Кой иска да върне бариерите пред хотелиерите в Слънчев бряг

Проблемът със събирането на инфраструктурните такси от страна на „Слънчев бряг“ АД се превърна в гореща тема в Народното събрание

Ключови думи: депутати, парламент, Слънчев бряг

Проблемът със събирането на инфраструктурните такси от страна на „Слънчев бряг“ АД се превърна в гореща тема в Народното събрание. Както „Флагман“ съобщи, ръководството на дружеството, в което държавата има около 75% дял, вчера представи плановете си пред парламентарната Комисия по туризъм.

Бургаският депутат от „Продължаваме промяната“ (ПП) Димитър Ташев постави въпроса с финансовото състояние на „Слънчев бряг“.

А бившият министър на туризма, сега депутат от ГЕРБ, Николина Ангелкова изкоментира: „На практика в приватизационните договори, в които е съществувало задължение курортът да събира инфраструктурна такса и след това, когато се изграждат допълнително хотели, включително жилищни сгради, и забраната да се събира такава такса с оглед на свободния достъп на гражданите до курорта, се отразява върху приходите на дружеството.“

Ангелкова обясни, че има забрана за поставяне на бариери и за събиране на такси.

„Има решение на съда“, посочи ексминистърката.

Изпълнителният директор на „Слънчев бряг“ АД Златко Димитров заяви от своя страна: „Наистина искам да разберете правилно, че ние стопанисваме една инфраструктура, която се изразява само в земя. И искам да похваля екипа, с който работя. Благодарение на него се създадоха тези общи условия за ползване на инфраструктурата и мога да ви кажа, че те могат да донесат стократни приходи именно ако се сложат бариери на КПП-тата на Слънчев бряг. Тогава контролът ще бъде много по-силен. Но не го искаме. Водели сме много разговори с хотелиерите. Пробвали сме да го правим. Водели сме такива разговори и винаги е имало несъгласие от страна на хотелиерите да бъдат поставяни този тип бариери. Аз затова казах в моето изложение, че създаването на „Слънчев бряг“ като акционерно дружество в тази правна форма е основата за заплащането солидарно от всички хотели на инфраструктурна такса, но до 2011 г., докогато са били подписани споразуменията. След 2011-а никой от тях не иска да плаща тази инфраструктурна такса. И аз съм съгласен с тях, че те не искат да я плащат, защото ако по време на приватизацията са приватизирани 70 хотела – те са с това задължение да плащат инфраструктурна такса. След като си купуват земята и след като развиват хотелите си с допълнителна леглова база, с нови апартхотели, с нови хотели, включително и вторичния пазар на продажбата на хотели, - тези хора вече нямат този ангажимент. Аз не мога да намеря лоста, по който мога да принудя всички тези хотелиери да плащат цена, която да бъде релевантна на сумите, които ние плащаме за инфраструктура. Не мога да го направя това. Не мога да го направя и то не се приема с желание от самите хотелиери. Да, в другите комплекси го има – и в Златни пясъци, мисля, че и в Свети Константин и Елена. Има, да, но там са просто частно-правни взаимоотношения.“

Ангелкова потвърди, като обясни, че „Слънчев бряг“ АД е единственото подобно дружество, което не е 100% частно.

„75% е собственост на държавата и тя си изпълнява правата в лицето на министъра на туризма, но 25% са частна собственост и поради тази причина очевидно се получават и тези затруднения“, каза бившата министърка.
Бургаският депутат от „Има такъв народ“ (ИТН) Златомира Мострова контрира: „Много се каза за тези инфраструктурни споразумения и задълженията на хотелиерите и ресторантьорите да заплащат годишни такси. Г-н Димитров, Вие много по-добре от мен знаете, че Вие сте от страната на българската държава. Има приватизационен договор, в който хотелиерите и ресторантьорите са длъжни да заплащат годишна инфраструктурна такса. Така че Вие от позицията на ръководител на „Слънчев бряг“ АД следва да приложите всички законови методи, да заведете съответните дела по един двустранен договор и да си съберете задълженията в размер на няколко милиона лева всяка година.“

Депутатът Васил Зашкев от „Демократична България“ постави въпроса готвят ли се законодателни промени, които да помогнат за решаване на проблемите.

А Диана Тонова, началник на кабинета на министъра на туризма, обясни: „Лично нашето виждане е, че това дружество е изчерпало може би и действието си и формата си. Аз лично като юрист имам сериозни забележки по отношение на стопанисването и управлението на собствеността. Г-н Димитров каза, че имаме влезли в сила застроителен и регулационен план. Тези от вас, които имат представа от ЗУТ, знаят, че за да се обособи един имот, той трябва да има лице, т.е. до него трябва да има достъп, а алеите, съгласно преходните и заключителните разпоредби на ЗУТ, както пътищата, така и улиците са елементи от уличната инфраструктура. Ти не можеш да направиш УПИ или парцел, без да имаш достъп до него. Така че в случая ние имаме едни частни имоти, достъпът до които се осъществява през имотите на дружеството - улиците. Това не е просто земя. Ние тук говорим за алеи, които законът приравнява на пътища и улици. Така че според мен в този случай определено може да се предприемат действия по, меко казано, законова принуда на собствениците на хотели, пак казвам, които са получили същите благодарение на това, че има публично изградена инфраструктура, съответно да заплащат по някакъв начин това използване и тази привилегия, която им е дала възможност (привилегия, образно казано), да си закупят имотите. Или самото дружество да претърпи някаква трансформация.“

Според Златко Димитров може би най-удачен вариант е инфраструктурата да се продаде на Община Несебър.

Бургаският депутат от „Възраждане“ Цончо Ганев призова да се предложат законодателни промени от министерството. Той смята, че е обидно държавата да изпада в такава безпомощна ситуация.

Стана ясно, че много дребни акционери в „Слънчев бряг“ АД блокират с жалби промени, свързани с дружеството, включително и по отношение на устава му.

„Съгласна съм с Вас, че е обидно“, отговори Диана Тонова. „Но в случая аз не смятам, че трябва да залагаме на обидата, тъй като става въпрос за закон. Естествено, всичко, което може да се използва от законовите разпоредби, които са направени най-вероятно с добра воля и в подобна перспектива, всичко, което може да се използва в тази посока за негативен резултат, се използва. Ако вие искате по някакъв начин да промените тази ситуация, това означава, че трябва да промените Търговския закон, тъй като той дава тази възможност на всеки един акционер да реализира правата си по обжалване. Аз не бих посъветвала нито един народен представител да върви в тази посока.“

Богомил Петков от „Продължаваме промяната“ пък попита: „Да разбирам, че на дружеството още при приватизирането, при първия устав, който е приет на Общо събрание на дружеството, са заложени тези мини?“

„За мен това е кощунство. Няма такова дружество, където 75% да притежава и да са му вързани ръцете отвсякъде. Значи в устава са заложени още при приватизацията подводни мини“, заключи депутатът от ПП.

Ивайло Христов от ИТН обясни от своя страна: „Защитени са интересите на хотелиерите. Въпреки че аз ако съм един хотелиер и икономисам едни пари, ще се замисля малко за бъдещето. Ако те днес са си защитили интересите, след пет години районът, който не прилича на нищо, едва ли ще привлича туристи.“

Според Христов в последните десет години не бил защитен интересът на държавата. Хубаво било, че все пак дружеството няма дългове. Депутатът от ИТН смята, че „Слънчев бряг“ трябва да има нов финансов план. Активите обаче, според него, не трябва да се прехвърлят на община Несебър.

Дали държавата в лицето на новата изпълнителна и законодателна власт смята да предприеме реални мерки, за да реши проблемите пред „Слънчев бряг“ и пред бизнеса в курорта, предстои да видим. Но ако целта на цялата патардия е просто да се назначат „наши хора“ без опит начело на дружеството, едва ли „промяната“ ще е в желаната посока.