С отпадането на мерките очакваме 5000 миряни за Великденската служба пред храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Бургас
Да си християнин не означава само в определен момент да отидеш до църквата, да запалиш свещичка и да си заминеш, животът на вярващия минава в молитва, в участие в богослужението
Днес започна Страстната седмица, през която християните почитат страданията на Иисус Христос в последните дни от земния му живот, когато Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва. Църквата определя всеки ден от тази седмица като велик или свят и със специални богослужения отбелязва пътя на Христос към Голгота, страданията, кръстната смърт и погребението му. За първи път от три години страната ни ще посрещне Великден като преди - в нормални обстоятелства, без ковид мерки. Каква е организацията по бургаските храмове, кои от тях ще бъдат отворени за миряни и да очакваме ли пълни площади пред църквите по време на Великденската служба - отговаря пред Флагман.бг архиерският наместник отец Севастиан.
- Отец Севастиан, посрещаме един от най-светлия християнски празник – Възкресение Христово. Каква е организацията на храмовете в Бургас?
- Във всички храмове в града ще се извършват службите, които се полагат от Велики понеделник до Велика събота, включително. Промяна няма да има, ние правим всичко, което се изисква за празника. Началото на утринното богослужение започва в 8 ч., а вечерното – в 18:30 ч. В следващите дни – четвъртък, петък и събота – започват по-рано, в 7:30 ч. В четвъртък и петък вечерното богослужение започва в 18:30 ч. А в събота вечер богослужението започва в 23 ч. и в 00 ч. тържествено бият камбаните, за да се поздравим за Възкресението с думите „Христос Воскресе“.
- Всяка една църква ли ще бъде отворена в събота вечерта?
- Някои от свещениците отговарят за няколко населени места и съответно не могат да бъдат навсякъде едновременно. Служби ще има на местата, където има по-голяма концентрация от хора, в по-големите населени места. За сметка на това пък там, където има църковни настоятелства, в по-голямата си част храмовете ще бъдат отворени, за да могат хората да да дойдат и да си запалят свещичките.
- Съвсем скоро всички мерки срещу коронавируса отпаднаха. Предвижда ли се по време на службите да се спазват някои от тях, например да се изисква носенето на маски от миряните?
- Всичко опира до съвестта на всеки християнин. Ако някой реши, че за него има опасност, нека да си постави маската. Но в крайна сметка щом държавата отпуска мерките и премахва част от тях, ние се съобразяваме с това. Нямаме разпореждане от Светия Синод, според което да има някакви допълнителни мерки извън това, което държавата е предприела.
- Най-после след три години ще посрещнем светлия празник с облекчени мерки и в по-нормална обстановка. Как предишните години пандемията се отрази на Църквата?
- Да, за което много се радваме. Мерките се отразиха неблагоприятно на Църквата, защото голяма част от християните се страхуваха, а ограниченията бяха задължителни за всички. Когато в храма не можеха да дойдат много хора, през последните 2 години хората си останаха по домовете. Ако си спомняте пред храм „Св. св. Кирил и Методий“ имаше 100-150 души отвън. А предишни години са се събирали от 3-4, дори 5 хил. човека. Надяваме се тази година това пак да се случи.
-Да поговорим и за Страстната седмица. Какво е характерно за нея, какви са ритуалите и какво означава тя?
- Думата „страст“ идва от „страдание“. За всеки ден от тази седмица има своето специфично богослужение. През първите дни на Страстната седмица Църквата припомня последните дни на Господ в Йерусалим, като богослужението е много по-специфично. На Велики понеделник се използват евангелски текстове, в които се говори как Божият син е влязъл в Йерусалимския храм и го е намерил пълен с търговци, които впоследствие той е изгонил.
На този ден Църквата също прославя Св. патриарх Йосиф, син на св. патриарх Якоб, който е предобраз на Иисус Христос.
На Велики вторник Господ ни дава пример как да извършваме своята благотворителност. Не да даваме от излишъка си, а както е била бедната вдовица – да отделим дори последното, за да помогнем на този в нужда. Още повече, че сега има много хора, които се нуждаят. На Велика сряда се припомня едно от последните събития от спасителните за нас страдания на Господ – за това как Мария Магдалена е умила нозете на Господа с мирò, като така го миропомазва и го подготвя за това, което ще се случи – че ще бъде предаден, осъден, подлаган на страдания и след това разпнат.
На Велики четвъртък се извършва т.нар. „Велик маслосвет“, в който Църквата освещава елей за здраве и спасение на всички християни. Той се извършва само веднъж в годината, винаги на Велики четвъртък. По време на вечерното богослужение пък се четата 12-е Евангелия, в които се разказва за страданията на Иисус Христос.
На Велики Петък сутринта по време на богослужението се изнася Светата плащеница, която символизира внасянето на Иисус на гроба. След това християните идват да оставят своите цветя на плащеницата и да се поклонят. Вечерта на Велики петък извършваме опелото на Гопод Иисус Христос.
- Кога е по-добре да се боядисват яйцата и какво символизира първото червено яйце, както и козунакът?
- Православната традиция повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък. Яйцето е червено, защото според светото предание първото яйце, което Мария Магдалена е подарила на римския император Тиберий, е такъв цвят – потопено в кръвта на Господ Иисус Христос. Козунаците са малко по-късна традиция, привнесена в България, защото този вид продукт не е български народен. Навремето българите са правили пита, която е била постна, защото хлябът се е месил по време на пости, по време на Строгата седмица. Правих свое проучване и установих, че козунаците идват от Франция.
- Защо през тази седмица се спазва строг пост и как да се подготвят християните да отидат на църква?
- Църквата има свой устав, който показва всяко едно от нещата, които трябва да се извършат и как. Той указва, че тази седмица, заради това, че се нарича Страстна, постът трябва да бъде много по-строг от останалите. През тази седмица християните се хранят с храна, в която не се добавя елей (олио). Затова казваме, че е по-строга, защото тялото се измаря.
- Вашето послание към всички вярващи, към всички, които ще изпълнят пространствата около църквите събота вечер и онези, които пандемията спираше през последните две години да посетят Великденската служба?
- Време е да се отърсим от страховете и човек да погледне света с истинските му очи. Да не забравяме, че това не са празници, които са строго църковни. Те са за всички онези, които припознават себе си за християни. Има такива, които са кръстени, но не изповядват вярата; има и такива, които отделят от времето си през цялата седмица да дойдат на тези богослужения. Защото така човек става свидетел на всичко това, което се е случило преди толкова време. Тези, които се подготвят пък се готвят за това да приемат светите тайни, тялото и кръвта христови – било то в четвъртък или в събота вечерта. Това е нашият живот като християни. Не е свързано само с това да отидем и да запалим свещичката в определено време и да си заминем. Животът на християнина минава в молитва, в участие в богослужението.
Don Севастиан!