А ти гледаш ли "Ергенът"

Ергенът е един сюжетно усложнен и проточил се във времето конкурс за "Мис", която иска да стане мисис

Ключови думи: Eргенът, Гого Лозанов, новини, Флагман, Бургас, шоу, Георги Лозанов

В тролея благообразна госпожа ми казва: "Нали разбирате, никога не бих гледала "Ергенът", но това вече не може да се търпи". Разбирам, че аудиторията му се върти в омагьосан кръг - хем го гледа, хем не иска да си признае, защото усеща под усмивките и силиконите нещо неприлично, което я привлича към екрана. Но какво е то?

В "Ергенът" един мъж определя значимостта на цяла група жени

Неприлично е в култура на толерантност и равнопоставеност на половете, за каквато евроатлантическата претендира, да създадеш телевизионен формат за унижение на жената. Замисълът група жени да се борят за мерака на един мъж поставя собствената им значимост в зависимост от неговата воля до такава степен, че ги лишава от човешко достойнство. Защото то е правото на всеки човек под слънцето да е ценен сам по себе си, а не заради оценката на някой друг.

Колко прости са в „Ергенът”: Освободени сме от турско робство през 681, Иван Вазов е написал „История славянобългарска”….

Ще кажете, във всеки флирт е така, но не е. Флиртът е случка между двама, в която те взаимно се оценяват. Докато в "Ергенът", само той има привилегия да дава оценки, а своята е получил предварително - жените по сценарий трябва го приемат за свой избраник, към който да изпитват почти тотемично благоговение. И дори когато си позволяват да го критикуват, то е защото са разочаровани, че той не ги хареса.

Няма нужда да си адепт на феминизма, за да ти е ясно, че подобен телевизионен формат лекува накърненото чувство за мъжко превъзходство след женската еманципация. Сменил се е културният модел в демократичния свят и жената все по-малко е готова да бъде обслужващ персонал на мъжа и все повече се реализира според собствените си представи за успех, а не според неговите. Примирил ли се е той с отнетата му власт над "слабия пол"?  Едва ли, за което свидетелстват например разкритията в кампанията #MeToo, че мъжът възпрепятства просперитета на жената, ако тя не иска да му се отдаде. И това се случва на най-либералното място на планетата - в Холивуд. Нека си представим какво става в един малък град с голяма безработица, в който властват "традиционни ценности".

Стари стереотипи и комплекси в нов формат

Друг подобен пример са радващите се на незатихваща популярност конкурси "Мис" от всякакъв вид. В тях участничките са класирани според това доколко визията им носи удоволствие на мъжете. Клишираните фрази, които по регламент са принудени да повтарят, са само рехава маскировка на "химията" между женската плът и мъжкия поглед.

Впрочем, "Ергенът" е един сюжетно усложнен и проточил се във времето конкурс за "Мис", която иска да стане мисис. Само дето на участничките не се налага да дефилират по бански, макар че тоалетите и видът им носят достатъчно еротика. Но не в нея е проблемът - еротизацията на света, която тече от 60-те години на миналия век, е проява на освободеността на съвременната култура. Най-сетне са отпаднали моралните предразсъдъци към секса и той се е превърнал в човешко право, подобно на свободното движение или свободата на словото. Проблемът е друг - сексуалното робство, в което някои мъже продължават да държат жените, включително и в най-развитите общества. И причината за него е и в двата пола, защото то, за разлика от останалите му форми, най-често е доброволно. И жените са склонни да търсят вината повече помежду си, отколкото в мъжете.

Формулата "всички срещу една"

Форматът "Ергенът" в българския си вариант добре показва, че вместо мъжката дискриминация да води до женска солидарност, кара участничките сами да се дискриминират на принципа всички срещу една. Обикновено това е тази, на която ергенът спонтанно или като търсена провокация обръща по-голямо внимание. В резултат тръгва многопосочен хейт - че е грозна, подла, интригантка, вещица, който да я докара до сълзи. Ставаме свидетели на пренесена от социалните мрежи екранна версия на "кенсъл култура", чиято цел е да нападаш някого, докато го сринеш - без връзка с истината или справедливостта, а само с лавинообразно нарастваща групова агресия. За мнозина достатъчно основание да мразиш някого е, че другите го правят.

Получава се следният парадокс - дискриминацията в „Ергенът“ става видима, едва когато се осъществява между жените. Мъжката дискриминация към тях не изглежда такава, защото се ползва не от враждебна, а от комплиментарна реч, не отрича, а присвоява.

*Коментарът е на доц.д-р Георги Лозанов, бивш член на СЕМ, настоящ университетски преподавател, публикуван е в българската секция на сайта DW