Възможно е зачестилите случаи на мъртви делфини по бреговете ни да са заради войната в Украйна

Не се водят битки в морето в този конфликт, но военните учения използват дълбоководни взривове, които съсипват сетивата на животните, каза и.д. гл. директор на ГД „Рибарство и контрол“ към ИАРА Йордан Раев

Ключови думи: делфини, черно море, интервю, иара, йордан раев, главна дирекция рибарство и контрол, свръхпопулация, изследване

Йордан Раев е и.д. гл. директор на ГД „Рибарство и контрол“ към ИАРА. Говорим с него заради зачестилите случаи на мъртви делфини по плажовете не само в Бургас, но и по цялото българско Черноморие. Опитваме да разберем какви са причините за този феномен, дали се касае само за човешка намеса, или има други фактори. В хода на разговора се засяга и една отбягвана в последните години тема – дали в Черно море има свръхпопулация на делфините и вредно ли е това.

-Г-н Раев, случаите на намерени мъртви делфини по плажовете в Бургас и като цяло по Черноморието, сякаш зачестяват. На какво се дължи това?

-Няколко могат да бъдат причините за смърт у делфините. Едната е естествената – животното старее и умира. Тук, разбира се, се намесва и естествения отбор, при който по-слабите не оцеляват. Друга причина обаче със сигурност е човешката дейност. В това число се включва и военния конфликт, който в момента се води в Украйна. Зачестяването на случаите може да се дължи на комбинация от тези фактори, но и да е продиктувана от свръхпопулация. Дали има такава обаче трябва да кажат експертите.

-Възможно ли е наистина да наблюдаваме миграция и на делфини от Украйна? Все пак военните действия не са обхванали досега морски територии.

-Да напълно възможно е. Няма морски битки, но има учения. Има дълбоководни взривове, което можете да си представите как действа върху това морско животно, което разчита за ориентацията си основно на звук. Една експлозия в морето би била ужасяваща за делфините.

-От началото на пандемията, когато риболовните кораби на практика бяха прекратили дейността си за известно време, рибарите се оплакват, че такава има. И нещо повече – че вече пречела на поминъка им. Възможно ли е да е така действително?

-Не бих казал. Всеки вижда нещата от своята гледна точка. Рибарите търсят своя интерес, учените техния. Ние в ИАРА пък гледаме от интерес на контрола. В действителност има нещо такова, свързано с делфините в Черно море. Аз съм присъствал на рибарски кораб и станах пряк свидетел на това как делфин изяде торбата с улова на трала и рибата изтече. Това е загуба. Но подчертавам – учените трябва да излязат със становище за това каква е ситуацията, за да могат да се вземат евентуални стъпки в една или друга посока. Преди години например е имало лов на делфини.

-А какви са действията, които могат да се предприемат?

-Не мога да дам становище. Нужно е да стартира диалог – да има първо голямо научно изследване, което да даде общо становище. От едната страна да седнат рибарите, от другата държавата като принципал. Това трябва да е тема на обсъждане не само на национално, но и на международно ниво. В Бургас има офис на Генералната комисия за Средиземно и Черно море и доколкото съм запознат тази организация работи по проект, свързан точно с делфините. Имам информация, че ще бъдат закупени устройства, които да заменят т.нар. „пингъри“, които излъчват на определена честота и гонят рибата. Оказва се обаче, че в един момент рибарите, които използват пингъра, съобщават, че делфините привикват към него, адаптират се и започват да го ползват за своя изгода. Разбират, че щом има определен звук, значи на определено място има риба и се възползват. Предвидено е сега новите устройства да променят честотата си на излъчване, за да не може делфинът да се адаптира. Макар че те са достатъчно интелигентни животни и вероятността да се научат сравнително бързо е доста голяма.

-Категоричното ви мнение е, че има нужда от анализ на популацията на делфините. А има ли средства за това?

-Безспорно трябва да се направи проучване. Нужна е експертна оценка чрез съвместна работа с рибарите, според които техния бизнес е застрашен. Иска се да се постигне баланс между всички засегнати страни – рибари, еколози, експерти и ИАРА. Това може да се случи само с иницииране на обществено обсъждане. Науката трябва да е първа – да кажат учените какво всъщност се случва, за да могат всички останали страни да вземат мерки. Имайте предвид, че Черно море не е само българско. Излаз на него имат редица държави – Румъния, Украйна, Русия, Грузия, Туриция. Делфините мигрират, не стоят на едно място и трябва да се подхожда научно. Относно това дали има средства за проучване, доколкото съм запознат проектът, който сега изпълняват от Генералната комисия за Средиземно и Черно море в Бургас е с финансиране от Европейската комисия. Мисля, че средства могат да се намерят – нужно е желание. Нещо, което малко хора знаят, е че ИАРА има малко касателство с делфините, ние просто помагаме на колегите от Министерството на околната среда и водите. Причината за това е, че делфинът не е риба, а бозайник и в този смисъл той е защитен по Закона за биоразнообразието. С каквото можем съдействаме.

-Казахте, че в исторически план е имало лов на делфини. Има ли кулинарна стойност делфинът?

-При лични разговори, които съм провел с рибари, ми е казвано многократно, че се използва за храна само т.нар. „рибица“. Самото им месо не става за ядене. Знам, че от китоподобни са правили смазочни материали и за това са се използвали. 

-А чисто хипотетично – ако учените все пак проведат изследване и установят, че има свръхпопулация, какво следва? Ловен сезон?

-Това са защитени животни и в този смислъл е абсурдно в наши дни да се говори за ловен сезон. Тук се касае за промяна на не само българското, но и европейското законодателство. Ще се намесят и природозащитните организации. Ние сме длъжни да помагаме на тези животни, доколкото можем, защото знаете, че има случаи, когато те помагат на нас. 

-А има ли действително, както казват рибарите, заплаха за останалите морски видове, ако има свръхпопулация на делфините? Застрашени ли са цацата и попчето?

-Природата намира баланса винаги. Дори човекът не е толкова гъвкав српямо останалите видове.