Каква е истинската причина за изкуствено създадената криза с храните

Много пъти в модерната история сме чували за предстоящ недостиг, но този път, заради редица фактори, сме изправени пред реалността

Ключови думи: криза с храните, изкуствено създадена, коментар, новини

Намираме се в ранния етап на истинска криза с храните. Експерти и медии предричаха с години, че това ще се случи, но никога тази възможност не изглеждаше като повече от всяване на страх, целящо да държи хората разсеяни, притеснени. Този път обаче всички знаци за това, че ще преминем през недостиг на храни са тук.

На този етап никой не знае какъв ще е мащабът на кризата, освен може би хората, които я създават умишлено. Защото тя действително изглежда умишлена и хладнокръвно създавана. 

От една страна имаме Русия, чието ръководство показа глобалистическите си наклонности още в началото на ковид пандемията. Сега тя продължава „специалната си военна операция“ в Украйна, с което цените на основните храни, олиото и житото се покачват драстично. Същото важи и за изкуствените торове, които са жизненоважни за развитието на агрикултурата на много места по света.

От друга наскоро разбрахме, че отново има „птичи грип“, с което съответно скачат цените на най-достъпното и лесно месо – пилешкото, както и на яйцата, които са една от най-важните храни.

Драстично расте цената на горивата, които пък дърпат нагоре разноските по доставка на храна и като цяло продукти от първа необходимост. 

Инфлацията, причинена основно от огромните финансови пакети, отпуснати от правителствата в борбата с пандемията, прави така, че семействата плащат повече пари за по-малко храна.

По всички личи, че идеятана Клаус Шваб за „Голямото зануляване“ е тук отново, но под нова форма. Локдаун мелодията свири пак, но текстът на песента е друг. Процесът за „рестарт“ на съществуващите и добре обработени процеси вече е започнал, а лозунгът на Джо Байдън в кампанията му за президент „Build Back Better”, звучи по-плашещо от всякога. Умишлено създаваната криза с храните сега цели, по стъпките на глобализма, да осигури „сигурност“, защото „съществуващите ни системи се нуждаят от реформа“. И това дори не се крие от широката общественост.

В Журнала по агрикултура, хранителни системи и обеществено развитие през февруари 2021 г. бе публикуван доклад, озаглавен: „Разглобяването и реконструкцията на хранителна система след COVID: Десет принципа за редистрибуция и регенерация“.

В интервю от юли м.г. изпълнителният директор на неправителствената организация „Глобален алианс за бъдешето на храните“ Рут Ричърдсън каза: „Доминиращата сега хранителна система трябва да бъде разглобена и реконструирана“.

По-късно през септември 2021, Обединените нации организираха за първи път Форума по хранителни системи, чиято мисия е: „Реконструирането на световната хранителната система, ще ни позволи да отговорим на призива на ООН да я „изградим по-добре“ (build back better, бел.а.) след COVID”

Едва преди две седмици в The Guardian Джордж Монибо – великобритански писател, известен с политически си активизъм и изказвания по теми за околната среда, пък каза: „През 2008 г. се срина банковата система, сега същото ще се случи с хранителна. Трябва да я сменим“

Видно е как един и същ наратив постепенно започва да се налага в обществото. Но какво значат думите „промяна“ и „реконструкция“ в този контекст? Оказва се, че и това не е мистерия.

• В скоро време все по-често ще чуваме от политици и журналисти, че трябва да спазваме „планетарната здравна диета“ на Световния икономически форум;
• Ще започне тежка пропаганда, целяща от ранна възраст децата да се научат, че и насекомите стават за ядене;
• Ще значи, че все повече ще ни пробутват храни, които са генетично модифицирани;
• Ще значи, че всички, които ядат месо, ще бъдат анатемосани, а тези, предпочели да са чисти вегани, колкото и вредно да е това за организма, ще бъдат издигани на пиедестал с гръмки заглавия;
• Ще значи, че скоро в общественото пространство ще започне да се прокрадва идеята за „лабораторно месо“, отгледано в епруветка, а протеиновите шейкове с неизвестен произход ще станат „новото нормално“, замествайки традиционните храни;
• Ще значи „въглероден данък“ върху червеното месо и вносните храни като цяло;
• Ще значи плащане на „данък наднормено тегло“ за храни, богати на захар или мазнини;
• Ще значи сериозен опит за пропаганда традиционните храни съвсем скоро да бъдат ребрандирани като „луксозни“

Всички тези точки са новини само от последния месец, а много от тях са опорки, изказани преди дни на Световния икономически форум в Давос.

Както обичайно, повечето от проблемите, към които реагират сега експертите, вече имат предварително измислени решения.

Точно както локдауните разбиха на парчета икономиката в Западния свят докато милиардерите повишиха рекордно богатството си, а гигантските корпоративни мегалити разшириха монопола си, така и много от сега предлаганите „решения“ за кризата при храните ще имат същия ефект. Атаката срещу дребния и среден бизнес продължава с пълна сила.

Корпорации, някои от които имат ежегоден бюджет, по-голям от редица нации, разработват приложения за проследяване на индивидуалния въглероден отпечатък, които ще „награждават“ хората за това, че са направили „правилно решение“. Същата технология лесно може да се приспособи да работи и по отношение на храните.

Технологичният път ни води към пропаст, в която индивидуализмът ще скочи, за да умре

Междувременно Бил Гейтс тихомълком се превърна в най-крупния собственик на обработваема земя в САЩ. 

Всичко това цели съществуващата система за доставка и производство на храна да бъде срината със земята, а на нейно място да се появи нова – „по-добра“. Но по-добра за богатите, не за обикновните хора.