Как ни промени пандемията? Адаптиране към нормалността
Но-ниска толерантност към различните мнения
Пандемията остави у всекиго различни преживявания, но няма някой, който да я е забравил напълно, коментира в интервю за БТА психологът проф. Маргарита Бакрачева. Кризата и непредвидимостта, които преляха в кризата, в която сме в момента, още повече доведе до ескалация в междуличностните отношения и поляризиране на мненията „за“ и „против“, без да има толкова място за баланс и всичко между двете полярности. Това крие опасности от екстремни реакции и поведения, взимане на едностранни решения, а в личен план - до дисбаланс, предупреждава психологът.
Връщането към „старото нормално“ - нов тип адаптиране
Две години са доста продължителен период, който предполага адаптацията, независимо от първоначалните неприятни промени, да е приключила, отбелязва проф. Бакрачева. Тя допълва, че връщането към „старото нормално“ изисква нов тип адаптиране, особено забележим при тези дейности и професии, при които е имало най-голяма промяна.
Например връщането на студенти и преподаватели от висши училища от онлайн режим в залите също е съпроводено както с позитивни емоции, така и с пренастройване на режима и с припомняне на времето за път. Много хора все още ползват маските – най-вече в обществения транспорт, но и на публични места, макар че отпадна задължителното изискване.
Това са най-видимите затруднения в процеса на възстановяване на стария ритъм. Лошото е, че адаптирането остава често без най-важното – отчитане на ползите и научените уроци, които просто се забравят и хората се връщат към ситуацията отпреди, посочва психологът, предава днес.бг.
Пандемията - как ни промени
Неизвестността и липсата на усещане за контрол преляха в новата криза, в която сме. Непредсказуемостта е основна причина за тревожност и стрес, които се засилват, преди хората да са имали време и възможност да си поемат глътка въздух, коментира проф. Бакрачева.
За щастие умората от дългия период на такива преживявания ще се тушира от летния сезон, но, за да премине, основно значение има стабилизирането на ситуацията в глобален план, смята тя. Инфлацията в момента води до промяна на потребителското поведение, което е особено осезаемо в нестабилни финансово страни. Преминаването към по-евтини стоки, търсене на стоки на промоция, мислене за текущите разходите са само част от тревожността и стреса, които съпътстват всекидневието, отбелязва психологът.
Според нея страхът за здравето и живота и за финансовата стабилност, които се появиха още от първия ден на неизвестността, свързана с пандемията, сега са също така осезаеми, дори в по-голяма степен.
Пандемията се е отразила и на общуването ни. Това, което в най-висока степен се промени, са някои изгубени приятелства и по-ниската междуличностна толерантност към различните мнения, констатира тя. „Разприятеляването“ става не само в социалните мрежи, но и в реалния свят. За щастие това не води до намаляване на броя хора, споделящи общи пространства, допълва психологът и отбелязва, че заради пандемията трайно ще остане и по-високата степен на съпричастност и мисълта за другия.
Животът оттук нататък - научени уроци и без розови очила
Това, което всеки може да направи за себе си, е да се върне към тези преосмислени в индивидуален план ценности и дейности, които ни помогнаха в дните на страх в периода на локдаун, смята проф. Бакрачева. Общите линии бяха преоткриване на значението на отношенията с близките, опазването на природата, всички ежедневни действия, които запълниха времето, а бързо забравихме в рутината на всекидневието. Много организации също не успяха да намерят баланса в хибридното, търсейки ползите от присъствена и дистанционна работа. Именно балансът и златната среда са това, от което има най-силна нужда в момента, коментира психологът.
Тя признава, че в една или друга криза, животът никога няма да бъде същият като преди, но отбелязва, че научаването на уроците и извеждането на факторите, помогнали за плавното преминаване през периода на пандемия, могат да бъдат поставени в по-широк план и пренесени в бъдеще.
Това, което се очерта като глобална, наднационална, надвъзрастова и надкултурна стратегия за справяне със стреса, е „акомодативният копинг“ - отчитане по-често на реалната ситуация, какво може и какво не може, не само негативите или позитивите, и адаптиране на собствените желания спрямо това, обяснява проф. Бакрачева.
Това не значи компромис, отказване или активно преследване на целите в случаи, в които това не е възможно, а адаптирането на целите, което възстановява усещането за личен контрол, посочва психологът. Става дума за реалистична обща, а не едностранна картина. Именно поради това не е розови очила или самозалъгване, а активно възприемане на реалната среда и себе си по възможно най-здравословен начин, отбелязва тя.
