МВФ: Войната ще попречи сериозно на възстановяването на икономиката

Ключови думи: война, мвф, флагман

Международният валутен фонд (МВФ) занижи прогнозите си за ръста на световната икономика в следващите две години заради руската инвазия в Украйна, сравнявайки вълнообразните ефекти от конфликта със "земетресение", пише Профит.бг.

"Икономическите ефекти от войната се разпространяват надлъж и нашир", се казва в най-новата прогноза на финансовата организация.

МВФ вече очаква световната икономика да отчете ръст от 3.6% през 2022 и 2023 г., което би представлявало рязко забавяне, в сравнение с икономическия растеж от 6.1% през 2021 г. Новите очаквания представляват понижения с 0.8 и 0.2 процентни пункта, респективно, на прогнозите от януари.

Световната банка също занижи тази седмица прогнозите си за икономическия растеж и вече очаква глобалната икономика да отчете ръст от 3.2% през 2022 г.

В прогнозата на МВФ се приема, че войната остава в границите на Украйна, че евентуални по-нататъшни санкции не са насочени към огромния енергиен сектор на Русия и че ефектите от пандемията продължават да отслабват.

Не е изненадващо, че конфликтът ще засегне Украйна и Русия най-тежко. От МВФ очакват украинската икономика да се свие с 35% тази година, а усилията на Запада да накаже Русия са на път да доведат до свиване на икономиката на страната с 8.5%.

Тъй като войната предизвика скок в цените на енергийните продукти и други суровини, задълбочаване на проблемите на веригите на доставки и подхрани очакванията за по-трайна инфлация, ефектите от нея ще се усетят почти навсякъде.

"Войната сериозно ще попречи на възстановяването на глобалната икономика, като забави растежа и увеличи инфлацията още повече," казват от МВФ, наблягайки на факта, че световната икономика не се беше възстановила напълно от пандемията от коронавирус, когато Русия нахлу в Украйна в края на февруари.

В Европа, която разчита сериозно на Русия за своите енергийни нужди, икономическият растеж се очаква да се забави до 2.8% през 2022 г., което представлява занижаване с 1.1 процентни пункта на прогнозата от януари.

САЩ са относително изолирани. Въпреки това слабостта при търговските й партньори, както и плановете на Федералния резерв да изтегли пандемичните стимули за икономиката и да повиши лихвите, оказват влияние върху прогнозата. От МВФ прогнозират ръст от 3.7% за щатската икономика през 2022 г. и 2.3% през 2023 г., което е с 0.3 процентни пункта под предишната прогноза.

Тъмни облаци се струпват и над Китай, чиято икономика, според МВФ, ще отчете 4.4% ръст през 2022 г., което е доста под официалния таргет на Пекин от около 5.5%. Втората най-голяма икономика в света е възпрепятствана от локдауните заради COVID-19, от последиците от войната и от проблемите в имотния сектор на страната.

В доклада на МВФ се казва, че "перспективите пред световната икономика са се влошили значително" от началото на годината, но не се прогнозира рецесия, което финансовата институция обикновено прави, когато икономическият растеж падне до 2.5% или по-ниско.

От МВФ обаче казват, че несигурността около прогнозите е доста по-голяма от обикновеното заради безпрецедентното естество на сътресенията. Рисковете от още по-голямо забавяне на ръста, в комбинация с трайно висока инфлация, се увеличават.

От Goldman Sachs обявиха тази седмица, че вероятността за рецесия в САЩ е 15% в следващите 12 месеца и 35% в следващите 24 месеца. Японската инвестиционна банка Nomura обяви в понеделник, че нараства вероятността Китай да изпадне в рецесия тази пролет.

Голяма част от всичко това може да зависи от следващия ход на президента на Русия Владимир Путин. Ако доставките на природен газ за Германия бъдат спрени внезапно, най-голямата европейска икономика би изгубила шокиращите 238 млрд. долара под формата на икономическа продукция в следващите две години, според някои прогнози.

Европа също така може да продължи със санкционирането на руския енергиен сектор. Френският финансов министър Бруно Льо Мер заяви по-рано през седмицата, че се работи по ембарго върху руския петрол на ниво ЕС, допълвайки, че френският президент Еманюел Макрон иска подобен ход.

"Причината да не сме стигнали дотам не е, защото Франция не го желае," заяви Льо Мер пред радио Europe 1. "Причината е, че има определени европейски партньори, които все още се колебаят."