Стотици вярващи се къпят с чудотворна вода край Айтос, Свети Илия прави чудеса

В параклиса на Свети Илия тече лековита вода. На Илинден стотици хора от Пещерско, Айтос, Лясково и близките села ходят до Язмата, за да се помолят за здравеопазване

Ключови думи: язмата Пещерско, Свети Илия, Илинден, събор Пещерско, лековита вода, чудотворна вода

Стотици вярващи от Пещерско, Айтос и околните села, се поклониха на свети Илия в параклиса на Язмата, както местните хора наричат светата обител. Те се поляха за здраве от извора с чудотворната вода в храма и се помолиха на пророка, който е и един от най-великите измежду старозаветните праведници и е предвестник на истинната вяра в единия Бог.

Тази година край параклиса на светеца, който в народните представи препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели, обаче пренощуваха едва десетина души. Снощи те бяха разпънали маси в близост до параклиса. Пред репортер на Флагман.БГ те разказаха как преди няколко години се събирали хиляди хора. Баирите, които били огрени от запалените огньове, били тесни, за да ги поберат. Там те посрещали изгрева с надежда Илия Гърмоделеца, както народът нарича пророка, да ги закриля. 

Уредничката на параклиса Радка Костадинова пък сподели, че освен в навечерието на големия празник, всеки, който иска да се помоли за здраве, благополучие, хубаво време, плодородие и да се измие с водата от свещения извор, може да го направи и на Илинден (б.а. 2 август по стар стил). 

Пред Флагман.БГ поклонници на светеца, дошли от поморийското село Медово, споделиха, че тъгуват по времето, когато поляната до лечебния извор заприличваше на Петрова нива, огласяна от гайди. Те пропътували десетки километри с мотофреза. Пътували часове, водени от желанието да се видят с приятели.

За лечебната вода край Пещерско се носят легенди. Тя помага, но само на този, който вярва.

Параклисът е бил обновен със средства на дарители. След като роми откраднали керемидите, бившият кмет на селото Юсуф предложил покривът да бъде направен с купол от друга материя. И християни, и мюсюлмани подкрепили каузата. Сега в красивият храм човек се чувства като в Рая.

„Някои даваха пари, а аз работех безплатно. Включих се за хаир“, споделя майсторът, строил купола. Той обаче помоли името му да не се споменава, туй като вярва, че когато човек работи безвъзмездно, не бива да печели от славата. 

Сред най-големите спонсори са Стефан Иванов и Николай Джингалов – пожарникарят, както и Алекси, който имал автобуси, с които превозвал работници. 

Преди огнеборецът да си отиде от този свят, колел по 2-3 овце и правел всяка година в навечерието на Илинден курбан. Черпеше всички, припомня майсторът, ремонтирал покрива на параклиса. 

Край огньовете до лечебната вода се събираха мъжете и пееха до сутринта, а възрастните жени пренощуваха в параклиса. Това време отмина, но хората още вярват, че монетата, залепена на иконата на Свети Илия, ще им донесе щастие. На безгрешните тя се лепяла, а на грешниците – падала от иконата. 

Дори и да не залепне, не е толкова страшно, защото светецът чува молитвите на всички, обяснява уредничката на параклиса.

Водата от лечебният извор е отведена с тръба извън параклиса и по всяко време хората от близкото село Пещерско могат да си наливат от нея.