България е в хиперинфлация, смята депутат-икономист от ГЕРБ

"Ние сме в хиперинфлация", обяви Александър Иванов

Ключови думи: Александър Иванов, депутати, парламент

Според ГЕРБ в България вече има хиперинфлация. Депутатът-икономист Александър Иванов обяви това в нарочна позиция за медиите в парламента.

Тя бе по повод спора в управляващата коалиция дали правителството трябва да одобри план за приемане на еврото, без да е направен нужният анализ. Претенции по този въпрос имат от „Има такъв народ“ (ИТН).

Александър Иванов от ГЕРБ се възмути, че медиите не са получили предварително информация, че планът за приемане на еврото е в дневния ред на Министерския съвет. Недоволство от това изрази и Любомир Каримански от ИТН.

На въпрос сега ли е моментът за този план, депутатът Иванов отговори: „План трябва да има. Докато България беше оставена със стабилни финанси и финансова бюджетна политика, последната една година... този хаос в управлението на държавата и на бюджетното салдо на държавата, ние нарушаваме всички критерии. Ние сме в хиперинфлация, в прекомерен бюджетен дефицит и ние не изпълняваме дори условията, които преди една година бяха стабилни, бяха от нашите европейски партньори коментирани многократно – че няма проблем. За съжаление виждаме, че всичко това вече не е факт. Тази нестабилност не води до нищо добро. Явно няма и комуникация между управляващите, което е още по-притеснително за България като цяло.

Репортер на „Флагман“ поиска от депутата от ГЕРБ да потвърди тезата, че сме в хиперинфлация.

Той отговори така: „Ами има над 12%, а малката потребителска кошница е над 30%. Икономистите говорят и за стагфлация, ако искаме да коментираме икономическото състояние. Българските граждани и българският бизнес виждат всеки ден какво е състоянието. На мен ми направи впечатление коментираните 25 стотинки, които ще бъдат компенсация за българските граждани от, за мен, проинфлационните мерки, които ще вземе правителството, - те не са антиинфлационни, напротив – проинфлационни са, - тези 25 стотинки... ми за една седмица най-масовият бензин, с който аз шофирам личния си автомобил, се вдигна с 10 стотинки. Т.е. дори за една седмица, докато са обявени и не са влезли в сила, вече бензинът е пораснал с над 10 стотинки. Казвам го в лично качество като потребител.“

Коментар по спора за еврото направи и бургаският депутат от "Демократична България" Ивайло Мирчев. 

На въпрос на "Флагман" как ще коментира тезата на Александър Иванов, че страната е в хиперинфлация и затова няма как да влезем в еврозоната, Мирчев отговори: "Е, значи не е учил микро и макроикономика, защото определението за хиперинфлация е друго. Не сме в хиперинфлация."

Според речник на сайта infograf.bg хиперинфлацията е „най-тежката форма на инфлация, при която покупателната стойност на парите спада с от няколко стотин до няколко хиляди процента за кратък период от време“. В такива условия общото ниво на цените нараства главоломно, защото парите бързо губят стойността си. Обикновено е следствие от тежки събития като икономически кризи, войни и политически сътресения.

Например след края на Първата световна война, през октомври 1923 г. месечната инфлация на Германия достига 29 500%. През декември 1923 г. 4,2 трилиона марки се равняват на един щатски долар. В резултат на това обезстойностяване на немската марка, стойността на банкнотите е била толкова ниска, че хората ги използват вместо тапети и за подпалки.

Последният епизод на хиперинфлация в България е от 1997 г., когато нейното ниво у нас достига 1058% спрямо предходната година.

Според Уикипедия хиперинфлация в икономиката настъпва, когато в дадена страна има висока и ускоряваща се инфлация (обикновено над 50% месечно или около 13 000% годишно), която кара населението да не държи пари у себе си. В такива условия общото ниво на цените бързо расте, защото официалната валута бързо губи стойността си. Същевременно стойността на стоките остава стабилна, измерено в чужда валута.

За разлика от нормалната инфлация, при която увеличението на цените е постепенно и общо взето не така забележимо, при хиперинфлацията има рязко и бързо увеличение на цените на стоките и на паричната маса.