Професор сезира прокуратурата за заплатите във вузовете

Ключови думи: Веско Панов, професор, заплати, университети

Бивш преподавател от ТУ-София е сезирал прокуратурата за заплатите в университетите. Проф. Веско Пaнов се обръща към главния прокурор Иван Гешев с молба да атакува пред Върховния административен съд като противозаконно постановлението за отпускане на допълнителните 20 млн. лв. за държавните висши училища, с което се определя и минимална заплата за асистент от 1500 лв. от догодина, пише вестник Сега.

Проф. Панов припомня, че на 1 август т.г. -  буквално в последния ден от "живота" на отиващото си правителство - с Постановление на Министерския съвет (ПМС) 235 кабинетът "Петков" е одобрил отпускането на така чаканите допълнителни 20 млн. лв. за държавните вузове. В заключителните разпоредби на това постановление обаче е включен параграф 1, предвиждащ промяна на друго постановление - ПМС 371 от 2020 г. за определяне на минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища. Промяната е една - с нея се определя, че от 1 юли 2022 г. минималната заплата на асистентите във вузовете става 1500 лв. при 8 часа работен ден и 5-дневна работна седмица. "По този начин с едно ПМС, което се приема по специален ред и има за предмет единствено разпределение на предвидени в Закона за бюджета средства, се променя друго - ПМС 371 на МС за минималната заплата за най-ниската академична длъжност и то с обратна сила - считано от 1 юли 2022 г.  Това е незаконосъобразно и юридически порочно!", пише проф. Панов.

По думите му постановлението за асистентската заплата е отделен подзаконов нормативен акт и актът за неговата промяна следва да бъде приет след задължителна обществена консултация, както изисква законът за нормативните актове. "В случая такава консултация въобще не е провеждана! По този начин задължителната законова процедура е заобиколена, което опорочава този текст на ПМС №235 от 01.08.2022 г.", казва Панов и моли Гешев да атакува законосъобразността на първото постановление от 1 август.

Професорът припомня и позицията на Съвета на ректорите, които също изразиха опасения, че решението за 1500 лв. минимална заплата за асистент ще постави финансовото оцеляване на огромен брой висши училища на изпитание, а някои могат да бъдат докарани до фалит. Както "Сега" писа, ректорите се обявиха против това решение на отиващото си правителство, което според тях ги поставя пред свършен факт. Според тях 20-те млн. лв. няма да стигнат за увеличение на всички заплати на доценти и професори, които ще "повлече" след себе си скокът на асистентската заплата, още повече, че няма яснота дали повишението ще бъде обезпечено и в бюджета за 2023 г. По тази причина те искат парите за увеличението да не се включват в основните заплати на преподавателите, а да се дадат като ДМС (бонуси).

Към момента не е ясно как ще се разпределят средствата, тъй като ректори казват, че няма да могат да изпълнят решението на МС и да увеличат до 1500 минималната заплата за асистент. Някои вузове дори още не са достигнали заложените 1300 лв. минимална асистентстка заплата, договорени още през 2020 г. в Споразумение между синдикатите и Съвета на ректорите.

Предистория

Вузовете трябваше да получат 20-те си млн. лв. още на 1 април, но заради първоначалното условие да приемат нова методика за атестация, което те отхвърлиха, парите така и не стигнаха до тях. С актуализацията на бюджета от 1 юли това условие бе премахнато, а преди това бе атакувано и от главния прокурор, към който проф. Панов също се бе обърнал по казуса. Гешев сезира Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на текста от закона за държавния бюджет, с който се въвеждаше условието за приемане на новата атестация. Дотам обаче не се стигна, защото депутатите поправиха гафа си с актуализацията на бюджета.