притежават и МБАЛ „Тракия“ в Стара Загора.

Твърденията на автора Мария Чипилева са неоснователни и имат за цел да пречат на конкуренцията по качество със старата болница в Стара Загора. С тях законът се нарушава грубо и дават основание за търсене на наказателна и пълна имуществена отговорност на автора и на собствениците на сайта.

В текста се прокарва инсинуацията за „политическия чадър“ над „Сърце и мозък“ и се иска от политическите партии да забранят, по болшевишки, новите инвестиции в здравеопазването

Авторът дефинира превратно „обществения интерес“ и „обществените нужди“ в опит да защити бизнес-интереса на собствениците на медията от Стара Загора и на МБАЛ „Тракия“, като ги противопоставя на конкуренцията по качество и новите модерни инвестиции в здравеопазването и болничната помощ. Говори с езика на омразата за „инвазия“, „шепа инвеститори с много милиони“ и прокарва идеята за политическа нетърпимост към „роенето на болници“, за да се съхранят и поддържат болниците-табелки, рекордно високата смъртност и растящото недоволство на пациентите от болничната помощ в старите болници. Стига се дотам да се твърди убедено, че с новите болници се ограничава “достъп[ът] до лечение на пациентите, вместо подобряването му”.

В статията авторът едновременно ръси хвалби и атаки срещу ГЕРБ, БСП, ИТН, ДБ и ДПС. Това не е изненада, защото нито проектът  „Сърце и Мозък“ - София е спрян окончателно (Сербезова , бивша Стоименова от с. Курново, район Роман, подписа отказ – сега предмет на разследване и обжалване- б.а.), нито проектът „Сърце и Мозък“ - Стара Загора може да бъде или още по-малко трябва да бъде спиран. Защото тези проекти са истинската реформа в здравеопазването.

Реализацията им е силно очаквана от пациентите, лекарите и цялата общественост. Като е ясно на всички, Здравната карта не работи и не спира модерните инвестиции. Затова е логично тя да се премахне заедно с нейния ограничителен режим, създаващ условия за клиентелизъм и корупция. А не да се въздига и превръща в драконовски закон, който да ограничаване на развитието. Друг е въпросът, че авторът Чипилева не показва разбиране за същността на приетата Здравната карта и нейната роля в здравеопазването.

Под атака е и кметът на Стара Загора Живко Тодоров, който има задължение да развива града и привлича инвеститори. Проектът на «Сърце и мозък» се представя като абсурдно «инвестиционното намерение“, „мегаструктура, която не обслужва обществените нужди, „ненужна мегаболница”, „издържаме шепа инвеститорски интереси” и т.н. Стига се дотам да се твърди, че „създаването на кардиохирургия или нова неврохирургия на подобно място е опасно за пациентите зарди липсата на достатъчно патология”. Подобни тези, че доброто сърдечносъдово здраве на пациентите е опасно за тях, показват тежък конфликт на интереси – авторът на статията брани своя работодател – собствениците на болница „Тракия“.

Истинският обществен интерес е в България да има модерно и високоефикасно здравеопазване.

Да се намали рекордно високата смъртност, лекарите постоянно да се квалифицират и остават в България, да се създадат условия за конкуренция по качество на лечебните резултати. А не изговане на българските инвеститори, премахване на всякаква конкуренция в сектора и вечно поддържане на болниците-табелки.

Настройването на политическите партии в предизборното състезание срещу модерните и много привлекателни за пациентите и лекарите нови болници на „Сърце и Мозък“ обслужва само ретроградни интереси. Искането за законодателна забрана на всички нови болници и инвестиции в сектора е ретроградно, още повече в условията на политическа демокрация и пазарна икономика. Отношението на партиите към насърчаването на високотехнологичните инвестиции в здравеопазването и защитата на конкуренцията по качество между изпълнителите на медицинска помощ, пациентите, лекарите, медицинската общественост и Европа ще даде ясна оценка за състоятелността на политическите програми, които издигат.

Статията се опитва да дефинира и що е то „необходими здравни потребности“, без да вниква в обществения им смисъл. Здравната карта в сегашния ѝ „либерален“ вид цели гарантиране на минималните здравни потребности, а не ограничаване на инвестициите във високотехнологични здравни проекти и конкуренцията между болниците, която може единствено да донесе ползи както за пациентите – подобрявайки качеството на болничните грижи, така и за лекарите – предоставяйки им възможност сами да изберат по-доброто работно място.

Според Чипилева „незадоволени потребности от болница за активно лечение у нас няма“. Но тя обърква понятията „здравни потребности“ и „наличие на сграда с табелка „болница“, защото пациентите очевидно имат незадоволени потребности от качествена болнична помощ и съпричастност от лекарите и медицинския персонал към техните страдания – факти, доказани чрез многобройни независими социологически и научно-приложни проучвания на национално и европейско ниво.

Затова неравномерното подсигуряване със средства за обновяване и поддържане на материално-техническата база и съвременна медицинска апаратура и техника е  посочено като слабо звено на нашето здравеопазване в Проекта за национална здравна стратегия за периода 2021 – 2030, което естествено може да се преодолее с инвестиране в частни високотехнологични и модерни болници.

В света на запад от България – главно в ЕС, на който уж искаме да приличаме, държавната намеса е ограничена строго до оценка на качеството и количеството на извършените диагностика и лечение и се прави всичко възможно да се привличат инвеститори с големи експертни и финансови възможности. И там, и в България парите за здравеопазване, събрани принудително чрез здравното осигуряване от цялото работещо население и държавната вноска (която пак идва от данъкоплатците), следват избора на пациента. Това е основният принцип на възприетия и у нас здравноосигурителен модел и той не трябва да се изкривява, опорочава и мистифицира със зле прикрити измислици в служба на частни интереси.

С публичните средства се заплаща лечението на конкретен пациент, независимо в коя болница се лекува, а не се дават за издръжка на болници, но поръчковият клиентелизъм твърди, че „увеличаването на публичните здравни разходи [e] с цел издръжка на всички нароени болници“. Евтиният популизъм – да се спрат новите инвестиции в модерни болници –  тиражиран в статията, води до задълбочаване на националната катастрофа в здравеопазването и връщане на системата „Семашко“. Затова „Сърце и Мозък“ ще има навсякъде, където задоволството на пациентите и удовлетворението на стремежите на лекарите трябва да се издигнат на европейско и световно ниво.

Над 70% от хората биха избрали частна болница при нужда от лечение.

Това показват данните от анализ на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), базиран на проучване от април 2021 г. сред 1 048 пълнолетни граждани на България. Сред посетилите частни болници се наблюдават по-високи нива на удовлетвореност от получените грижи. Гражданите на възраст до 50 години в по-голяма степен отдават своите предпочитания на частните болници. Здравноосигурените по-често посочват, че ако можеха да избират, биха предпочели да се лекуват в частно лечебно заведение. Много добрите условия за престой в лечебното заведение (73,8%) и наличието на модерна апаратура (68,1%) са характеристики, които мнозинството от българските граждани приписват на частните болници. По-високото качество на лечението също е по-често посочвано по отношение на частните болници. Корупцията и по-силната държавна подкрепа са по-разпознаваеми за държавните и общинските лечебни заведения. Над 70% от българите също така заявяват, че болниците не са добре разпределени на територията на страната.

Кой е изпаднал в паника от построяването и развитието на високотехнологични болници и други модерни здравни проекти с огромно обществено значение за цели региони и страната, които значително повишават ефикасността и достъпността на болничната помощ и издигат качеството на живот в България?

„Сърце и Мозък“ в Плевен и Бургас работят денонощно в служба на живота и  здравето на пациентите от 20 области и за мнозинството са техен първи и най-предпочитан избор, особено при наличие на животозастрашаващ“ състояния. Постигнатите безспорни клинични резултати направиха „Сърце и Мозък“ изключително желан здравен партньор на всички областни администрации и политически представители в България, освен на тези, които имат конкурентни лични бизнес-интереси в сектор здравеопазване и се изявяват с техните ретроградни кампании. Именно такъв е случаят с болница „Тракия“ в Стара Загора.

Камуфлажната измислица: няма лекари и медицински персонал за новите съвременни болници.

Има много смешeн плач в статията: например, че нямало откъде да се вземат лекари и медицински персонал за новите съвременни болници. Защо тогава има толкова дълъг списък от лекари и медицински сестри – кандидати за работа в „Сърце и Мозък“ в Плевен, Бургас, София, а вече и в Стара Загора? Няколко лекарски екипа от Европа също редовно издигат квалификацията на нашите лекари и управители в България. Абсурдно е твърдението също, че с новите болници се ограничава достъпа на пациентите до медицинска помощ понеже има малки доплащания в частните болници?!? Доплащания има във всички болници по ценоразпис, утвърден от МЗ. Истинското притеснение на коментаторките и техните собственици, което те срамежливо не споделят, е, че пациентите масово се стичат в „Сърце и Мозък“ Плевен и Бургас и даже пътуват до там от цялата страна.