Сбогом и благодарим за пенсиите

"Направихме, каквото зависи от нас, за да получат хората във време на криза пенсиите си в увеличен размер. Дали е справедливо, дали ще се одобри от обществото, е друг въпрос" - социалният министър Георги Гьоков

Ключови думи: Гьоков, пенсии, реформи, политика

Увеличението на пенсиите се случи малко като в "Пътеводител на галактическия стопаджия". Там на главния галактически стопаджия Артър Дент му се налага да наеме кола в Лос Анджелис. "Да я накараш да завие е малко проблематично — казва му младежът зад тезгяха. — Понякога е по-просто да слезеш и да се качиш на кола, която отива в другата посока". Та и с пенсиите стана нещо подобно - парламентът се оказа абсолютно неспособен на завои дори когато посоката не е съвсем правилна.

Политическите кризи са и добра, и лоша новина за възрастните. От една страна, както написа един читател на "Сега", още няколко кръга избори и пенсиите ще достигнат човешки нива. От друга - тези увеличения все така няма да имат много общо с принципите и справедливостта, да не говорим за реформи. По отношение на принципите сегашният парламент даже не е особено висок връх - той се пада на кратките парламенти на 2021 г., чиито поразии настоящите промени трябва да оправят. Но дори на този фон в пленарна зала се разигра рядко виждан цирк - ГЕРБ и ДПС критикуваха 4 часа предложенията на правителството, а след това гласуваха като един за тях.

Това единодушие се дължи на много причини. ГЕРБ изпълниха повелята на лидера Бойко Борисов "с подкрепата си да им избием зъбите, задето говорят, че ГЕРБ не даде пари на пенсионерите". Това не е платформа, която ще пропусне и ДПС. "Възраждане" пък се присламчиха към управляващите, защото имат огромен проблем с участието си в новото мнозинство, рамо до рамо с ДПС.

Над всичко това властваше и един основен фактор - бързането БСП изигра майсторски останалите с аргумента, че пенсиите може да закъснеят. Точно правителството с нейно участие обаче внесе актуализацията едва на 8 юни, а Корнелия Нинова говореше по този въпрос съвършено неверни неща. После енергията се разпиля в политическата криза, тъй че и Бойко Борисов не е прав да се изкарва невинен - неговите депутати поискаха на 14 юни вот на недоверие, а не извънредно заседание за пенсии. В окото на тази буря ИТН, ПП и ДБ изоставиха каквито бележки имаха към проекта и гласуваха ударно, каквото им се поднесе.

Така по причини, които невинаги имаха нещо общо с пенсиите, в следващите месеци ще бъдат изхарчени много пари. Откъде ще дойдат те не е съвсем ясно - според управляващите те идват от затворените чекмеджета, според опозицията - от подскочилите цени. Сигурно е, че тези пари ще влязат в джоба на възрастните, както е сигурно и че част от тях няма да бъдат разпределени по най-справедливия начин. Откъде сме сигурни за последното? От самите партии, които го гласуваха с отвращение. За съжаление, сигурно е и още нещо - това не е финалът на пенсионната сапунка, дълга почти колкото "Дързост и красота". Още наесен може да се окажем в нов сезон драми за добавки, компенсации, увеличения и преизчисления.

Проблемите с избрания вариант са коментирани много пъти - с увеличението 10% плюс 60 лв. окончателно във всички пенсии се включва елемент, който няма нищо общо нито с труда, нито с осигуровките на пенсионера. При пенсиите под 600 лв. тази добавка ще е над 50% от увеличението. При по-високите пенсии увеличението ще е за пореден път по-малко от това при ниските. При това говорим за изкривяване на съвсем ново ниво - този несвързан с приноса елемент вече ще се добавя и към всяка бъдеща пенсия.

В дебатите неведнъж бе изтъквано, че това поне е автоматичен модел, независещ от политически прищевки. Но това ще важи само до следващото правителство

Добавките например са противоречива до комичност фигура в парламентарните пререкания. Уж никой не ги обича и всички научиха урока за приноса, калпака и пр., но всъщност те вече са на постоянно въоръжение и е въпрос на време в предстоящите още по-нестабилни месеци да бъдат използвани от всеки, който се домогва до власт - било то за лекарства, срещу инфлацията или за някоя нова криза. Няма съмнение и че едно ново управление ще продължи да човърка пенсионната система в своя угода, например заменяйки с нещо ново планираното за октомври преизчисление, което ще увеличи около 717 000 пенсии от ниския диапазон.

Печален пример до какви абсурди може да се стигне в това отношение е ДПС, които предложиха диференцирани добавки, като за най-ниските пенсии - под 413 лв., сумата трябва да е 120 лв., а за останалите - 60 лв. Няма нужда от академично звание, за да е ясно, че това би пренаредило пенсиите в обратен ред - пенсионерът с 412 лв. ще получава 532 лв., а пенсионерът с 414 лв. - 454 лв. Още по-тревожно е, че ГЕРБ също гласува за тази промяна.

Именно в тези нагласи стои най-големият проблем пред пенсионната система и нейната зависимост от политиците - за добри промени все няма или време, или политическа енергия, или пък системата вече е увредена отвъд всякакво спасение. При липсата на воля за истински дебат и реална реформа

лимитът за безпринципни и даже безотговорни решения в парламента е вдигнат много високо. Така важните въпроси - защо например тежестта на стажа не продължава да расте, винаги остават за неопределеното бъдеще.

Най-въздействащото изказване по този въпрос беше на Георги Ганев от "Демократична България".  "Имам една мечта - съдбите на 2 млн. души да не зависят от нито един човек, седящ в тази зала. Както ние тук не гласуваме бюджет на БНБ, нека същото да стане и с НОИ, а пенсиите да се изчисляват по записани в закон правила", обясни Ганев. Той призна, че правителственият вариант съдържа "огромен компромис", но се доближава най-много до тази мечта. Другите предложения според него на практика казват на хората: "Всяка година вие ще зависите от нас, решаваме ние. В нас са лостовете, в нас са и хлябът, и ножът, знайте го".

Остротата в това изказване бе предназначена за ДПС. Но в нея Ганев описа и тъжната картина на всеобщия парламентарен избор. Защото всички партии на теория знаят кой е верният път, но на практика не пускат нито хляба, нито ножа.

---

Бел. "Сбогом и благодарим за рибките" е бележка, оставена от делфините при необяснимото им изчезване преди разрушаването на планетата Земя в "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс. Бележката идва да покаже, че нещата не винаги са това, което изглеждат, че са както пише Адамс. Делфините например знаят за предстоящото разрушение и многократно се опитват да предупредят човечеството, но по-голямата част от сигналите им са неправилно изтълкувани.