Недялко Недялков нарече Бареков „дудук”

Бареков бе изгонен от бТВ заради корупция, твърди Недялков

Ключови думи: вестници Уикенд, Недялко Недялков, Николай Бареков, Дудук, бТВ

Създателят на вестниците „Уикенд” и „Ретро” Недялко Недялков, който е син на бургаския поет Недялко Йорданов, нападна остро днес водещия Николай Бареков със статия във в. „24 часа”. Вчера в ефира на ТВ7 Бареков каза, че Недялков е бил изгонен от „Уикенд” и сега се готви да стартира нов всекидневник с пари на Октопода Алексей Петров и новия собственик на „24 часа” Любомир Павлов, обвинен преди години в източване на Общинска банка в София, заради което тогава бе арестуван.

Недялко Недялков обаче реагира светкавично и за първи път разкри една от медийните тайни у нас – защо преди 3 години Бареков, наречен в статията обидно „Дудука”, бе внезапно уволнен от бТВ. Според него водещият загубил мястото си заради корупция. Използвайки огромното влияние на телевизията, на предишните местни избори Бареков изнудвал тогавашния лидер на СДС Пламен Юруков да издигне за кмет на Пловдив олигарха Георги Гергов. Това вбесило скритият собственик на бТВ тогава и любител на голфа Красимир Гергов (съвпадението на фамилиите е случайно) и няколко месеца след вота той изхвърлил Бареков от телевизията. Защо Бареков е лобирал за олигарха и какво щеше да намаже, ако Георги Гергов бе станал кмет на Пловдив, не е ясно.

Истината е, че Недялко Недялков не е бил изгонен от „Уикенд” – той просто продаде своя дял от вестника и го напусна, за да направи друг – „Ретро”. Сега, от началото на юли, той и новите собственици на „24 часа” и „Труд” – Любомир Павлов и Огнян Донев - стартират нов всекидневник – „България днес”. Той ще се продава за 40 стотинки, което означава, че ще се опита да отмъкне читателите на в. „Телеграф”, чийто собственик притежава и ТВ7, където се подвизава сега Бареков. Това обяснява напълно гнева на водещия и започналата размяна на удари. Смешното е, че преди ТВ7 бе собственост на самия Любомир Павлов.

В момента в.”Телеграф” е най-продаваният всекидневник у нас. Една от причините е ниската му цена – той е близо два пъти по-евтин от „24 часа” и „Труд”. Във всичко това има един огромен парадокс – когато по времето на Жан Виденов германците от WAZ купиха „24 часа”, те наложиха безпрецедентен дъмпинг на пазара и го продаваха толкова евтино, че хартията от един брой, върната за вторични суровини, струваше повече, отколкото цената на вестника. Този дъмпинг, естествено останал ненаказан, за броени седмици обезкърви основния конкурент на „24 часа” по това време – „Труд” и главният му редактор Тошо Тошев бе принуден с мъка на сърцето да се продаде на германците, за да не фалира.

Когато наложиха тотален монопол на българския вестникарски пазар, WAZ решиха, че са зарибили достатъчно българския читател и вече могат да вдигнат цената на вестниците си – първо от 50 на 70 стотинки, а после и на 90. От това се възползва хитрият Петьо Блъсков, който по това време издаваше вестник „Виж”, смени името му на „Телеграф” и с фрапиращо ниската цена от 30 стотинки започна да вдига тиража си за сметка на поскъпналите WAZ-ови издания. Така постепенно „Телеграф” стана №1 на вестникарския пазар у нас. По-късно вестникът бе купен от издателската група на Делян Пеевски.

Сега Любомир Павлов и Недялко Недялков са решили да бият „Телеграф” със собственото му оръжие – ниската цена - и пускат на пазара новия всекидневник „България днес” с 10 стотинки по-евтино.

Недялко Недялков е доказал, че може да прави тиражни вестници. Любомир Павлов е доказал, че не може. Преди няколко години Павлов започна да издава амбициозно в. „Експрес”, но амбициите му се оказаха без покритие и вестникът бе продаден, за да не загине безславно под напора на ниския си тираж и високите си разходи. Новите собственици, които купиха от Любомир Павлов и ТВ7, го прекръстиха на в. „Засада” с профил – жълт спортен вестник. На всичко отгоре  – по непотвърдена информация –  след сделката се оказало, че Павлов им оставил скрити задължения от 6 милиона лева.

Как сега ще се справи с новото предизвикателство този тандем от успешни и безуспешни издатели предстои да видим. Моят съвет към тях е Павлов да участва само с пари, но не и с акъл. Отсега е ясно обаче, че в битката ще има още дудуци, малко предници и много задници.