България настоява да се повишат таваните на помощта de minimis

Министър Иванов участва в заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Люксембург

Ключови думи: Иван Иванов, Люксембург

„Решението на ЕК за дерогация от екологичните изисквания по първи стълб на ОСП за 2022 г. беше прагматично и с положителни последствия и трябва да бъде приложено и през 2023 г.“ Това заяви министърът на земеделието д-р Иван Иванов на заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което се проведе на 13 юни в Люксембург. Комисарят по земеделие г-н Януш Войчеховски се ангажира службите на Комисията да направят необходимото, за да отговори на искането на България и още 14 държави членки и да продължи това изключение и през следващата година.

Министър Иванов заяви, че помощта de minimis е много полезен и гъвкав инструмент. „Страната ни е достигнала националния си лимит за минимална помощ. Затова предлагаме увеличаване на индивидуалните и националните лимити“, каза още той.

Министърът на земеделието предложи още да бъде удължен до 31 декември 2022 г. срокът на прилагане на увеличения заради Ковид-19 интензитет на подпомагане по двете ключови мерки (Преструктуриране и конверсия на лозя и Инвестиции в предприятия) от Националните програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор.

На заседанието Комисията и делегациите на държавите членки обмениха мнения за състоянието на селскостопанските пазари, по-специално в резултат на нашествието в Украйна.

Земеделският министър посочи, че продължаващото повишаване на разходите за производство в селското стопанство за фуражи, торове и електрическа енергия са основен източник на тревога. От една страна, е поставено в риск осигуряването на хранителни продукти на достъпни цени за българските потребители, а от друга, са застрашени икономическите резултати на земеделските стопанства. Допълнителното нарастване на разходите за производство в сектора не може да бъде компенсирано от увеличение на цените на продукцията, съобщава Министерството на земеделието.

Относно проекта на Регламент за географските означения, където тече реформа, министърът заяви, че политиката за качеството на ЕС трябва да бъде опростена, не трябва да се усложнява например чрез въвеждане на признаване на организациите на производителите. „Не сме убедени, че сроковете за одобрение на географските означения ще бъдат съкратени чрез прехвърляне на досиетата в Службата за интелектуална собственост на Европейския съюз (EUIPO), напротив, смятаме, че това може да удължи процедурата“, уточни д-р Иванов. Той допълни още, че политиката трябва да остане приложима за малки и големи производители в групи производители.

Във връзка с темата за актуалното състояние на Общата политика в областта на рибарството министър Иванов изрази позицията на Република България за запазване на квотите за улов на калкан и през 2023 г.

По време на дискусията, свързана с настоящата ситуация и пътя напред по отношение на Африканската чума по свинете, министърът изтъкна: “Свиневъдният сектор беше сериозно засегнат от болестта през последните години. За да продължат да съществуват в тази ситуация, голяма част от фермите трябваше да предприемат редица мерки за подобрение на стопанствата си и поддържане на бизнеса в условия на сериозни рестрикции. Свидетели сме, от една страна, на директни загуби в резултат от появилите се огнища на АЧС, а от друга, на търговски загуби, свързани с ограничения при движения и въвеждане на регионализация”.

Министърът подчерта, че е от ключово значение да се намери подходящ баланс между прилаганите мерки и необходимостта свиневъдният сектор да се запази. България подкрепя усилията на ЕК за припознаване на регионализацията на ЕС в международен план. Необходимо е да се потърси път към по-гъвкави рестрикции по отношение на търговията със свине, включително и по отношение на възможността за износ към трети страни от територии, в които са засегнати само диви свине, ако това не противоречи на изискванията на международните стандарти и ако е подкрепено с необходимите здравни гаранции и при минимален риск от разпространение на болестта. В тази връзка министърът предложи такива дискусии да продължат да се водят на експертно ниво в рамките на работните формати към Съвета и ЕК.

Министърът посочи, че България е част от неформалния документ на 11 държави членки относно общ поход към целите за намаляване в бъдещия законодателен акт относно устойчива употреба на продукти за растителна защита. “Темата е изключително важна за нас, особено сега в контекста на настоящата безпрецедентна ситуация на продоволствена несигурност, чиито негативни ефекти се наблюдават на глобално равнище“, каза министър Иванов.

Предвиденото намаляване на употребата на препарати за растителна защита с 40-50% за България ще доведе до сериозни икономически последствия за осигуряване на устойчиви добиви и гарантиране на конкурентоспособността в настоящите световни икономически условия, изискващи осигуряване на достатъчно количество, достъпна и качествена храна за всички. България споделя виждането, че определянето на националните цели трябва да се основава на задълбочена оценка на въздействието, като е необходимо да бъдат взети предвид различните изходни позиции на държавите членки, специфичните условия и особености, като географско положение на страната и климат, специфика на отглежданите култури и съответно статус на вредителите, както и липса на алтернативни методи за растителна защита, които да бъдат ефективни, безопасни и достъпни.

Следва да бъде направен задълбочен анализ как реализирането на тези мерки ще се отрази на земеделието като цяло и на земеделските стопани, и не на последно място - как ще рефлектира върху конкурентоспособността и устойчивостта на сектора.