Първият вик на бебето: Защо е толкова важен

Ключови думи: първият вик на бебето, флагман

Всяка майка знае със сигурност: бебето трябва да изплаче веднага след раждането. И колкото по-силен е писъкът, толкова по-добре. И наистина е така.

Веднага след като акушерката пререже пъпната връв, тялото на мъника получава пълна автономия. От този момент онези органи и системи, които не са работили, докато е бил в утробата на майката си, започват да изпълняват своята мисия.

Дихателната функция се „включва“ и работа. Но за да работят белите дробове, трябва да се случат и други кардинални промени, обяснява АГ-специалистът д-р Елена Кишинян.

Бърза трансформация

По време на вътреутробния период стените на белите дробове се притискат една към друга, а пространството между тях е изпълнено с околоплодна течност. Самият бел дроб почти не се снабдява с кръв, тъй като във водната среда той не работи: кислородът навлиза в бебето изключително през съдовете на пъпната връв. 
Веднага щом лекарят я пререже, концентрацията на въглероден двуокис в кръвта рязко се увеличава и мозъкът получава сигнал за хипоксия.

Белите дробове получават команда спешно да се включат в работата и бебето поема първия си дъх, който е придружен от силен вик.
Необходим е вик, за да се задвижат мускулите. Те разтягат белите дробове, които веднага се изпълват с въздух. В същото време амниотичната течност се измества. Веществата, които „облицоват“ бронхите се разпръскват, вече не се слепват и добиват обем.

Първата глътка въздух „включва“ не само дихателната система: благодарение на нея кръвоносната система започва да се възстановява и дори структурата на сърцето се променя.

В утробата сърцето е трикамерно: венозната кръв се смесва с артериалната, за да влезе след това в аортата, заобикаляйки белите дробове. Но щом бебето изплаче, сърцето става четирикамерно. Оттук нататък артериалната и венозната кръв престават да се смесват и кръвта от дясното предсърдие се насочва право към белите дробове. Така малкият и големият кръг на кръвообращението започват работа.

Спешни мерки

Ако 40 секунди след раждане бебето не плаче, значи изпитва тежка липса на кислород. В случай на асфиксия са необходими спешни реанимационни мерки.
Ако няма дишане в продължение на 5 минути, мозъчните клетки умират, така че основната задача на лекаря и на екипа около него е възможно най-бързо да възстановят дишането. 
Алгоритъмът на действията в тази ситуация е много строг и се определя със заповед на Министерството на здравеопазването.
За да събуди нервната система, неонатологът първо се опитва да въздейства върху нервните окончания, разположени върху кожата.
За да направи това, той гали гърба и петите на бебето с дланта си.
Ако след втория опит нищо не се промени, се извършва изкуствена вентилация на белите дробове.

След подобряване на дишането се правят допълнителни изследвания (рентгенова снимка на белите дробове, ехокардиография, кръвни изследвания и др.), за да се установи причината за асфикцията. 

Източник: Новите родители