От нищо правим нещо и веем знамена!
Припомнете си песента от българския игрален филм „Кит“ – 1967
Тези дни проследих с внимание приемането на бюджета на Пловдив. Както знаете, това е най-важният документ за развитието на града. От него зависи какво ще се случи и какво не. Прочетох високопарни думи, някои управници се удариха в гърдите, горди от цифрата половин милиард. Добре е, че в същото време присъстваше и гласът на разума в лицето на някои доста опитни общински съветници и финансови експерти, които директно нарекоха бюджета празен, кух, и нереалистичен. Абсолютно съм съгласен с тази оценка.
За пореден път пловдивчани ставаме свидетели на една сценка, която години наред играеше предишният кмет г-н Тотев. Той постъпваше така – в бюджета се залагаха големи суми и се анонсираха изумяващи проекти. В края на годината обаче, тихомълком, без хората много-много да разбират, някъде в навечерието на Коледа, когато всички са на празнична вълна, ей така, между редовете, се споменаваше, че всъщност бюджетът не е изпълнен, голяма част от обещаното просто не е реализирано и едни десетки милиони на хартия се прехвърляха като преходен остатък за следващата година, когато цялата история се повтаряше наново.
За съжаление, следващият кмет г-н Димитров не успя да избяга от сянката на предшественика си и сега прави същото. Бюджетът се надува като балон, пред пловдивчани се бие гордо тъпана какви невероятни пари има в бюджета, ето, половин милиард, с него градът ще разцъфти. Да ви кажа, по тази логика сумата може да е и 10 милиарда. Не това е основното в бюджета. Най-важното е какво от заложеното ще бъде изпълнено наистина. И ето тук бюджетът на Пловдив отново катастрофира. Защото е направен изкуствено, напомпен е до спукване, за да впечатли хората, защото се задават местните избори. А в края на годината този напомпен балон просто ще се спука безславно, защото повечето неща заложени в бюджета няма да бъдат изпълнени.
И тук се сетих за един гениален български филм с участието на великите наши актьори Парцалев, Калоянчев, Григор Вачков, Димитър Панов. Нарича се „Кит“, направен е през далечната 67-а година и представлява убийствена сатира на тогавашното социалистическо общество. Честно казано, потресаващо е как нещата се повтарят в днешно време. Във филма се разказва за риболовното корабче „Одисей“, чиито моряци начело с капитана си Григор Вачков, улавят една дребна рибка – хамсия (цаца). Но поради спецификите на тогавашното общество, докато риболовците се завърнат в пристанището, малката цаца (от тук идва крилатата фраза: "Цаца, ама риба! Риба, ама цаца!") се е превърнала в огромен кит, който става символ на успеха на управляващите. Видни специалисти се изказват по телевизията и по вестниците, научни работници-океанолози коментират: "Защо пък в Черно море да няма китове?" и предлагат да се създаде цяла китоловна индустрия в страната. Успехът е толкова невероятен, че поетите създават ода по случая. И тази ода се превръща в песен: „От нищо правим нещо и веем знамена!“
Както се досещате, социалистическата цензура спира този филм, но фразата за нищоправенето е останала актуална и до днес. И веенето на знамената също. Та, толкова за филма „Кит“. Всички прилики с днешни събития и бюджета на Пловдив може би не са случайни.
Жега в страната
