„За патриотите от Коминтерна...“

Водачът на прокремълската партия „Възраждане“ демонстрира как "патриотично" се претопля стар фейк и то от трибуната на Народното събрание

Ключови думи: Костадин Костадинов, Петър Стоянов

Как се претопля "патриотична" фейк новина - това демонстрира водачът на прокремълската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов и то от трибуната на Народното събрание.

В петък по време на пленарния дебат за националния ни празник Костадинов заяви с апломб: „Имахме един бивш президент – още е жив и здрав, Господ здраве да му дава, Петър Стоянов се казва, който искаше да премахнем кирилицата. Помните ли го това нещо, защото ние от „Възраждане“ го помним? Искаше да се въведе латиницата, защото според този бивш наш президент Петър Стоянов кирилицата ни отдалечавала от цивилизования свят. Нещо по този въпрос някой, в тази връзка? Това са неща, които са факт.“

Това, че президентът Стоянов е искал премахване на кирилицата, е лъжа, опровергавана през годините. Самият той има публикация в своя блог отпреди две години, озаглавена „За патриотите от Коминтерна и лъжата за въвеждането на латиницата в България“.

В пленарния дебат в петък Костадин Костадинов бе репликиран от колегата си от ГЕРБ-СДС Петър Николов: „Президентът Петър Стоянов никога не е искал замяната на кирилицата, това е някаква от тези опорки, фейк новини или прочее, които вървят от 20 години. Няма такова негово изказване, няма по никакъв начин нищо подобно. Ако не се лъжа, всичко тръгна от австрийски българист – изследовател, който беше написал такава статия и незнайно защо я приписаха на Петър Стоянов, така че това е невярно.“

Костадинов обаче настоя: „Казахте, че Петър Стоянов не е казал това. Няма да кажа, че лъжете, просто наистина не сте запознат. Подозирам, че не лъжете. Сега ще Ви прочета новината от 24 май 2001 г., преди 21 години от БТА. Влезте в Антикорупционната търсачка Google, ще я прочетете: „Идеята за въвеждането и на латиницата в България успоредно с кирилицата предстои да се обсъжда много в българското общество, смята президентът Петър Стоянов, цитиран от БТА. Стоянов направи изявлението след церемонията по поднасянето на венци и цветя пред паметника на Светите братя Кирил и Методий пред Народната библиотека по случай деня на просветата и културата.“

Парадоксалното е, че с този цитат от БТА Костадин Костадинов се самоопровергава, но въпреки това настоява, че е прав. Петър Стоянов очевидно не е поискал премахване на кирилицата.

В статията си бившият президент разказва историята на лъжата, която засяга и австрийския професор Ото Кронщайнер - шеф на департамента по българистика в Залцбургския университет. Петър Стоянов връчил на Кронщайнер орден „Стара планина“ I степен за дейността му в защита на българските национални интереси.

Ето и извадка от статията на бившия президент:

„Днес за съжаление в един историко-лингвистичен спор тезите на проф. Кронщайнер не могат да се използват, защото той официално е заклеймен като враг на България и българските национални интереси. Искал да замени българската азбука с латиница!? Професорът се опита да обясни абсурдността на това твърдение – самият той е българист, вади си хляба с кирилицата – именно това го прави уникален в западната научна общност и трябва да е наистина луд, за да иска отмяната й. Тезата, която професорът лансира, беше за „паралелен правопис на латиница“. Повтаряше, че въпросът не е „кирилица или латиница“, а „и кирилица, и латиница“, при това използването на латиницата на чисто практично ниво, (което със или без Кронщайнер вече се случва в нашия живот). Казва го съвсем ясно: „Не говоря за отказ от кирилицата. Не казвам, че от утре или от други ден трябва да се мине и на латиница. Реалностите в съвременния свят обаче са такива, че ако няма надписи и на латиница, вашите стоки няма да бъдат конкурентноспособни в Европа. Ако българските фирми искат да продадат виното си, етикетите задължително трябва да бъдат с латински букви. Да не говорим за Интернет, за имейлите, за новата реалност, в която всичко е на латиница.“

(Интервюто е дадено през 2000 г.)

Признавам, че дори в този си вид тезата на проф. Кронщайнер не е безспорна, но тя беше предназначена единствено да отвори дискусия в българските научни среди. При всички случаи заявяваше, че това в крайна сметка си е наша българска работа – имал съм две срещи с него и той никога не направи опит да ми натрапи своята теза, още по-малко да поиска да се ангажирам с нея. Затова като гръм от ясно небе, по време на президентската кампания през 2001 г. дойде твърдението, че Петър Стоянов… искал да въведе латинската азбука. В началото не обърнах внимание – беше прекалено абсурдно. Но лъжата лека-полека започна да си пробива път. Внушението бе: Кронщайнер иска да въведе латиницата вместо кирилицата. Петър Стоянов награди Кронщайнер с орден – следователно и той иска това. Ще позволим ли, братя-българи, да ни отнемат азбуката!

Беше толкова долна инсинуация, че дори днес изпитвам погнуса. Никой не си даде труда да запита публично: каква власт има един австрийски професор, та да ни отнеме кирилицата, при все, че той никога не е искал това и как един президент в демократична държава може да замени кирилицата с латиница (с указ, с референдум?) при все, че аз никога и никъде не съм говорил на тази тема.

Беше абсолютна лъжа, използвана срещу мен в президентската кампания от 2001 г. Не бих се върнал към този случай, ако не бяха горчивите му последствия за България.

Кронщайнер най-вероятно е бил много огорчен – след като през целия си живот бе пледирал, че „старобългарският език е културният език на всички православни славяни“, както и че „старобългарски е първият държавен език на една малка многонационална страна на средновековна Европа, дълго преди възникването на литературни езици като немски, френски, италиански или руски…“

(част от академичната му реч във Великотърновския университет 1990 г.)

Бе обруган, бе му отнето званието почетен доктор на Великотърновския университет, разболя се и след това се пенсионира. Неговите ученици не пожелаха да продължат делото му – кой иска да работи за нация от неблагодарници – и департаментът по българистика в Залцбург вече не съществува.“