Общините са в патова ситуация заради скандала с пътните фирми

Ремонтът на улици в градовете е под въпрос заради забавената актуализация на цените по обществените поръчки

Ключови думи: новини, Флагман, общини, асфалтиране

Отхвърлените от парламента на първо четене промени в Закона за обществените поръчки, които предвиждаха индексация на вече сключени строителни договори, изправят общини и други публични възложители пред патова ситуация. Под риск от незавършване са проекти на обща стойност над 6 млрд. лв.

В много от случаите плащането на неустойки за едностранно прекратяване на договорите излиза по-изгодно на фирмите от това изпълнението да продължи заради високата инфлация при строителните материали, обясниха от „Националното сдружение на общините в България“. Немалко фирми пък в момента се отказват още преди подписване на договор, защото в хода на процедурата офертите вече са станали неактуални, допълват от местните управи. От сдружението очакват среща с премиера Кирил Петков, но ситуацията не е особено обнадеждаваща както заради разпада в коалицията, така и заради изискването отхвърлени на първо четене законопроекти да се внасят за повторно гледане най-рано след три месеца.

Припомняме, че промените в Закона за обществените поръчки за индексация на вече сключени строителни договори бяха внесени от Настимир Ананиев от ПП и група народни представители. Проектът беше съвсем кратък и рамков, като предвиждаше да бъде създадена законова възможност за актуализация на нови и стари договори при възникване на висока инфлация. Всички детайли по прилагането му според Ананиев следваше да се решават гъвкаво от МС с приемане на методика. Методиката бе пусната паралелно на обществено обсъждане от МРРБ и предвиждаше индексация до 15%.

Този законопроект бе една от първите жертви, взети в парламента след разрива между коалиционните партньори ПП и ИТН, като проектът не успя да мине първо четене. Той обаче бе силно критикуван и преди разтрогването на брака в коалицията заради много неясноти и липсата на каквато и да е било гаранция, че ще може да се осигури финансиране при допускане на индексация на договорите. В мотивите на законопроекта абсурдно се твърдеше, че той не касае бюджета, въпреки че актуализация на договори за милиарди би довела до огромни допълнителни разходи.

С този мотив проектът изобщо не беше разпределен към бюджетна комисия в НС, а мина само през правна и регионална комисия. По темата за парите се предвиждаше възложителите да индексират договори само ако имат възможност, което създава сериозен риск от двоен аршин. Много критики породи и прекалената свобода, която проектът дава на кабинета за определяне на условията за индексация. Бе поставен и въпросът за съществуването на раздувани цени, които сега се предлагат за индексация. Така и не се разбра и защо проектът се внася от депутати, а не от МС, след като засяга регулирана от ЕС материя и изпълнение на хиляди проекти. 

Надали може да се очаква развръзка по тази тема и след срещата при премиера Кирил Петков, коментират запознати. Възможно е обаче местните управи да поискат като алтернатива повече жестове към общинските бюджети при актуализацията на държавния бюджет на второ четене. Камарата на строителите в България вече обяви, че браншът е бил излъган и липсата на индексация обрича десетки фирми. Темата е политически чувствителна и заради многото злоупотреби в сектора от предходни години.

ПРОБЛЕМИ 

По някои оперативни програми проблемът с цените е много сериозен заради големи забавяния по тях. По Програмата за развитие на селските райони заради бавни процедури има сключвани договори през 2021 г. по оферти, представени през 2017 и 2018 г., изтъкват от НСОРБ.

По програмата за енергийна ефективност по ОПРР пък проектите са съставяни по реферетни стойности към 2016 година. По тази програма има риск от недовършване на проекти за саниране на жилищни сгради, изтъкват от НСОРБ. Някои общини се опасяват от спад в качеството заради опит на строителите да компенсират разликите и ще разчитат на завишен контрол. Някой кметове се оплакват и от натиск на строители за довършване на обектите по завишени цени извън осигуреното от ЕС финансиране, за сметка на общинския бюджет. 

Източник: Вестник Сега