Парадокс: НАТО разширява обхвата си в Европа в отговор на война, причинена от експанзията на НАТО

Приема на Швеция и Финландия в Алианса може и най-вероятно ще се окаже необмислена, ненужна и опасна ескалация

Ключови думи: Нато, финландия, швеция, разширяване на границите, коментар, русия

Президентът на Турция Реджеп Таип Ердоган най-после официално изтегли ветото си за приемането на Финландия и Швеция в НАТО, след като  трите държави подписаха тристранен моморандум на срещата на Алианса в Мадрид. Възражението на Ердоган бе последната спънка пред двете скандинавски държави за членство в пакта. Сега пътят пред НАТО да разшири повече от двойно границите си с Русия – огромно притеснение от стратегическо значение за Москва, е отворен.

Така ситуацията става интересна. НАТО разширява обхвата си в отговор на война, причинена от разширяването на НАТО.

На същата среща в Мадрид президентът на САЩ Джо Байдън обяви планове да засили военното присъствие на страната си в Европа, отново в отговор на войната в Украйна. „САЩ ще увеличи броя на военните си кораби край военноморската база в Рота, Испания – от 4 до 6”, става ясно от прессъобщение след срещата.

Междувременно в репортаж на CNN става ясно, че администрацията на Байдън вече няма надежди, че Украйна може да спечели войната, но все още не искат да окуражават Зеленски да започне да търси мирно решение на кръвопролитията.

„Белият дом започва да губи надежда, че Украйна ще може някога да си върне териториите, които сега са под контрола на Русия. Пред CNN официални лица казаха, че въпреки доставките на тежки и модерни оръжия това не се случва. Съветници на президента Джо Байдън започнаха да обсъждат дали не трябва украинският президент Володимир Зеленски да преосмисли дефиницията си за „победа”, като се примири с възможността, че страната му е загубила територии безвъзвратно. Това обаче не означава, че САЩ ще окаже натиск върху Украйна за това да официализира териториалните си загуби, за да прекрати войната”, пише CNN.

Това на практика потвърждава едно от най-ранните притеснения на опитни анализатори. Че тази прокси война не се води с идеята да се минимизират украинските загуби и да се победи Москва, а с идеята за продължителен и изтощителен военен конфликт, който да отслаби Русия.

За това има и допълнителни потвърждения. Доклад на Politico наскоро разкри, че Великобританският премиер Борис Джонсън е посъветвал президента на Франция Еманюел Макрон да не прави опити да помага на Киев да търси сделка с Москва. Същото нещо Джонсън е казал и на самия Зеленски по време на визитата му в Киев през април.

А вместо тази така излишна и невиждана от години по мащаб война в Европа да се подклажда все повече и повече, голяма част от световните лидери трябва реално да премислят възможността, че тя може да ескалира по много неприятен начин. Възможността ядрено оръжие да бъде използвано в конфликта в резултат на човешка грешка или дори повреда не е малка, а глупавото насяване напрежение може да завърши с „престрелка”, но с ядрени оръжия – нещо, което ще сложи край на света, който познаваме.

Такава вече на няколко пъти е щяла да се случи по време на Студената война и няма рационален аргумент, който да подкрепя тезата, че и този път ще имаме късмет да ни се размине.

И както наскоро отбеляза Дейвид С. Д’Амато - политически анализатор: „Ако човечеството намери начин да оцелее и стигне до далечното за нас бъдеще, нашите наследници ще погледнат към сегашното време и ще си кажат: „Боже, това е било наистина на косъм”. Как да убедим властимащите да запазят нашето бъдеще?”.

Превод: Георги РУСЧЕВ